№ 503
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000500326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2024 от 25.07.2022 г., постановено по гр.д. № 11886/2021
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от П. Д. Т., ЕГН
********** против МДЛ „МЕД-ДИА“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца да
заплати деловодните разноски на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението на първоинстанционният съд се обжалва от ищеца П. Д. Т.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства обосновават
извод за основателността на предявените искове, поради което моли
въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да осъди
1
ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна - МДЛ „МЕД-ДИА“ ЕООД, ЕИК ********* е
подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва
основателността на жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - П. Д. Т., ЕГН ********** е предявил против МДЛ „МЕД-
ДИА“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
основателността на исковете и поискал да се отхвърлят.
Първоинстанционният съд е поставил решение, което не е съобразено с
разпоредбите на чл. 235, ал. 4 от ГПК и чл. 236, ал. 3 от ГПК, който
нормативен акт е в сила от 01.03.2008 г., а посочените разпоредби не са
претърпели нито едно изменение към днешна дата и са формирали
еднозначна съдебна практика по тяхното приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 от ГПК,
решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма и
решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му.
Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или
2
старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
В разглежданият случай решението на първоинстанционният съд не е
подписано от съдията-докладчик и този пропуск не е резултат от опущение, а
е израз на лична позиция, която не се споделя от настоящият въззивен състав,
а и от мнозинството въззивни състави на Апелативен съд София.
На практика липсата на подпис, на задължителен реквизит на съдебното
решение, установяващо неговият автор обосновава извод за нищожност на
съдебното решение.
Нищожността /валидността/ на съдебното решение е най-тежкият порок
на съдебното решение и процесуалният закон е възложил на въззивният съд
служебно да извърши проверка за наличието/отсъствието му преди да
произнесе по допустимостта – в обжалваната част и по правилността.
Правната теория и съдебната практика приемат, че съдебното решение е
нищожно, когато е постановено извън правораздавателната част власт на
съда, от незаконен съдебен състав, при неподписване на решението от
мнозинството на съдийския състав, при неспазване на писмената форма или
волята, материализирана в писмения текст на решението е неразбираема и не
може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.
Настоящият състав намира, че отсъствието на подпис на съдията –
докладчик или на мнозинството на съдебния състав, положен върху писмения
текст на съдебното решение, което остава по делото и след това се архивира
не може да бъде преодоляно с електронното подписване в ЕИСС и с
разпоредба на чл. 102а., ал. 1 от ГПК.
Процесуалният закон в Глава единадесета "а" – чл. 102а., ал. 1 от ГПК е
предвидил извършването на процесуални действия и издаването на актове в
електронна форма - (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.
3
„Съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона
процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за
съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по
силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.“.
Цитираната разпоредбата не е специална по отношение на разпоредбата
на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 от ГПК, които определят писмената форма и
съдържанието на съдебното решение /реквизити/, един от които е
подписването му от всички съдии, взели участие в постановяването му.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 4 и на чл. 236, ал. 3 от ГПК е това
предвидено в чл. 102а., ал. 1 от ГПК „по силата на закон е предвидено
извършването им по друг начин.“, което е задължавало съдебния състав да
подпише писмения текст на решението и протоколите от съдебните
заседания.
Достъпът на съдилищата до ЕИСС, както и на страните след поискано и
дадено разрешение от съда не е равнозначно на повсеместно и задължително
въведено електронно правосъдие, а отсъствието на писмено решение,
подписано от съда смущава възприятията на страните, на трети лица, на
учрежденията и общините и поставя пречка за неговото зачитане.
В разглежданият случай съдията-докладчик не е подписал и
протоколите от откритите съдебни заседания, в които страните и съдът са
извършвали процесуални действия за установяване на фактите /истината/ ,
които са от значение за решаване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ГПК за разглеждането на
делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на
заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и
техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията
на страните, представените писмени доказателства, показанията на
свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на
съда.
4
Протоколът се съставя под диктовката на председателя и се подписва от
председателя и от секретаря – чл. 150, ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното следва да се обяви нищожността на съдебното
решение, постановено от първоинстанционния съд и делото да се върне за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на решение № 2024 от 25.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 11886/2021 г. от Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5