№ 9300
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110101452 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците С. Б. Ц. и Г---- твърдят, че въз основа на изпълнителния лист, издаден срещу
наследодателя им Б-, е било образувано изп. дело № 20098440403406 по описа на ЧСИ С--,
по което последното валидно изпълнително действие е било извършено на 04.05.2010 г. и по
силата на закона след изтичането на двугодишен срок на бездействие от взискателя
производството е било прекратено. Считат, че към настоящия момент тригодишната давност
за вземанията (доколкото същите не са установени с влязло в сила съдебно решение, а със
заповед за изпълнение) е била изтекла, поради което не дължат посочените вземания. Ето
защо молят да бъде установена недължимостта на сумата от 1653,88 лв., непогасена част от
стойност на потребена топлинна енергия, на сумата от 204,83 лв., мораторна лихва за
периода 01.07.2007 г. – 19.03.2009 г., както и на сумата от 137,17 лв., разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 28.09.2009 г. по гр.д. № 4042/2009 г. по описа на СРС, 88
състав, и претендирани по изп. дело № 20098440403406 по описа на ЧСИ С-- разделно по ½
част от всеки от тях.
Ответникът „Т---” ЕАД оспорва исковете, като счита, че давността за вземанията е пет
години. Поддържа, че погасителната давност за вземанията е била прекъсната с образуване
на изпълнителното производство и е спряла да тече по време на изпълнителния процес до
обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. По изпълнителното дело са били предприети множество
действия, годни да прекъснат погасителната давност, поради което не можело да се приеме,
1
че същата е изтекла.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост
на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
по подадено от „Т---“ ЕАД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.05.2009 г., която е влязла в сила и въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист от 28.09.2009 г. по гр.д. № 4042/2009 г. по описа на СРС, 88
състав, за установени вземания на топлопреносното предприятие срещу Б- за сумата от
1653,88 лв., стойност на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 16.05.2009 г. до окончателното изплащане, за сумата от 204,83 лв.,
мораторна лихва за периода 01.07.2007 г. – 19.03.2009 г., както и за сумата от 137,17 лв.,
разноски по делото. От представените по изпълнителното дело справки от НБД „Население“
се установява, че длъжникът е починал и е бил наследен от дъщеря си С. Б. Ц. и сина си Г---
- при равни квоти – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, т.е. задълженията, включени в наследството, се
поемат от наследниците разделно, по 1/2 част. Видно от изложеното в исковата молба,
между страните не се спори, че тези суми отразяват действително възникнали задължения на
Б-, респ. на ищците като негови наследници, като спорно по делото се явява единствено
обстоятелството дали вземанията са погасени по давност.
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила най-късно на
28.09.2009 г., когато въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист за вземанията. С
влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия
исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането
по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като
срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
2
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.
Следователно, за уважаване на исковете в настоящото производство следва да се извърши
преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 28.09.2009 г., е
изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя
представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. Следователно, с молбата на взискателя от 22.12.2009 г. за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 28.09.2009 г. и с връчването на
поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 02.05.2010 г. давността за вземанията не
3
е била прекъсната.
От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С--, е видно, че
съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага
след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от НБД „Население“, от
Национален осигурителен институт, от Служба по вписванията и от НАП, които не са
същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече от влизане в
сила на заповедта за изпълнение на 28.09.2009 г., е била прекъсната на 27.04.2010 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника Б- по банкови сметки в Б-“ ЕАД, както и
на 04.05.2010 г. с налагането на възбрана върху собствената на длъжника ½ идеална част от
недвижим имот. Впоследствие в периода 25.10.2010 г. – 03.02.2011 г. давността отново е
била прекъсвана ежемесечно с извършвани от длъжника частични плащания на дълга –
предвид изразеното желание от длъжника да извършва разсрочено плащане на задълженията
и изпълнението на месечни вноски не се налага предприемане на активни изпълнителни
действия от взискателя и съдебния изпълнител за събиране на дълга. Последното частично
плащане от наследодателя на ищците по изпълнителното дело е извършено на 03.02.2011 г.
в размер на 50 лв., като след тази дата в продължение на две години не са предприети
каквито и да било действия по изпълнението, поради което, считано от 03.02.2013 г.,
изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона – съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Същевременно обаче, всички предприети действия по принудително изпълнение,
предприети след настъпване на перемпцията, са годни да породят последиците на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД, тъй като перемпцията по начало е без правно значение за давността – общото
между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността, но това са различни правни институти с различни
правни последици. За разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва
правото на принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни
действия по перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са
недопустими, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в
ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, а може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденето на изпълнителните дела, но при всички случаи валидно предприетите същински
4
изпълнителни действия дори и по перемирано дело прекъсват давността, след като са
настъпили преди давностният срок да е изтекъл. В този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021
г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС и др.
От друга страна, следва да се отбележи, че за периода от образуване на изпълнителното дело
през 2009 г. до настъпване на перемпцията на 03.02.2013 г. (в който период е налице висящ
изпълнителен процес) давността е спряла да тече – изпълнителното производство е
образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и
липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по
тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече
образуваното изпълнително дело и едва от датата на постановяването му на 26.06.2015 г.
давността по висящи изпълнителни производства продължава да тече.
В настоящия случай се установява, че изпълнителният процес за събиране вземанията е бил
висящ в периода 28.09.2009 г. – 03.02.2013 г., като през това време предвид ППВС № 3/1980
г. давността е спряла да тече, а същевременно е и прекъсната неколкократно от
предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Следователно, считано от
03.02.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията срещу Б- – за
периода до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, давността е текла въпреки действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като през
този период изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. На 15.05.2017 г. е
постановено разпореждане на ЧСИ С--, с което е констатирана настъпилата смърт на
длъжника Б- и в изпълнителния процес са конституирани неговите законни наследници –
ищците в настоящото производство С. Б. Ц. и Г----. С посочения акт на съдебния изпълнител
давността не се прекъсва, тъй като същият не представлява изпълнително действие и по-
скоро може да се характеризира като образуване на изпълнително дело срещу посочените
нови длъжници. От този момент нататък двамата длъжници С. и Г-- дължат разделно по
половината от задълженията на наследодателя си (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), като давността за тях
тече поотделно за всеки длъжник – касае се за отделни вземания срещу различни лица и
няма основание да се приеме, че прекъсването или спирането на давността спрямо единия
ползва и другия.
Новата петгодишна давност за вземанията срещу Г----, започнала да тече от настъпването на
перемпцията на 03.02.2013 г., е била прекъсната, преди да изтече, на 09.06.2017 г. с
налагането на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в Б-“ ЕАД, както и на
5
13.06.2017 г. с налагането на запор върху вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение от работодателя „Т----“ ООД. Същата е била прекъсната отново на
14.05.2020 г. с молба на взискателя, съдържаща искане за предприемане на изпълнителни
действия по конкретни изпълнителни способи (запор на вземания по банкови сметки и опис
и продан на движими вещи), като до датата на предявяване на иска, а и до приключване на
устните състезания по настоящото дело, тя не е изтекла. Следователно оспорените от ищеца
Г---- вземания в размер на половината от сумите по изпълнителния лист от 28.09.2009 г. –
826,94 лв., главница, 102,42 лв., мораторна лихва, както и 68,59 лв., разноски, не са погасени
по давност, поради което предявените от него отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до предявените от ищцата С. Б. Ц. отрицателни установителни искове, същите
се явяват основателни, тъй като след настъпване на перемпцията на 03.02.2013 г. до
настоящия момент спрямо този длъжник не са предприети каквито и да било изпълнителни
действия за събиране на дълга – след конституиране на наследниците като длъжници в
производството съдебният изпълнител не е насочил изпълнението срещу този длъжник, като
всички извършени от него действия касаят имуществото на другия длъжник Георги Цачев –
запориране на банкови сметки и трудово възнаграждение. Първото действие, което би могло
да прекъсне давността спрямо С. Ц., е молбата на взискателя от 14.05.2020 г., която е
насочена срещу имуществото и на двамата длъжници, но към този момент давностния срок
за вземанията срещу ищцата вече е бил изтекъл – считано от 03.02.2018 г., пет години след
като давността отново е започнала да тече по прекратеното изпълнително дело. Ето защо,
към настоящия момент вземанията срещу С. Б. Ц. са погасени по давност, поради което
предявените от нея отрицателни установителни искове за половината от сумите по
изпълнителния лист от 28.09.2009 г. – 826,94 лв., главница, 102,42 лв., мораторна лихва,
както и 68,59 лв., разноски, следва да се уважат изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата С. Б. Ц. има право на
направените от нея разноски в производството съобразно уважените й искове в размер на
283,08 лв., платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 50 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
С-, срещу „Т---” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че С. Б. Ц. не дължи на „Т---“ ЕАД
сумата от 826,94 лв., представляваща ½ част от стойност на потребена топлинна енергия,
сумата от 102,42 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода 01.07.2007 г. –
6
19.03.2009 г., както и сумата от 68,59 лв., представляваща ½ част от разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 28.09.2009 г. по гр.д. № 4042/2009 г. по описа на СРС, 88
състав, и претендирани по изп. дело № 20098440403406 по описа на ЧСИ С--.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г----, ЕГН **********, с адрес: гр. С-, срещу „Т---” ЕАД, ЕИК
-, със седалище и адрес на управление: гр. С-, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 826,94 лв., представляваща ½ част от
стойност на потребена топлинна енергия, на сумата от 102,42 лв., представляваща ½ част от
мораторна лихва за периода 01.07.2007 г. – 19.03.2009 г., както и на сумата от 68,59 лв.,
представляваща ½ част от разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.09.2009 г.
по гр.д. № 4042/2009 г. по описа на СРС, 88 състав, и претендирани по изп. дело №
20098440403406 по описа на ЧСИ С--.
ОСЪЖДА „Т---” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на С.
Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С-, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 283,08 лв.,
разноски в производството.
ОСЪЖДА Г----, ЕГН **********, с адрес: гр. С-, да заплати на „Т---” ЕАД, ЕИК -, със
седалище и адрес на управление: гр. С-, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв.,
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7