Определение по дело №1683/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по повод искова молба от Г.В.Г. - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас против ГД „Изпълнение на наказанията“-София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв..

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и същата е редовна, поради което делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които съдът следва да конституира служебно.

Като контролираща страна по делото следва да се конституира и Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна прокуратура – Бургас, предвид разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, която предвижда, че този вид дела се разглеждат със задължително участие на прокурор.

По отношение на искането за допускане на свидетели съдът ще се произнесе след становището на ответника.

Мотивиран от горното, на основание чл. 153, чл. 154, чл. 170 от АПК и чл. 140 от ГПК , Административен съд Бургас, XXII състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.12.2023 г. от 15,20 ч., за която дата да се призоват страните:

ИЩЕЦ: Г.В.Г.- лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас

ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София.

КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на ответника с право на отговор в 14-дневен срок.

УКАЗВА на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 163, ал.2 АПК, следва в срока за отговор да посочи и писмените си доказателства, в случай, че разполага с такива.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищецът твърди, че в периода от 01.06.2023г. до 13.08.2023г. е пребивавал в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. Ищецът твърди в исковата молба, че през този период е полагал доброволен труд като хигиенист на пълен работен ден, но не му е осигурявана възможност за ползване на почивни дни и е прието, че работи на половин работен ден. За периода от 01.06.2023г. до 13.08.2023г. перачът отказвал да приема дрехите му за пране, което квалифицира като бездействие на служителите и ръководството на затворническото обжежитие. Чрез посоченото бездействие от страна на администрацията, според ищеца, е бил подложен на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди-тъга, унижение, безпомощност, безпокойство, чувство за малоценност и незащитеност. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 10000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от бездействия на ответника за неосигурена възможност за ползване на почивни дни, 10000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от бездействия на ответника, изразяващи се от незачитане на положения от него труд на пълен работен ден, 5000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неприемане на дрехи за пране. Ангажира доказателства. Иска да бъдат разпитани двама свидетели.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

УКАЗВА на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК вр. чл.154, ал.1 от ГПК на ИЩЕЦА, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284 от ЗИНЗС: претърпяна имуществена/неимуществена вреда; действията и бездействията на администрацията при или по повод изпълнение на дейността й, пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и действията/бездействията, както и че е негова доказателствената тежест за установяване по вид и размер на претендираните вреди.

УКАЗВА на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК вр. чл.154, ал.1 от ГПК на ОТВЕТНИКА, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици: претърпяна имуществена/неимуществена вреда; действията и бездействията на администрацията при или по повод изпълнение на дейността й, пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и действията/бездействията, както и че е негова доказателствената тежест за установяване по вид и размер на претендираните вреди.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи, че не е нарушил правото на ищеца по чл.3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието за претендирания период, като твърдяната за настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС.

Да се призоват свидетелите И.С.Р. и Г.А.Д..

Задължава ответника да представи

-Рапорт/Заповед за назначаване на Г.В.Г. за извършване на доброволен труд, издадена от Началника на Затвора Бургас

-Карнетка, отразяваща фактически положения доброволен

-относимите към положения доброволен труд за периода документи от трудовото досие на ищеца

-здравен картон и доказателства, установяващи здравословното състояние на ищеца

-справка за организацията на прането на дрехи на лишените от свобода, ползването на почивни дни и пълен работен ден при доброволен труд в Затвора Бургас и конкретни данни за предоставения доброволен труд от ищеца за периода с информация за ползваните от него почивни дни, и отчитане на отработени дни при пълен или непълен работен ден.

Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

Да се укаже на страните, че неявяването им в съдебно заседание е предпоставка по чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение против тях.

Преписи от определението да се изпратят на страните на основание чл.138 от АПК.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: