Определение по дело №700/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 4009
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Татяна Петрова
Дело: 20257180700700
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4009

Пловдив, 30.04.2025 г.

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ТАТЯНА ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Татяна Петрова административно дело700/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДВ).

2. Образувано е по искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, предявена от Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, срещу Административен съд Пазарджик. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 150 лв., считано от 02.10.2023 г. до 21.03.2025 г. и законната лихва от 21.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, претърпени в периода 17.11.2023 г. до 13.12.2024 г., изразяващи се в болки, унижение, нечовешко отношение, изтезаване, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, беззаконие, тревожност, безсилие, безпокойство, чувство за отхвърленост от правосъдната система, причинени в резултат на това, че с Определение № 1341/02.10.2023 г., постановено по административно дело № 933 по описа за 2024 г. на Административен съд Пазарджик, искането на ищеца за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение, с което е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз чрез отказ от правосъдие – нарушение на чл. 47 във връзка с чл. 52, пар. 3 и 4, чл. 53, чл. 54 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), във връзка с чл. 1, 2 и 3 от Договор за Европейския съюз (ДЕС), във връзка с чл. 6, чл. 13 и чл. 17 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ).

3. Към исковата молба е приложена молба-декларация, с която е направено искане от ищеца, същият да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството, както и да му бъде назначен служебен адвокат П. М. Г. от АК Пазарджик, т.е. да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

4. Във връзка с тези искания, от Началника на Затвора Пазарджик е изискана и представена Справка вх. № 6323 от 11.04.2025 г., в която е посочено най-общо е посочено, че лишеният от свобода Н. Н. А. не полага труд, респективно не получава възнаграждение и не разполага суми на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС.

5. Относно искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по производството:

Настоящият състав на съда, като взе предвид представената от ищеца Н. Н. А. имуществена декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК и представените от страна на Затвора Пазарджик доказателства за доходите на лицето, намери искането на същия за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси и разноски по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив за основателно, поради което същото ще следва да бъде уважено.

6. Относно искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство:

Системата за правна помощ обхваща, освен случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП).

Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи Съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката за това Съдът формира като вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и други констатирани обстоятелства. В конкретния случай, по мотиви аналогични на гореизложените в частта за освобождаване от такси и разноски, Съдът счита, че лицето не разполага с възможност да заплати адвокатско възнаграждение, дори и в минималните размери, предвидени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските Казано с други думи, първата от трите кумулативни предпоставки от хипотезата на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП е налице. Налице е и втората предпоставка – ищецът желае да има назначен адвокат.

В настоящия казус обаче, не е налице третата кумулативна предпоставка от хипотезата на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно – интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (за процесуално представителство). Основания за този извод дава обстоятелството, че в съдебното административното производство е налице засилено служебно начало, по силата на което при необходимост съдът осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, като им съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства (чл. 9 и чл. 171, ал. 5 от АПК).

Следва да се посочи, че интересите на правосъдието биха изисквали предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство само в случаите, когато предметът на правния спор и свързаните с него процесуални действия са от естество, което би могло да затрудни защитата на страна, съответно разглеждането на делото, какъвто очевидно не е настоящия случай.

Все в тази насока за пълнота е необходимо да се посочи още следното:

От изложенията в исковата молба (включително и формулираните в нея доказателствени искания) е очевидно, че ищецът притежава необходимата правна и житейска грамотност да организира сам защитата си по настоящото дело. Вън от предходно изложеното, настоящият съдебен състав е изискал справки от Административен съд Пазарджик и Административен съд Пловдив от които се установява, че само в тези два съда А. има заведени общо 203 дела (в първия съд А. има образувани 169 дела, а в Административен съд Пловдив – 33 дела без настоящото). Иначе казано, ищецът е инициирал и водил множество съдебни дела, в които са извършвани различни процесуални действия в рамките на процеса, което пряко сочи способността му да осъществи лично защитата си и по настоящото дело, без това да я ограничи, накърни или осуети. При това положение е налице отрицателната предпоставка за предоставяне на правна помощ по чл. 24, т. 1 от ЗПП - предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. При тази отрицателна предпоставка, съгласно чл. 24 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя.

При това положение, искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 от ЗПП, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПРИЗНАВА, че Н. Н. А. – лишен от свобода, понастоящем в затвора в [населено място], ищец по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, няма достатъчно средства да заплати държавни такси и разноски.

ОСВОБОЖДАВА Н. Н. А. - лишен от свобода, понастоящем в затвора в [населено място], от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. А. - лишен от свобода, понастоящем в затвора в [населено място], за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.з. на 26.06.2025 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, както следва:

  1. Ищецът - Н. Н. А.;
  2. Ответникът по иска – Административен съд Пазарджик.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура – Пловдив.

ПРЕПИС от исковата молба, ведно с приложенията, да се изпратят на ответника и на Окръжна прокуратура – Пловдив, с указание, че в 30-дневен срок от получаването им могат да представят писмено отговор, да посочат доказателства и да вземат становище по обективираните в исковата молба искания по доказателствата.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на първото по делото съдебно заседание като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Призовката до ищеца и препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Началника на Затвора Пазарджик за осигуряване явяването на ищеца в насроченото съдебно заседание чрез видеоконференция, в случай, че същият прояви желание за това.

Съдия: