Решение по дело №7958/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2130
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20221110207958
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2130
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110207958 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е


гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на шести февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:


РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.


и при участието на секретаря Й.Д,. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7958 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
1

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-009228 от
23.05.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова, на длъжност
началник на група на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което срещу С. А.
Н. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл. 183, ал.
3, т. 5, пр.1 от ЗДвП;
2. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 11.05.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 19:10
часа, в гр. София, по ул. Венера, управлява лек автомобил Хюндай Аксент с
рег. № ***, с посока на движение от ул. Гео Милев към ул. Манастирска, като
навлиза след пътен знак B-1 (Забранено за влизане на ППС) – нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за
това че при извършена проверка е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство дрегер Алкоттест 7510 с фабричен номер
2
ARNA-0148, тариран до август 2022 г. и при издаден талон за медицинско
изследване не е изпълнил предписанията му да се изследва за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 47 и чл. 53 от
ЗАНН срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл. 183, ал.
3, т. 5, пр.1 от ЗДвП;
2. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От писмените доказателства
на л. 20-24 от делото, както и от показанията на свидетеля С. С. (л. 45 от
делото), се установява, че на процесните време и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, навлязъл е след пътен знак B-1, бил е последван
от очевидците, които са го задържали на място до пристигане на контролните
органи, след което жалбоподателят е отказал да се тества с техническо
средство за алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието да даде кръвна
проба в медицинско заведение. Обсъдените доказателствени източници са
еднопосочни, непротИ.речиви и кореспондиращи помежду си, поради което
съдът ги кредитира като достоверни.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза (л. 59 и сл. от
делото), както и от показанията на свидетеля С. С. се установява, че на
жалбоподателя са били връчени, както АУАН, така също и талон за кръвно
изследване. В разясненията си вещото лице подробно изясни, че независимо
от липсата на някои елементи, в положените подписи има достатъчно общи и
частни признаци, които са характерни за почерка на жалбоподателя и от тях
може да се направи несъмнен и категоричен извод, че именно той е подписал
двата документа – АУАН и талона за медицинско изследване. Обясненията на
вещото лице, че липсата на част от елементите могат да се дължат на
неудобната поза при писането или на употреба на алкохол (каквато се
3
установява от данните от свидетелите-очевидици, на които водачът е лъхал на
алкохол и това ги е мотивирало да се обадят на телефон 112, за да дойде екип
на ОПП и да провери водача), намират подкрепа и в останалите
доказателствени източници по делото. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че представеното едва с писмената защита заключение на
графическа експертиза (изготвено от вещото лице Х.), по друго производство
не следва да се обсъжда, тъй като тя не е събрана в рамките на настоящото
производство и поради тази причина няма характер на доказателствен
източник по настоящото дело. Освен това, видно от съдържанието й, тази
експертиза е изследвала подпис върху друг документ, а не върху процесните,
поради което и на това основание, същата не би могла да внесе съмнения в
правилността на експертизата по настоящото дело, още повече, че
експертизата по настоящото дело намира подкрепа и в други доказателствени
източници, което е едно допълнително основание за нейната кредибилност. С
оглед на това, че изготвената по делото съдебно-графическа експертиза е
обоснована, компетентна и пълна, то съдът я кредитира и съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил Хюндай Аксент с рег. № ***, с посока на
движение от ул. Гео Милев към ул. Манастирска и е навлязъл след пътен знак
B-1 (Забранено за влизане на ППС), с което е извършил нарушение на чл. 6, т.
1, във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП. Нарушението е било извършено с
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че
нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните
4
му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и при издаден талон
за медицинско изследване не е изпълнил предписанията му да се изследва за
установяване на алкохол в кръвта му. Нарушението е било извършено с
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че
нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните
му последици.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че
жалбоподателят не е присъствал и не е подписвал акта за установяване на
административно нарушение. От доказателствената маса обсъдена подробно
по-горе, се установи по несъмнен и категоричен начин, че АУАН и талона за
изследване са били връчени срещу подпис на нарушителя, поради което и
възраженията на защитата в този смисъл и направените въз основа на тях
оплаквания се явяват неоснователни и бяха оставени без уважение от съда.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил наказания, които са с абсолютно определени размери, поради което
и същите не могат да бъдат намалявани.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия
не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска
обществена опасност; като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да
бъдат отчетени наличието на две нарушения, както и извършването на други
нарушения на ЗДвП), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
5
постановление следва да бъде потвърдено като – законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.
3 от НПК, сторените по делото разноски за изготвянето на експертиза, следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя, като същият бъде осъден да
заплати на СРС сума в размер на 600 лева, както и 5 лева държавна такса за
служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-
009228 от 23.05.2022 г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна
полиция” при СДВР против С. А. Н..

ОСЪЖДА, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, С.
А. Н. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и по сметка на
Софийски районен съд сума в размер на 600 лева, представляващи сторените
по делото разноски, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на 1
бр. изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6