№ 130509
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110131982 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..“ АД с ЕИК .. (заявител) срещу И. Б. М. с ЕГН
********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 800
лева главница; 54 лева и 34 стотинки възнаградителна лихва; и 67 лева и 37 стотинки
обезщетение за забава, начислено от 12. 07. 2021 г. до 23. 05. 2023 г. Заявителят твърди, че
тези парични вземания са му били цедирани, както и че цесията е била съобщена на
длъжника.
Съгласно текущото законодателство когато задълженията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или протИ.речие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на протИ.законни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за паричен заем
„Standard 30“ № .. от .. г., частният праводател на заявителя е предоставил на длъжника
парична сума в размер на 800 лева, а той се е задължил да му върне главницата заедно с
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 32 %. Освен това страните уговорили
„такса за експресно разглеждане на документи“ , дължима от потребителя в размер на 179
лева и 94 стотинки. Заплащането на главницата, възнаградителната лихва, както и на
таксата за експресно разглеждане, било разсрочено на три ежемесечни вноски, всяка от
които в размер на 344 лева и 76 стотинки (тоест общо 1 034 лева и 28 стотинки). От друга
страна, страните по договора уговорили и неустойка, в случай че потребителят не
предостави определено обезпечение, която неустойка е в размер на 119 лева и 93 стотинки
(чл. 4, ал. 2). Заплащането на тази неустойка също било разсрочено заедно с трите
ежемесечни вноски. Годишният процент на разходите при това положение според данните
по договора за потребителски кредит е в размер на 49, 48 %.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били
те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
1
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не
може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения,
определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от
потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
(пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Уговорената неустойка по чл. 4, ал. 2
от договора за паричен заем в размер на 119 лева и 93 стотинки, която сама по себе си е по-
голяма от главницата по кредита, съдът приема за косвен разход по кредита, защото
възниква при сбъдване на отлагателно условие (неизпълнение на акцесорното задължение да
се даде уговореното между страните обезпечение). Че тя е разход по потребителския кредит
личи и от включването й в погасителния план. Тя е трябвало да бъде включена при
изчисляването на годишния процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят.
Същото важи и за таксата за експресно разглеждане на документи. При правилно
изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на стойността на неустойката и
таксата, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на
разходите в договора за потребителски кредит обуславя недействителността му на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за
потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите
произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите
последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с
предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може
евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на
разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска
практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение
№ 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.;
решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022
г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело №
8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело
№ 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр.
дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в.
гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в.
гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав
по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен
състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). Обстоятелството, че със заявлението не се претендира
неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем, не засяга извода за
недействителността на договора, който произтича от самото му съдържание. При това
положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или
други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).
По изложените съображения заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение
единствено за претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните
лихви (възнаградителна и мораторна). Със заповедта за изпълнение следва да бъдат
присъдени пропорционално разноските за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „..“ АД с ЕИК .. в частта, в която се претендира от И.
Б. М. с ЕГН ********** заплащането на сумата 54 лева и 34 стотинки, представляваща
възнаградителна лихва, и на сумата 67 лева и 37 стотинки, представляваща обезщетение за
забава, начислено от 12. 07. 2021 г. до 23. 05. 2023 г., които суми се претендират във връзка с
договор за паричен заем „Standard 30“ № .. от .. г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „..“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3