№ 21582
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110143749 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от
МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 7 500,00 евро, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от 26.04.2024 г. до 20.05.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът И. С. И. твърди, че по силата на моряшки трудов договор от 25.04.2024 г. е бил
в трудово правоотношение с ответника „***, в рамките на което е изпълнявал длъжността
***, като част от екипажа на моторен кораб „***, с месечно трудово възнаграждение от 9
000 евро и времетраене до 13.05.2024 г. Поддържа, че фактическото изпълнение на трудовия
договор е за времето от датата на записване на кораба - 26.04.2024 г. до датата на
напускането му 20.05.2024 г., съгласно отбелязване в *** № *********, която представя.
Сочи, че ответникът е вписан в корабните регистри на *** като *** с първоначална
регистрация от 15.03.2024 г., поради което счита, че същият се явява и корабособственик и
работодател, като уточнява, че от негово име и за негова сметка е действал и корабният
мениджър „***. Поддържа, че плащанията на възнагражденията по трудовото
правоотношение е следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един месец или
при прекратяване на трудовото правоотношение, позовавайки се на стандарт А2.2, ал. 1 и
ръководство В2.2, ал. 4, т. d. Допълва че според част 7, параграф 521, б. „Б4 и параграф 827,
б. „с“ от Националния кодекс на ***, при липса на друга уговорка, трудовото
възнаграждение се дължи при откомандироване на моряка от кораба. Твърди, че плащанията
на екипажа били преустановени от края на месец март 2024 г., като ответникът отклонявал
всякакви опити за разговори с екипажа относно проблема. На 06.05.2024 г. друг член на
екипажа – *** изпратил електронно писмо до *** менинг агенцията и кораба с искане за
изплащане задълженията на екипажа, а на 17.05.2024 г. инспектори към И*** констатират
наличието на неизплатени трудови възнаграждения за м. април 2024 г., който факт е
удостоверен и в забележка № 1 на протокол № 25/2024 от 17.05.2024 г. за извънредна
проверка на дорекция „***. Твърди, че впоследствие друга част от екипажа - М. К., В. М. и
И. М. също подават жалба № Ж-11-1/03.06.2024 г. и жалба с вх. № Ж-11-2/07.06.2024 г. до
1
директора на дирекция „*** относно неизплатени заплати за м. април 2024 г., а с имейл №
114/14.06.2024 г. *** уведомява ответника, корабния мениджър *** и капитана на *** за
неизплатени заплати на екипажа за м. април и м. май 2024 г., след което на 17.06.2024 г. той
изпраща последващ имейл № 118/17.06.2024 г., в който напомня, че не са предприети
никакви действия по изплащане на задълженията. Допълва, че в периода от 20.06.2024 г. до
22.06.2024 г. до ответника са изпратени множество покани по електронна поща, както и
писмени искания за плащане по куриер, но въпреки това дължимите възнаграждения на
екипажа на кораба са останали незаплатени. Сочи, че *** не е издал записки за назначаване и
освобождаване, а издадените такива не съответстват с реалния престой на кораба на
членовете на екипажа, а освен това отказал да завери моряшките им книжки. С оглед на
изложеното обосновава интереса си от предявяване на настоящия осъдителен иск за
заплащане на сумата от 7 500,00 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода от 26.04.2024 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред следва да се отбележи, че ответникът „*** не оспорва международната
компетентност на българския съд да се произнесе по спора, предмет на делото, още повече,
че самостоятелен извод за наличието на такава може да се направи и с оглед наличието на
допуснато с определение № 865/25.06.2024 г. по т. дело № 341/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, обезпечение на иска чрез налагане на арест (задържане) в *** на моторен кораб
***, доколкото в чл. 7 от МКАК се предвижда, че съдилищата на държавата, в която е
извършен арестът, имат правомощията за решаване на случаи по същество.
По иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2
КТ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: че е работил по трудово правоотношение с ответника и е полагал труд за
периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размера на
дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на вземанията. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумцията
по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и задължения от страна
на ищеца, респ. не полагането на труд от негова страна в рамките на исковия период, както
и плащане на претендираната сума в случай.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице, като за да достигне до този
извод съдът съобрази най-напред липсата на оспорване от ответника на релевантните за
спора факти, което анализира с оглед данните, удостоверени в писмените доказателства по
делото, също останали неоспорени от ответника.
Така от представения трудов договор от 25.04.2024 г. се установява, че „*** възлага на
ищеца И. С. И. изпълнението на длъжността ***, като част от екипажа на моторен кораб
„***,, попадащ под флага на *** с *** при уговорено месечно трудово възнаграждение от 9
000 евро и период на заетост от 26.04.2024 г. до 13.05.2024 г.
Съгласно чл. 88 и сл. от КТК трудовите правоотношения на членовете на корабния
екипаж възникват с корабопритежателя, който по смисъла на кодекса е лицето, което
експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е собственик на кораба или го
ползва на друго законно основание.
Наред с това, от приетото удостоверение за регистрация се установява, че корабът „***
ИМО № 7529976 е собственост на *** и е нает по договор за *** от „***.
2
В чл. 199а от КТК се предвижда, че договорът за *** е договор за наемане на кораб за
определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия
период на наемане, а съгласно чл. 199ж от КТК при сключен договор за *** всички разходи,
свързани с експлоатацията на кораба, включително възнаграждението на екипажа, са за
сметка на наемателя на кораба. Анализът на посочените разпоредби показва, че именно
ответникът „*** се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за неплатени
трудови възнаграждения на членовете на екипажа на кораба, какъвто е бил ищецът И..
На следващо място, по делото не се спори, че същият е полагал труда си в рамките на
исковия период, в какъвто смисъл са и представените екипажни списъци в т. ч. и от третото
неучастващо по делото лице – И***, регистър на влизащи/излизащи лица, писма и др. Нещо
повече, с оглед установената с чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно добросъвестността при
изпълнение на трудовите права и задължения съобразно изискванията на закона – ал. 1,
следва да се приеме, че в рамките на исковия период ищецът е престирал работната си сила,
с оглед на което за ответника „*** е възникнало и насрещното задължение за заплащане на
уговореното за това трудово възнаграждение. Действително процесният трудов договор е
сключен за определен срок – от 26.04.2024 г. до 13.05.2024 г., а в същото време исковата
претенция е заявена до по - късна дата - 20.05.2024 г., но независимо от това съдът приема,
че страните са били обвързани от действащо трудово правоотношение включително и в
периода след 13.05.2024 г., с оглед липсата на данни по делото за писмено противопоставяне
от страна на работодателя, че ищецът е работил 5 или повече дни след изтичане на срока –
арг. чл. 69, ал. 1 от КТ. С изтичане на месеца съответно с прекратяване на договора между
страните съгласно приложимия стандарт по Морската трудова конвенция изискуемостта на
вземането за възнаграждение е настъпила.
Ето защо, ответникът дължи заплащане на претендираното трудово възнаграждение за
целия исков период, като той не твърди и не доказва плащане на следващото се трудово
възнаграждение на ищеца в общ размер на 7 500,00 евро, начислено за периода от 26.04.2024
г. до 20.05.2024 г., поради което предявеният иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, с която е присъдено трудово възнаграждение за сумата от 7 500,00 евро,
отнасящо се за периода от 26.04.2024 г. до 20.05.2024 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на
1 146,00 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л. 152 от делото). На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен
съд сумата от 586,75 лв., представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на И. С. И., ЕГН ***, с адрес: ***,
на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 7
500,00 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 26.04.2024 г.
до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
3
17.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на И. С. И., ЕГН ***, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 146,00 лв., представляваща разноски по
настоящото дело, както и в производството по ч. т. дело № 341/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, както и в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 586,75 лв., представляваща дължима държавна такса по по предявения иск.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която е присъдено трудово възнаграждение за сумата от 7 500,00 евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от считано от днес /28.11.2024 г./ – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4