РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Добрич, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230100501 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление на клона – град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК
*********, срещу И. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“
№ 4А, с която иска да бъде признато, че ответникът му дължи следните суми,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3411/2021г. по описа на Районен съд Добрич, поправена с
Разпореждане № 813 от 09.02.2022 г:
1) 558, 80 лева, представляващо, дължима главница по договор за
стоков кредит № CREX – 18002468 от 30.07.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 29.10.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата;
2) 37, 87 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата, за периода от 15.02.2021 г. – 16.10.2021 г.;
3) 35, 88 лева, представляващо възнаградителна лихва за периода от
15.01.2021 г. до 15.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за стоков кредит № CREX –
18002468 от 30.07.2020 г. По силата на съглашението банката е предоставила
1
на ответника сумата от 1299, 00 лева за закупуване на климатик „Hisense“.
Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на девет месечни
вноски при възнаградителна лихва от 30, 43 %. Задължението е следвало да се
изплати до 15.04.2021 г. Сочи се, че ответникът не е погасявал редовно
вноските си по кредита. Преустановил е плащанията след 15.01.2021 г.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за
процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 3411/2021 г. Настоящото производство е
образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.
На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3411/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич:
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Особеният представител е подал отговор в законоустановения
едномесечен срок. Заявява, че искът е недопустим, тъй като липсва идентитет
между вземанията, претендирани с исковата молба и тези в издадената
заповед за изпълнение.
В случай, че тезата за недопустимост не бъде приета, прави искане за
отхвърляне на претенциите. В тази връзка оспорва твърденията в исковата
молба. Отрича заемната сума да е била преведена по сметка на търговския
партньор, от който е закупена стоката. Счита, че е налице неизпълнение на
задължението за предоставяне на заемната сума.
Твърди също, че чл. 2 и чл. 3 от процесния договор са неравноправни,
тъй като противоречат на чл. 143, ал. 2, т.10, т.11 и т. 12 от Закона за защита
на потребителите. На тази основа подчертава, че в договора не се съдържа
ясна и конкретна изчислителна процедура, от която да се извежда начина на
формиране на лихвения процент по кредита. Липсва формула за определяне
на възнаградителната лихва. Особеният представител се противопоставя и на
твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
кредита.
Особеният представител – адвокат Р. И., пледира за отхвърляне на
исковите претенции поради недоказаността им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения „договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX – 18002468“ се установява, че на 30.07.2020 г. между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. По силата на
2
съглашението ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 1299, 00
лева за закупуването на климатик „Hisense“, при фиксиран лихвен процент от
30, 43 %. От съглашението се извежда, че страните са се споразумели
ответникът да изплати задълженията си по предоставения кредит в общ
размер от 1538, 03 лева до 15.04.2021 г., на девет вноски.
В чл. 3 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия
кредит при допусната забава в плащанията на две или повече вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната сума от 1299, 00
лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали главница
от 558, 80 лева и възнаградителна лихва от 35, 88 лева, за периода от
15.01.2021 г. до 15.04.2021 г. Експертът е изчислил, че върху просрочената
главница се дължи обезщетение за забава в размер на 36, 92 лева, за периода
от 15.02.2021 г. – 16.10.2021 г.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за
процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 3411/2021 г., поправена с Разпореждане № 813 от
09.02.2022 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на
указанията на заповедния съд, след връчване на заповедта при условията на
чл. 47 от ГПК.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по договор за стоков
кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на
главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
„договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX – 18002468“.
Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и
ответникът е усвоил кредитния лимит от 1299, 00 лева. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че е останала непогасена част от
3
главницата в размер на 558, 80 лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира
доказателства, от които да се установи, че е платил процесната сума.
Съдът счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, както се твърди в исковата молба. Необходимо е да бъде съобразено
приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната
изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от
предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е
получил уведомлението. Този факт не се установи от приложените по делото
доказателства. Независимо от това, вземанията се дължат в цялост. Този
извод следва от т. 1.1 от Тълкувателно решение № 8 от 2017 г. на ОСГТК на
ВКС, където е прието за „допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ“. Падежът на последната вноска по кредита е настъпил на
15.04.2021 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е било подадено след това - на
01.11.2021 г. Следователно, всички предявени вземания са били изискуеми
към момента на образуване на заповедното производство и възражението на
ответната страна по този въпрос следва да бъде оставено без уважение.
При това положение се налага изводът, че искът за главницата трябва
да бъде уважен в цялост.
По иска за възнаградителна лихва е в тежест на ищеца да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват
с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. В
отговора е релевирано възражение срещу претендираната възнаградителна
лихва. Сочи се, че в договора не е представен начинът на формирането .
Неоснователността на възражението се извежда от съглашението, където ясно
е посочено, че страните са уговорили за ползването на паричната сума да бъде
плащана възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 30, 43 %.
От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 15.01.2021 г. до
15.04.2021 г. се дължи възнаградителна лихва от 35, 88 лева. Следователно и
този иск трябва да бъде уважен в цялост.
4
По иска за обезщетение за забава е в тежест на ищеца да установи
съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и
размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетение за забава се претендира за периода от 15.02.2021 г. –
16.10.2021 г. Установи се, че ответникът е спрял да погасява дълга след
шестата вноска по кредита с падежна дата – 15.01.2021 г. Поради тази
причина обезщетение за забава се дължи от този момент върху неплатената
главница. Експертът е изчислил, че за процесния период размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 36, 92 лева. Ето защо, искът по чл. 86 от
ЗЗД следва да бъдат уважен за сумата до 36, 92 лева, а в останалата част над
този размер до пълния претендиран от 37, 87 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Ответната страна е релевирала възражение за несъответствие между
вземанията, предявени с исковата молба и вземанията, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 3411/2021 г.,
поправена с Разпореждане № 813 от 09.02.2022 г. Налице е пълен идентитет,
поради което възражението следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
75, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и
държавна такса в размер на 25, 00 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 675, 00
лева (държавна такса в размер на 125, 00 лева; депозит за вещо лице в размер
на 250, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00 лева). В
полза на ищцовото дружество се дължи и юрисконсултско възнаграждение от
100, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 26 от НЗПП
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 74, 85 лева; за първоинстанционното производство – 773, 84
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на управление
на клона – град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
5
София, сгр. 14, ЕИК *********, срещу И. С. Н., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „***“ № 4А, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 558, 80 лева,
представляваща, дължима главница по договор за стоков кредит № CREX –
18002468 от 30.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 29.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3411/2021 г. по описа
на Районен съд Добрич, поправена с Разпореждане № 813 от 09.02.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на управление
на клона – град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14, ЕИК *********, срещу И. С. Н., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „***“ № 4А, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 35, 88 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2021 г. до
15.04.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №
3411/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, поправена с Разпореждане №
813 от 09.02.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на управление
на клона – град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14, ЕИК *********, срещу И. С. Н., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „***“ № 4А, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36, 92 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
15.02.2021 г. – 16.10.2021 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 3411/2021 г. по описа на Районен съд Добрич,
поправена с Разпореждане № 813 от 09.02.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 36, 92 лева до пълния претендиран размер от 37, 87 лева.
ОСЪЖДА И. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“
№ 4А, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със
седалище и адрес на управление на клона – град София, район „Младост”,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, сумата от 74,
85 лева – разноски по ч.гр.д. № 3411/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА И. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“
№ 4А, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със
седалище и адрес на управление на клона – град София, район „Младост”,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК *********, сумата от
773, 84 лева – разноски по гр.д. № 501/2022 г. по описа на Районен съд
6
Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7