РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Петрич, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200098 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ. П., с.
С., ул. „П." № * против Наказателно постановление № ВG30052022/5800/Р8-
1049 от 21.11.2022 г., издадено от Г. А. Т., директор на Национално тол
управление към Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя, за
извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/
лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му. Моли за отмяната му. В съдебно
заседание същият не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
защитник, който доразвива съображенията, изложени в жалбата. Представя
писмени бележки. Претендират се и съдебни разноски.
1
При редовност в призоваването, административно наказващият орган
изпраща юрск. Н.-А., изразява се и становище по жалбата в депозираното
съпроводителното писмо до РС-Петрич и допълнителни писмени бележки.
ТО-Петрич към Районна прокуратура -гр. Благоевград при редовност в
призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и
НП.Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2022 г. в 22:10 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт И., е
пристигнало пътно превозно средство с per. № РА4159КТ. вид: влекач, марка
и модел ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса - над 12
тона, управлявано от А. Г..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на
17.05.2022 г., в 06:37 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с
регистрационен № РА4159КТ попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
17.05.2022 г. в 06:37 часа, по път № А-3, км 163+488, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път № А-3. км 163+488. за който се
събира такса за изминато разстояние-тол такса, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението № DFF80C61233C69B6E053011F160A3D90. който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
2
идентификатор № 10112) - част от системата.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
BG30052022/5800/P8- 1049/30.05.2022 г. от Е. К. К., на длъжност старши
инспектор в териториална в отдел МБ Гоце Делчев, териториална дирекция
„ТД Митница София", в който са отразени горните констатации. АУАН е
връчен на жалбоподателя лично, като същият е вписал възражения „не съм
съгласен“.
В хода на извършената проверка жалбоподателят е заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция, такса по
чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 (сто и деветнадесет)
лева, което се потвърждава от Квитанция за платени пътни такси в Република
България № AM-22BG005730X45970976-********** от 30.05.2022 г.
Компенсаторна такса, предвид дадената възможност на жалбоподателя,
съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП по АУАН № BG30052022/5800/P8-
1049/30.05.2022 г. не е постъпила по сметка на АПИ.
На 21.11.2022 г., въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 179, ал. 3
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лв.
По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС, от което се
установява, че процесното ППС се ползва от „С. Т.“ ЕООД. Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните
по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът счита, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са
3
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват
ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите
задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която
гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.“.
Абсолютно никъде в АУАН и в НП не е посочено и конкретното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено,
че ППС попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като цитираното превозно средство е засечено с
контролно устройство на 17.05.2022 г. в 06.37 часа. Не е описано каквото и да
е действие или бездействие на жалбоподателя. По-надолу е описано, че
жалбоподателят управлява ППС, за което е дължима, но не е заплатена пътна
такса.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е
въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от
жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното НП. Описаното в АУАН и
4
НП деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба,
която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и
основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни
констатации на актосъставителя и на наказващия орган, води до грубо
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е
затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение му е
наложено наказание.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Освен това, съдът намира, че в настоящия казус не е спазен и Принципът за
пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на
наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз.
Неплатена в случая е прието, че е такса за изминато разстояние – за един
сегмент, което не е посочено в км, но пък е наличен в НП размер на таксата –
119 лева, която е събрана на основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата.
Същевременно са получени декларации и платени такси за всички останали
сегменти, през които е преминало ППС на процесната дата – от С. в 07.04 ч.
до Н. х. в 11.07 ч. Законодателят обаче не е предвидил налагането на различни
5
санкции взависимост от това дали не е деклариран и заплатен само един
сегмент, или изобщо не са подавани декларации, респективно не е заплащана
такса за целия маршрут. Освен това не е изяснена и причината поради която
преди 07.04 часа на процесната дата не е подадена декларация - дали се касае
за виновно бездействие или до технически проблем, след като безспорно за
същата дата устройството е подавало данни, същите са били приети и
обработени.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
Действително се доказа несъмнено от представените карта на водача и
извлечение от дигиталния тахограф, че на процесната дата именно А. Т. Г. е
управлявал ППС, с което е извършено вмененото нарушение.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък и изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. От своя страна, нормата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочи, че
6
тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото
изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на
жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. е едно от тези по НП, а
именно незаплатена и дължима се пътна тол такса при управление на
процесното ППС на процесната дата и място, то адресат на такова
задължение за плащане на тол такса, не е водача, нает от превозвача да
извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС или
съответното ползвател /наемател/ на същото. В казуса не се представиха
никакви доказателства, че жалбоподателят Г. е собственик на описаното в НП
превозно средство, с което се твърди, че той е извършил процесното
нарушение, нито пък се представиха доказателства, че е ползвател на това
ППС на самостоятелно основание и извън трудовата си дейност по нарочен
трудов договор. Ето защо, съдът приема за недоказано и обстоятелството, че
жалбоподателят е адресат на задължението за заплащане на пътна тол такса в
този казус и поради тази причина, не може да бъде административно-
наказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за
посоченото ППС.
В тази насока следва да бъде посочено, че съгласно приложената от
наказващия орган норма чл. 179, ал. 3а от ЗДвП Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Следователно
последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената и
установена в АУАН фактическа обстановка по делото свързана с неплащане
на дължимата се тол такса, а се отнася до друго това, че водача управлява
ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато
разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената
7
пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна
фактическа обстановка. Следователно както се посочи, неправилно е
определен и субекта на отговорност, тъй като при такова нарушение адресат
на задължението е собственика на ППС по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси
при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна
мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в Закона за
пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не приложената от наказващия
орган.
Всичко гореизложено налага извода, че атакуваното НП следва да бъде
отменено.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски. Правната помощ на жалбоподателя е предоставена в хипотезата на
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на материално затруднени лица. В
този случай адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определимо
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от тази Наредба, на
8
процесуалния представител на жалбоподателя следва да се определи
адвокатско възнаграждение в минималния допустим размер от 480 лева, тъй
като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като сумата
следва да се възложи за плащане в тежест на Агенция „Пътна
инфраструктура“. В случаи като процесния по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
легитимиран да получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не
защитаваната страна, а самият адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП ВG30052022/5800/Р8-1049 от 21.11.2022 г., издадено от Г. А.
Т., директор на Национално тол управление към Агенция Пътна
инфраструктура, с което на А. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ.
П., с. С., ул. „П." № *, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/
лева, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Р. К.
- Х. сума в размер на 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Благоевград в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9