Решение по дело №399/2013 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

               №…..

                                                        ГР.Б.,18.02.2014  г.

 

                                          В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН Г.

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря:СНЕЖАНКА СЛАВОВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №399  по описа за..2013 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от Д.Г. ***,срещу наказателно постановление №28-0000772 от 29.08.2013г.на Началника на Областен отдел”КД-ДАИ”-гр.Д. към Изпълнителна агенция”А.А.”,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е постъпила в БРС,ведно с административната преписка,чрез административно-наказващия орган ,с вх.№4212 на 15.10.2013г.

Т. твърди в жалбата си,че не е доволен от действията на служители на А.А..Твърди,че не е виновен и моли за справедливо решение.

 Редовно призован,жалбоподателя   се явява  с.з. лично.

Поддържа жалбата си,счита,че наказателното постановление е неоснователно и незаконосъобразно.Пледира,че е ниска степента на обществена опасност на деянието му.Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.

            Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.С писмото с което изпраща жалбата и административната преписка в съда заявява,че желае наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

По делото,като свидетел са  разпитани П.Н.П.-актосъставител и М.Г.М..

            Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,съобрази следната  фактическа обстановка :

Жалбоподателят е водач на МПС.

Т. управлява таксиметров автомобил,марка Ш.А. с рег.№В****КР,собственост на фирма „Е.С.***”ЕООД.Работи ,като таксиметров шофьор.

            На 02.08.2013г.в 20,30часа,Т. управлявал автомобила си в гр.Б.,,като извършвал таксиметрова услуга  и возел чужди граждани.

Пред хотел”П.”,в гр.Б.,жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи на ДАИ.Била извършена проверка,при която,свидетелят П. приел,че жалбоподателят е допуснал административно нарушение,изразяващо се в това,че в автомобила,управляван от Т. няма монтиран на достъпно за водача място бутон,който при натискане,включва инсталирана в опознавателния знак”такси” електронна крушка,излъчваща червена мигаща светлина.

Свидетелят П.,пуснал Т. да закара клиентите си и в негово отсъствие изготвил АУАН,който след ,като жалбоподателят се върнал при проверяващите му бил връчен.

В АУАН,собственоръчно,Т. посочил,като възражение ,че „крушката е изгоряла”.

Въз основа на образуваната административна преписка,Административно-наказващия орган приел,че е налице административно нарушение на чл.21 ал.1т.14 от Наредба№34 от 06.12.1999г.на Министерство на транспорта.С оглед на това той издава наказателно постановление№28-0000772 на 29.08.2013г.,с което са горепосоченото административно нарушение ,наложил на Т.  административ

но наказание,а именно Глоба в размер на 200лв.,на основание чл.105 ал.1 от Закона за авт.превози.

            По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 27.09.2013г.на Т..Жалбата е подадена  с вх.№11-10-15-303#1 от 01.10.2013г..в деловодството на АНО.

 Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

            Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на ОО”КД-ДАИ”-гр.Д. към Изпълнителна агенция”А.А.”,,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№РД-08-62 от 21.01.2013г.на Министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията

                        Относно процесуалната и материалната законосъобразност на обжалвания административен акт :

            Съдът счита,че с оглед събраните доказателства-показанията на св.М.М.,е налице съществено процесуално нарушение при изготвяне на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН,актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите ,очевидци на нарушението.тази норма е императивна и допуска изключение,само,когато нарушителя не е установен или не се яви.

В конкретния казус,незаконосъобразно,св.П. съставя АУАН в отсъствието на Т.,който междувременно е пуснат от проверяващите да си откара туристите,возещи се в автомобила му.След завръщането на жалбоподателят,св.П. му връчва вече съставен АУАН.

Според съда е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

            При анализа на доказателствата,съдът съобразява,че неправилно и незаконосъобразно,АНО не е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,при формиране на своята воля относно санкционирането на жалбоподателя.

            Действително е установено,че по време на проверката липсва бутон и е налице формално нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1т.14 от Наредба№34 от 06.12.1999на МТ.

Наказващия орган не е съобразил посочените в АУАН възражения,че крушката е изгоряла.От събраните доказателства,не се установява по категоричен начин,че проверяващите точно са си изяснили фактическата обстановка,а именно дали е имало такова устройство или се е касаело само за изгоряла крушка.

В съдебно заседание се установява,че жалбоподателят,като таксиметров шофьор разполага с таблет с паник бутон и GPS,именно с цел безопасността на шофьора.Т. дава обяснения,че този таблет му е даден от таксиметровата фирма в която работи.

Всички тези обстоятелства налагат според съда извода,че са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Според съда се касае за маловажен случай,в предвид обстоятелството,че не са настъпили вредни последици и житейски фирмата работодател е осигурила възможност за опазване на безопасността на своите шофьори.Липсват данни ,Т. да е бил санкциониран преди това за същото административно нарушение,поради което съдът приема,че нарушението е констатирано за първи път.

Съдът приема,че независимо,че формално,деянието осъществява признаците на административното нарушение,описано в АУАН и наказателното постановление,АНО е следвало да обсъди и приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,в този конкретен случай и да не налага административно наказание,а само да предупреди жалбоподателя,че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

Неприлагайки разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,АНО е допуснал нарушение на закона и е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.

            С оглед изложеното,съдът приема,че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва изцяло да бъде отменено.     

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №28-0000772 от 29.08.2013г.на Началника на ОО”КД-ДАИ”-гр.Д.,към Изпълнителна агенция”А.А.”,с което,за констатирано на 02.08.2013г.в20,30ч.в гр.Б. ,до хотел „П.”,при управление на таксиметров автомобил марка Ш.А.,с ДК№В****КР,административно нарушение на чл.21 ал.1т.14 от Наредба№34 от 06.12.1999г.на МТ,на Д.Г. ***,ЕГН********** е наложено административно наказание,на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози- ГЛОБА в размер на 200лв.(двеста лева),като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                           

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :