№ 32
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500548 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.Б. против решение №
260027/04.03.2021г. на Районен съд Сливница по гр.д.№ 858/2019г. с
оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон.съдът
неправилно приел,че процесният договор е „обикновен“ търговски договор,
игнорирайки факта,че е бил сключен въз основа на процедура за обществена
поръчка.Ищецът не доказал,че е извършил действително процесните превози,
и то със собствен автобус, както следвало от процедурата по ЗОП.Съдът също
не отчел обсотятелството,че при липса на финансиране на дейността,с оглед
на която е сключен договорът, действието му може да бъде прекратено
едностранно от възложителя.Съдът не обсъдил гласните
доказателства,установяващи,че услугата не била извършена качествено от
изпълнителя. Претендира се отмяна на решението,отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски за двете инстанции за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна „М.-.“ ООД, ЕИК .......... е депозирала отговор, с
който оспорва въззивната жалба и поддържа решението на районния
съд.Неизпълнението на договорното задължение било доказано от покана да
заплати извършените фактурирани услуги с писмо вх.№ ..............г. и вх.№
..............г. на които ответната О. не отговорила.Гласните доказателства
категорично установявали,че превозите на учениците са извършвани
редовно,следователно възложителят мълчаливо приел извършената работа.Не
1
била провеждана процедура за установяване на недостатъци.Възложителят
признал изпълнението,посочвайки като причина за неплащането спряното
финансиране от Министерство на финансите.Претендира съдебни разноски
700 лв.,платени в брой според приложения договор.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.367, ал.1 от
ТЗ вр.чл.35 от ЗАвП,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане сумата 16 110.43 лв.
възнаграждение по договор за превоз на ученици от 15.09.2014г. за периода
м.март-2019г.-м.май 2019г.,за които са издадени фактури №№ ...............г. за
6196.32 лв.;.................г. за сумата 4647.24 лв. § ..............г. за 4 389.06 лв.,ведно
със законната лихва от датата на исковата молба/16.12.2019г./до ,изтекъл на
14.09.2019г.окончателното плащане на вземането.По делото е установено,че
между страните сключен договор № ........../...............г. за извършване на
специализиран превоз на ученици от СУ „Л.Х.Т.“,от ОУ „С.С..С.М.“ и деца от
ОДЗ „Б.“ и ОДЗ“ Д.“ за срок от пет години.Впоследствие е намалил цената на
иска на 9 914.11лв./за периода април и май 2019г.относно превоз на ученици
от СУ“Л.Х.Т.“/Действително в чл.1,ал.1 от договора било уговорено
превозите да се извършват със собствен транспорт,посочен в офертата на
обществената поръчка,но по силата на тристранно споразумение от
21.12.2018г. към процесния договор,училище „Х.Т.“ е предоставило
училищния автобус.тъй като спорът се свежда до превозите,извършвани на
деца от това училище, с волеизявлението си по допълнителното споразумение
О.та изрично приема това условие, не може да се позовава на
„неизпълнение“.От правна страна изобщо не следва да се
анализира“приемане на извършената работа от възложителя“,защото
договорът не е за изработка, а за превоз.,при който е достатъчно да се докаже
реалното извършване на превоза съгласн очл.367 вр ТЗ вр.чл.35 от ЗАвП –по
правната си същност консенсуален,двустранен,възмезден, комутативен и
неформален договор.Разпитаните свидетели категорично и непротиворечиво
установяват,че всички превози на децата от училището са редонто
извършвани през процесния период.Ето защо искът е доказан по
основание.Съгласно чл.2 от договора възнаграждението се определя от
изминатото разстояние и броя на местата,по утвърдена справка за месеца от
директора на училището.Приложени са протоколи за процесните два
месеца,които установяват релевантните за цената на услугата данни с подписа
на управителя на ищцовото дружество и директора на училището.Не са
заплатени фактури № ................. от 01.05.2019г.за 4647.24 лв. и № ............... от
03.06.2019г. за 5 266.87 лв.- на обща стойност 9 914.11 лв.Съдебно-
счетоводната експертиза установява,че ищецът е заплатил разходи за
поддръжка на автобуса,застраховка ГО за 1730 лв. , заплатил е гориво 535.96
лв. за април 2019г. и 482.32 лв. за май 2019г.Тези разходи следва да се
приспадната,тъй като в допълнителното споразумение е прието превозвачът
да ги заплаща за своя сметка.Ето защо първоинстанционният съд е уважил
иска за сумата 7 175.93 лв. с ДДС и е отхвърлил иска за разликата до пълния
размер.Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд от
2
фактическа и правна страна и не установява процесуални нарушения,поради
което решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото
въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество разноски за
въззивната инстанция в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027/04.03.2021г. по гр.д.№ 858 /2019г.
на РС-Сливница.
ОСЪЖДА О.Б. ,ЕИК ......... със седалище и адрес гр.Б.,бул.“Е.“ № ..,да
заплати на „М.-.“ ООД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление
гр.Б.,ул. „Я. № .,съдебни разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 700 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3