Решение по дело №3464/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 277
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20214110103464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110103464 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 189 ал. 1 изр. 1
вр. чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 189 ал. 1 изр. 2 пред. 1 вр. чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и по чл. 189
ал. 1 изр. 2 пред. 2 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че ответната община е
обявила публичен търг с тайно наддаване за продажбата на недвижим имот – частна
общинска собственост, представляващ незастроен УПИ I в стр. кв. 55 по плана на с. К.
с площ от 1280 кв.м., актуван с АЧОС № 7065/17.09.2020г., както и че е със заповед от
19.01.2021г. е обявен за участник спечелил търга. Ищецът допълва, че в тази връзка на
25.01.2021г. е сключил с ответника договор за продажба чрез публичен търг с тайно
наддаване, с който е закупил от него процесния имот за сумата от 19 369, 23 лв. с ДДС.
Уточнява, че освен продажната цена е заплатил и разноски по участието в търга и по
прехвърлянето на имота в размер на 1177, 81 лв. Ищецът твърди, че след предаване на
фактическата власт върху придобития имот, трето за делото лице е заявило
собственически права върху него, като е удостоверило правата си, както и тези на
други лица, с титул за собственост от 1996г. Ищецът смята, че ответната община не се
легитимира като собственик на имота, доколкото липсва посочване на конкретно
придобивно основание в АЧОС № 7065/17.09.2020г., поради което е била
недобросъвестна към момента на обявяване на търга и последвалата продажба. Ищецът
изтъква, че в случая правата на третите лица изключват изцяло неговите права, с оглед
на което е застрашен от съдебно отстраняване от имота. По тези съображения отправя
1
искане до съда да развали договор за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване
от 25.01.2021г., да осъди ответника да му върне платената от него продажна цена в
размер на 19 369, 23 лв. с ДДС, както и разноските по участие в търга и по прехвърляне
на имота в размер на 1177, 81 лв., ведно със законната лихва върху двете суми от
датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава изцяло предявените искове,
но отрича дължимостта на претендираните от ищеца разноски за съдебното
производство на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, доколкото смята, че не е дал повод за
завеждане на делото. Във връзка с последното изтъква, че ищецът не е изпращал до
него покана за възстановяване на процесните суми. В условията на евентуалност
навежда възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен представител поддържа
направеното признание на иска, а ищецът на основание чл. 237 ГПК е поискал
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани
в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.
Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от него в отговора му на
исковата молба. Същото се поддържа в съдебно заседание, а и съгласно закона не може
да се оттегли /чл. 237 ал. 4 ГПК/. Предявеният иск, с оглед на представените
доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда. Следователно не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237 ал. 3 ГПК, които изключват издаване на решение при
признание на иска. По тези съображения съдът намира, че следва да се постанови
решение при признание на иска, тъй като са спазени всички общи и особени
изисквания на закона за постановяване на този съдебен акт. Предявената претенция
следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по
аргумент от чл. 237 ал. 2 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в настоящото производство
съдебни разноски. Същите не могат да останат в тежест на ищеца, тъй като не е налице
хипотезата по чл. 78 ал. 2 ГПК. Въпреки признанието на иска, ответникът е дал повод
за завеждане на делото, тъй като не е положил дължимата грижа по чл. 63 ал. 2 ЗЗД и
не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността на процесния имот, а
развалянето на договори с предмет вещни права се извършва само по съдебен ред.
Ищецът няма друг път на защита и доколкото предприемането й е поради виновното
поведение на ответника, последният следва да отговаря за сторените в съдебното
производство разноски. Ищецът е направил разноски за държавни такси в общ размер
на 939, 77 лв. и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3191, 53 лв. с ДДС. Във
2
връзка с последните съдът е длъжен да разгледа наведеното от ответника възражение
по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. адвокатското възнаграждение се
определя за всеки един от съединените искове поотделно, поради което възражението
по чл. 78 ал. 5 ГПК следва да се разгледа по отношения платения хонорар по всеки
един от исковете. Същото се явява основателно по първия иск по чл. 189 ал. 1 изр. 1 вр.
чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор за продажба на имот, тъй като
материалният интерес върху който се определя хонорара на адвоката е цената на иска.
В случая цената на иска в съответствие чл. 69 ал. 1 т. 4 вр. т. 2 ГПК е данъчната оценка
на имота, която е 2549, 80 лв., а не продажна цена. Следователно по арг. от чл. 7 ал. 6
вр. ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. по този иск минималния размер на
възнаграждението е 600 лв., а доколкото пълномощника на ищеца е регистриран по
ДДС към него следва да се прибави и стойността на този косвен данък /арг. § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004г./. В случая дължимия от ответника хонорар по този иск
следва да се редуцира до 720 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, а и е приключило в едно заседание с решение при признание на иска.
Отделно от това на пълномощника на ищеца не се следва възнаграждение по чл. 6 т. 13
от Наредба № 1/09.07.2004г. в размер на 125 лв., тъй като липсва уговарянето на такова
в договора за правна защита и съдействие, а и това възнаграждение би било дължимо,
когато заверката на документи по чл. 32 ЗА е извършена като самостоятелна услуга,
вън от процесуалното представителство по делото. В случая хонорара за последното
поглъща дължимостта на възнаграждение по чл. 6 т. 13 от Наредба № 1/09.07.2004г. По
тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2372 лв. с ДДС, както и държани такси в размер на
939, 77 лв. или всичко 3311, 77 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 189 ал. 1 изр. 1 вр. чл. 87 ал. 3 ЗЗД, договор за
продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот частна-общинска
собственост от 25.01.2021 год., вписан в Служба по вписванията гр. Велико Търново на
04.02.2021 год., Вх. peг. № 675, Акт № 59, том II, дело № 452, сключен между Община
гр. Велико Търново, адрес: гр. Велико Търново, пл. "Майка България", № 2, ЕИК:
*********, представлявана от Кмета Даниел Димитров Панов, в качеството му на
продавач и К.М.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес в г***, купувач, с който се
продава недвижим имот- частна общинска собственост, представляващ незастроен
урегулиран поземлен имот I /едно римско/ от строителен квартал 55 /петдесет и пет/ по
Подробния устройствен план на с. К., община Велико Търново, с площ 1 280 кв. м.
3
/хиляда двеста и осемдесет квадратни метра/, актуван с Акт за частна общинска
собственост № 7065/17.09.2020 г., при граници на имота: север: УПИ V-247 от кв.55;
изток: улица с ОК ОК 152-153; юг: улица с ОК ОК 152-156; запад: УПИ VI от кв.55 за
сумата от 19 369, 23 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК: *********, с адрес гр. В.
Търново, пл. „Майка България” № 2, представлявана от Кмета – Даниел Димитров
Панов ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, на основание чл. 189
ал. 1 изр. 2 пред. 1 вр. чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 189 ал. 1 изр. 2 пред. 2 ЗЗД,
СУМАТА 19 369, 23 лв. с ДДС /деветнадесет хиляди триста шестдесет и девет лева и
23 стотинки/ – главница, представляваща платената продажба цена по разваления
договор за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот частна-
общинска собственост от 25.01.2021 год., вписан в Служба по вписванията гр. Велико
Търново на 04.02.2021 год., Вх. peг. № 675, Акт № 59, том II, дело № 452, КАКТО и
СУМАТА от 1171, 81 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева и 81 стотинки/ -
главница, представляваща общия размер на разноските по разваления договор за
продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот частна-общинска
собственост от 25.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 08.12.2021г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК: *********, с адрес гр. В.
Търново, пл. „Майка България” № 2, представлявана от Кмета – Даниел Димитров
Панов ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН: ********** с адрес: *** СУМАТА от 3311, 77
лв. /три хиляди триста и единадесет лева и 77 ст./, представляваща общ размер на
направените в исковото производство разноски за платени държани такси и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4