№ 154
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20231100901866 по описа за 2023 година
Ищецът „Г.“ ЕООД твърди, че с ответника „БГН.“ АД имат
установени трайни търговски отношения от 2018 г., като на 18.11.2022 г. е
сключен договор за извършване на услуги с техника за механизация за
зимното поддържане за зимен сезон 2022/2023 г., както и наем на тази
механизация Посочва, че в изпълнение на този договор, в периода от
м.12.2022 г.до м.04.2023 г. е извършвал договорените от страните услуги с
предоставената под наем техника, за което са издадени следните фактури: №
**********/10.01.2023 г. на стойност от 20376 лева; №
**********/16.03.2023 г. на стойност от 26784.36 лева; №
**********/16.03.2023 г. на стойност от 34946.52лева; №
**********/12.04.2023 г. на стойност от 18915.60 лева и №
**********/10.05.2023 г. на стойност от 2700 лева. Страните са подписали и
протоколи за приемане на остойностената с тези фактури работа. Независимо
от приемане на работата без възражения твърди, че ответникът не е изпълнил
изцяло насрещното си задължение да заплати дължимото възнаграждение за
приетата работа, като е платил частично на 28.08.2023 г. единствено
задължението по фактурата от 10.01.2023 г., като след съобразяване с така
извършеното плащане дължимата по тази фактура сума става 7756.75 лева.
Предвид изложеното ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати
1
сумата от 91103.23 лева, представляваща неизплатения остатък от дължимото
възнаграждение за извършените услуги с наетата техника по механизация по
договора от 18.11.2022 г., във връзка с които услуги са издадени фактури №
**********/10.01.2023 г.; № **********/16.03.2023 г.; №
**********/16.03.2023 г.; № **********/12.04.2023 г. и №
**********/10.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /10.10.2023 г./ до окончателното плащане, както и сумата от 4665.71
лева, представляваща дължимата по фактурите законна лихва за период,
съответно от датата, на която настъпва падежа на всяка една от фактурите до
09.10.2023 г. Претендира направените по делото разноски. В молба-уточнение
от 02.11.2023 г. ищецът посочва и своя банкова сметка, съобразно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „БГН.“ АД не подава отговор на исковата молба и не
изразява становище по предявените искове в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на ответника, в проведеното на
26.01.2024 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.
Съдът констатира, че ответникът не е подал отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като последиците от
това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което на му
е връчен препис от исковата молба и с определението от 05.12.2023 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ищеца
искане за постановяване на неприсъствено решение и обстоятелството, че
предявените обективно кумулативно съединени искове са вероятно
основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представени доказателства, Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да уважи искането на ищеца по чл.
238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено решение. На основание чл.
239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се
укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, които предпоставки Съдът приема, че са налице. Затова Съдът
приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
2
изцяло.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
които възлизат на 8830.76 лева, в това число 3830.76 лева заплатена държавна
такса и 5000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БГН.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 91103.23 лева /деветдесет и
една хиляди сто и три лева и 23 ст./, представляваща неизплатения остатък от
дължимото възнаграждение за извършените услуги с наетата техника по
механизация по договора от 18.11.2022 г., във връзка с които услуги са
издадени фактури № **********/10.01.2023 г.; № **********/16.03.2023 г.;
№ **********/16.03.2023 г.; № **********/12.04.2023 г. и №
**********/10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „БГН.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4665.71 лева /четири
хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и 71 ст./, представляваща дължимата
по горепосочените фактури законна лихва за период, съответно от датата, на
която настъпва падежа на всяка една от фактурите до 09.10.2023 г.
ОСЪЖДА „БГН.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „Г.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството
в размер на 8830.76 лева /осем хиляди осемстотин и тридесет лева и 76 ст./
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание
чл. 240 от ГПК, заедно с преписа от неприсъственото решение, да се изпрати
съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението
в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3