Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
19.02.2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева и с
участието на прокурора Нанка Рачева от Окръжна прокуратура - Плевен, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 120 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Ц.В.Ц., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Ж.Н. ***, с която е
предявен иск против ОД на МВР - Плевен с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и цена 200, 00 /двеста/ лв., представляващи
обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 1282/2019 г. по
описа на Районен съд - Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху
присъденото обезщетение от 02.01.2020 г. /датата на влизане
в сила на отменителното решение/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
и разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца адв. Н. поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, не
се представлява и не взема становище по исковата молба.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана
страна по иска на основание чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното а.н.д.№ 1282/2019 г. по описа на
Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 647/02.10.2019 г. на
Районен съд – Плевен е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0938-001354/2019
г. на Н-к сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на Ц.В.Ц. на основание 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Съдебното решение е било обжалвано и е влязло в законна сила на 02.01.2020
г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. Ж.Н. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 07.06.2019 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита
се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания
също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по
административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за
определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни
жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на
разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимият
процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски
за жалбоподателя, както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от
юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да
установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия
действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е
и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което
и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 200
лв., по повод обжалването на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно
неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за
правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 200.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по
административнонаказателни дела.
Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200, 00 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да
бъде уважена. Същата се претендира считано от 02.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да се присъдят на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с оглед
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 да заплати на Ц.В.Ц., с ЕГН ********** *** обезщетение
в размер на 200,00 /двеста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020
г. – датата на влизане в сила на отменителното решение, до окончателното
изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по а.н.д. № 1282/2019 г.
по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 да заплати на Ц.В.Ц., с ЕГН ********** *** направените
деловодни разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на
300, 00 /триста/ лв. и д.т. – 10, 00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд -
Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ:
/п/