Р Е Ш Е Н И Е
Номер 459 27.02.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На
тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 5247 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрисконсулт Радина Иванова, с която е предявил срещу ответникът Т.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240 вр. и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответникът, че същия дължи на ищеца сумата от 1512лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.04.2018г. до окончателното й изплащане, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед № 1299 от 12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2503/2018г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения
помежду им договор за потребителски
кредит № № **********
от 21.06.2017г., по силата, на който ищецът е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 500 лв. със срок за погасяване на 36 месечни
вноски от по 24.40 лв., платима на 20-то число на всеки текущ месец при годишен
лихвен процент от 41.17 % /0.11% на ден/, при ГПР от 49.90 % като ответникът се е задължил да върне общо сумата от
878.40 лв. Ищецът е посочил също, че съгласно избран и закупен от ответника
пакет от допълнителни услуги, последният дължи на ищеца възнаграждение в размер
на 633.60 лв., платимо на вноски в размер на 17.60 лв., като общото задължение
на ответника към ищеца по договора за кредит
възлиза в размер на 1512 лв. с месечна вноска от 42 лв. В исковата молба
се твърди, че ответникът не е изпълнявал точно и в срок задълженията си по
договора, като не е погасил изобщо
каквато и да е част от тях, поради което на основание т. 12.3 от договора
–поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, ищецът сочи, че на
31.10.2017г. е обявил предсрочна изискуемост на кредита като е прекратил същия
автоматично, за което е изпратил уведомление до ответника. Ищецът твърди, че
след прекратяване на договора ответникът му дължи всички вноски по погасителния
план, включващи и възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги,
възлизащи в размер на исковата сума от 1512лв. Затова претендира
установяване дължимостта на сумата от 1512 лв., ведно със законната лихва. Aнгажира доказателства. В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмена молба, с която
поддържа исковете за главница и лихва, като заявява, че претендираната сума от 1512лв.,
представлява главницата по кредита и моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане
на разноските по делото, в
т.ч. и по заповедното производство.
В законовия
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Т.К.К., чрез назначения й по реда на чл. 46, ал. 7 от ГПК особен представител адв. К.Т. е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил предявените искове поради възражение за ненастъпила предсрочна
изискуемост на претендираните вземания. Направени са и възражения за нищожност
на договора за кредит поради липса на съгласие съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като
са изложени и съображения за неравноправност по смисъла на ЗЗП на договорните
клаузи относно определяне на договорното задължение, лихвения процент и ГПР,
както и плащането на допълнителни услуги по договора. По подробно изложените в
писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. Не ангажира
доказателства.В съдебно заседание ответницата, чрез назначения й особен
представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове по искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед № 1299 от 12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2503/2017г. по описа на БРС е разпоредено ответникът Т.К.К. да заплати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от сумата от 1512лв. –главница, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017г. и сумата от 2.48 лв., представляваша лихва за забава за периода от 21.08.2017г. до 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на 80.38лв.
В изпълнение на разпореждане от 04.05.2018г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 2503/2017г. по описа на БРС, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение в частта относно главницата и законната лихва, по които искове е образувано настоящото дело. Досежно вземанията за изтекла мораторна лихва от 248 лв. с настоящата искова молба ищецът изрично е заявил, че не предявява установителен иск.
По делото е представен сключен между страните
писмен договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017г., по силата, на който ищецът е предоставил на ответницата паричен заем в
размер на 500 лв. със срок за погасяване на 36 равни месечни вноски от по 24.40
лв., платими на 20-то число на всеки
текущ месец /съгласно приложения погасителен план/ при годишен лихвен процент
от 41.17 % /0.11% на ден/ и ГПР от 49.90 %. Ответницата се е задължила да върне
на ищеца общо сумата от 878.40 лв., включваща главница от 500 лв. и договорна
възнаградителна лихва в размер на 378.40 лв. Отделно в договорът за кредит
ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 633.60
лв., която сума се е задължил да заплаща на вноски в размер на 17.60 лв. Така
видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него общото
задължение на ответника към ищеца по договора за кредит възлиза в размер на 1512 лв. с обща месечна
вноска от 42 лв., включваща главница, лихва и вноска по пакета от допълнителни
услуги.
Възникналото между страните на 21.06.2017г. в писмена форма облигационно правоотношение има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за същото са
приложими разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка, съдът
намира, че процесния договор за потребителски кредит валидно е обвързал
страните по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, в
т.ч. и в съответствие с императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 и чл. 19, ал. 4от ЗПК, като не се откриха наличието на сочените от ответната
страна неравноправни клаузи по смисъла на чл.24 от ЗПК вр. с чл. 143-148 от ЗЗП.
Ищецът твърди,
че ответницата не е погасявала каквото и да е задължение по договора, поради
което е обявил настъпване на предсрочна изискуемост на цялото дължимо и
непогасено вземане по договор за кредит в размер на сумата от 1512 лв. поради
настъпване на основание на т. 12.3 от
общите условия към договора за кредит.
Следва да се отбележи, че независимо, че
ищецът изрично е заявил, че исковата сума от 1512 лв. представлява само
главница по договора за заем, т.е. стойността на предоставената в заем сума, в
нея са включени и още две вземания - за възнаградителна лихва от 378.40 лв. и за
възнаграждение за допълнителен пакет услуги -663.60 лв./.
Съгласно посочената договорна клауза на
т. 12.3 от общите условия към договора за
кредит в случай, че длъжника просрочи една месечна вноска в повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща до длъжника уведомление, покана, предизвестие или други.
При тълкуване с цел установяване точният смисъл на приложимите в случая
норми, разяснен с Тълкувателно
решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС касаещ банките, съдът намира, че така
дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на процесното
договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова институция
по смисъла на ЗКИ, включително поради това, че
няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на
ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016
година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от
07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.
Съдът
приема, че горепосочената клауза съдържа противоречие в уговорката относно
предсрочната изискуемост, тъй като от една страна е посочено, че такава следва
да бъде обявена, а от друга, че не е нужно уведомяване на длъжника за
обявяването й. Това означава, че в случая посочената клауза не установява твърдяната
от ищеца автоматичната предсрочна изискуемост, тъй
като не може такава да бъде обявена, т.е. оповестена, без да бъде уведомен
длъжника. Затова съдът счита, че клаузата на т. 12.3 от общите условия установява правото на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост при посочените в нея предпоставки,
като за да произведе действието си, обявената предсрочна изискуемост следва да
бъде съобщена на длъжника.По делото е представено уведомление от ищцовия
кредитор до длъжника съгласно т.
12.3 от общите условия към договора за кредит /л. 42 от делото/, което нито се твърди, нито има
данни изобщо да е изпратено /с оглед приложението на фикцията на клаузата на т.
13.3 от общите условия/, респ. да е достигнало до знанието на ответния длъжник
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Позовавайки се още
при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на предсрочна изискуемост, в
исковото производство по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже както
предпоставките за настъпването й, така и, че длъжникът е бил уведомен за обявяването
й преди образуване на заповедното производство. Този извод следва от
обстоятелството, че настоящото исково производство
е продължение на заповедното производство и вземанията и по двете производства
следва да съвпадат по основание. Основанието се заявява от кредитора още при
подаване на заявлението в заповедното производство. Затова и последващото
съобщаване на длъжника, в т.ч. с връчване на разпореждането по чл. 131 от ГПК
на обявената от кредитора предсрочна изискуемост не може да се приеме като факт,
настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право при условията
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като в рамките на установителния иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът не може да променя с обратна сила момента на
настъпване на изискуемостта, тъй като това би довело до недопустимо изменение
на основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение, в рамките на
която ищецът е заявил своята претенция /в т. см. Тълкувателно решение № 4/2013
г.,ОСГТК на ВКС и решение № 123 от
9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят
Татяна Върбанова, и определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о /.
Тъй като по делото липсват
доказателства ищецът да е уведомил ответника за настъпване на предсрочната
изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се
приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение - за заплащане на
предсрочно изискуемия остатък от кредита, не съществува.
Ето защо предявения установителен
иск за дължимост на заявената като предсрочно изискуема главница се явява е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния
иск, следва да се отхвърли и акцесорното вземане за дължимост на законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
й изплащане.
Поради отхвърляне на исковете, в
полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски в настоящото и
в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена
чрез юрисконсулт Радина
Иванова, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответницата Т.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240
вр. и чл. 86 от ЗЗД същата
дължи на ищеца сумата от 1512лв. /хиляда петстотин
и дванадесет лева/ – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ********** от
21.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 10.04.2018г. до окончателното й изплащане, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед №
1299 от 12.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2503/2018г. по описа на БРС.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.