РЕШЕНИЕ
№ 15392
гр. ..., 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110164372 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
услуга за дялово разпределение и за мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се доставена енергията. Поддържа, че ответниците, в качеството им на собственици на
топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., отговарят за натрупаните задължения по
партидата, водена за имота с аб. № .... Обосновава правния си интерес от водене на
установителни искове с постъпилите възражения от длъжниците, ответници в настоящото
производство, против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет
процесните суми. Моли да се признае за установено, че ответникът В. М. П. дължи на
ищеца следните суми: сумата 3661,56 лева – главница за стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата 17,16 лева –
главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
1
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /29.05.2024 г./ до
окончателното изпълнение на задълженията, и сумата 521,04 лева – мораторно обезщетение
за забава за периода 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,70 лева – мораторно обезщетение за
забава за периода 16.07.2021 г. – 10.05.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение. Моли да се признае за установено, че ответникът М. Г. П. дължи
на ищеца следните суми: сумата 3661,55 лева – главница за стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата 17,15 лева –
главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /29.05.2024 г./ до
окончателното изпълнение на задълженията, и сумата 521,04 лева – мораторно обезщетение
за забава за периода 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,71 лева – мораторно обезщетение за
забава за периода 16.07.2021 г. – 10.05.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение. Претендира разноските в производствата.
Ответниците В. М. П. и М. Г. П. оспорват да са собственици на имота през процесния
период, съответно и да са страна по облигационната връзка с ищеца. Оспорват, че до имота
е доставяна топлинна енергия в претендираните количества и на претендираната цена.
Оспорват дължимостта на главницата за цена на услуга за дялово разпределение, доколкото
считат, че дружеството за дялово разпределение, а не ищецът, е материалноправно
легитимирано да получи възнаграждение за извършваната услуга. Оспорват претенциите за
лихви. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират сторените разноски в
производствата.
Третото лице – помагач ... е изразило становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят има качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата е и в договорни отношение с
2
ищцовото дружество (в този смисъл-задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ТР № 1/2017 г. на ВКС-ОСГК, т.1).
Във връзка с направеното оспорване по делото не са ангажирани доказателства
/нотариален акт, договор за покупко – продажба, административен акт, съдебно решение и
др./, които да удостоверят, че ответниците са носители на право на собственост или на
вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот през процесния период.
По делото е представен окончателен разпределителен протокол от ... г. между
членовете на ... – ..., от който се установява, че, при разпределението на апартаментите, Г. М.
П. получава в свой дял ..., находящ се на ..., в сградата на ... – ..., гр. ....
... се образува за снабдяване на членовете си с обекти на собственост – жилища,
ателиета, гаражи и т.н. Тя е ЮЛ и правото на собственост възниква първоначално в нейния
патримониум, а член-кооператорите имат само членствено правоотношение с нея. С
окончателния разделителен протокол се определя цената на жилищата, процента от общите
части и се извършва окончателното разпределение на обектите от построената от ... сграда,
но въз основа на този протокол не се придобива право на собственост за член-кооператорите
(ТР № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК). Собственик остава .... Правото на собственост от член-
кооператорите за определения му от общото събрание обект се придобива с издаването на
констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 З... (ТР № 44/05.06.1977 г. на ОСГК). От този
момент ... губи правото на собственост върху обекта и той преминава в собственост на член-
кооператора, независимо дали ... ще се прекрати, т.е. дали всички член-кооператори ще се
снабдят с документ за собственост, съгласно чл. 35, ал. 3 З....
По делото не е представен нотариален акт, издаден по реда на чл. 35, ал. 2 ..., който да
легитимира Г. М. П. като собственик на ..., находящ се на ..., в сградата на ... – ... (съгласно
удостоверение от ГИС ..., идентичен с настоящ адрес: ...). Не е представен и никакъв друг
документ, който да го легитимира като собственик или вещен ползвател на жилището.
Видно от удостоверение за наследници на Г. М. П. от ... г., лицето е починало на ... г.,
като е оставило за свои законни наследници дъщеря и съпруга – ответниците по делото.
По делото, обаче, не се установи ... да е част от наследството, оставено от Г. М. П. на
В. М. П. и М. Г. П..
Така, доколкото по делото не се установява ответниците да са били носители на право
на собственост или на вещно право на ползване върху жилището, до което се твърди да е
доставяна енергията през процесния период, съдът приема, че в правната им сфера не са
възникнали задължения за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение по силата на съществувало облигационно правоотношение
между тях и ищеца.
Поради отсъствието на първия елемент от фактическите състави на релевираните от
ищеца вземания за стойност на доставена топлинна енергия, съответно за цена на услуга за
дялово разпределение, се явява ненеобходимо разглеждането и установяването на
съществуването на останалите им елементи. Предвид изложеното, исковете са
3
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради неоснователността на главните претенции, неоснователни са и исковете с пр.
осн. чл. 86 ЗЗД с предмет акцесорните претенции за лихва за забава.
При този изход на спора разноски се следват на ответниците. Всеки от тях претендира
възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева, като са
представени доказателства за сторените разноски и списък по чл. 80 ГПК. Възнагражденията
отговарят по размер на оказаната защита и съдействие от адвоката в полза на съответния
ответник при условията на обективно и същевременно субективно съединяване на искове в
производството с общата искова молба. Каса се за собствени задължения на всеки
ответниците, а на е за общи такива, така че допустимият размер възнаграждението следва да
се преценява за всеки от ответниците поотделно и спрямо броя на предявените искове срещу
него.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноски в заповедното производство,
като такива се следват на ответниците в размер на общо 100,00 лева, които им се дължат
поравно.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..., ЕИК: ..., гр. ..., ...,
против В. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., ул. „Димитър Манов“ № 64, вх. А, ет. 2,
ап. 4, искове за признаване за установено, че В. М. П. дължи на ... сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 32049/2024 г.
по описа на СРС, 119 - ти състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 3661,56 лева –
претендирана като главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата 17,16 лева – претендирана като главница за
цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., относно
топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., за който се води партида при ищеца с аб. № ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /29.05.2024 г./ до
окончателното им изпълнение;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 521,04 лева – претендирана като мораторно
обезщетение за периода 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г. за забава в плащането на главницата за
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,70 лева – претендирана
като мораторно обезщетение за периода 16.07.2021 г. – 10.05.2024 г. за забава в плащането на
главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..., ЕИК: ..., гр. ..., ...,
против М. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: г..., искове за признаване за установено, че М. Г.
П. дължи на ... сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
4
09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 32049/2024 г. по описа на СРС, 119 - ти състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 3661,55 лева –
претендирана като главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата 17,15 лева – претендирана като главница за
цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., относно
топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., за който се води партида при ищеца с аб. № ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /29.05.2024 г./ до
окончателното им изпълнение;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 521,04 лева – претендирана като мораторно
обезщетение за периода 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г. за забава в плащането на главницата за
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,71 лева – претендирана
като мораторно обезщетение за периода 16.07.2021 г. – 10.05.2024 г. за забава в плащането
на главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК ..., гр. ..., ..., да заплати на В. М.
П., ЕГН: **********, с адрес: ..., сумата 580,00 лева, представляваща сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд, и
сумата 50,00 лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред заповедния съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК ..., гр. ..., ..., да заплати на М. Г.
П., ЕГН: **********, с адрес: ..., сумата 580,00 лева, представляваща сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд, и
сумата 50,00 лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред заповедния съд.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ... на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5