№ 255
гр. Р., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20254500500341 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Д. Я. чрез пълномощника й адв. А. Е.
от АК-Р. против решение №235/12.02.2025 г., постановено по гр.д.№
4406/2024 г. по описа на Р.нския районен съд, с което е прекратено
производството по предявеният от нея иск за установяване нищожност на
вписан отказ от наследство и е отхвърлен предявеният от нея против М. С. М.,
С. Д. М. и Н. Д. М. иск за делба на наследство с правно основание чл.34 от ЗС
във вр.чл.69 от ЗН. Твърди се, че решението е неправилно като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост по изложените в жалбата
съображения. Иска съдът да отмени решението и вместо него да постановени
ново решение, с което недвижимите имоти да се допуснат до делба между
страните при посочените в исковата молба права.
Ответниците по жалбата М. С. М., С. Д. М. и Н. Д. М. не са подали
отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. Г. М. от АК-Р. изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде
1
потвърдено. Претендират направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано въз основа на предявеният от
жалбоподателката против М. С. М., С. Д. М. и Н. Д. М. иск за делба на
наследствени недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС във вр.чл.69
от ЗН, съединен с иск за прогласяване на нищожност на отказ от наследство.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че страните са законни наследници на Д.Н. М., починал на
******** г. като М. М. е негова преживяла с., а жалбоподателката, Н. М. и С.
М. са негови д..
Установено е, че Д. М., поч. на 04.06.202005 г. и с.та му М. М. по време на
брака си са придобили правото на собственост върху невижим имот,
представляващ апартамент *, находящ се в гр.Р., ЖСК „С.д.“, ул.“Б.“ *. По
делото няма преки доказателства, които да установяват, че наследодателят е
притежавал права върху останалите недвижими имот- предмет на делба.
Индиции за притажеване на право на собственост върху апартамент **,
находящ се в гр.Р., ул.“С.М.“, ************ се съдържат в удостовереното в
нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот- вх.рег.*********** г.,
акт № ********, дело № ******* г. на СВ-Р..
Съгласно приетото по делото удостоверение- изх. №60759/27.11.2023 г. на
РС- Р., В. Д. Я. се е отказала от наследството, останало след смъртта на Д.Н.
М., поч. на ******** г., като отказът е вписан в специалната за това книга на
съда под №********* г.
Жалбоподателката е навела доводи за недействителност на вписания
отказ от наследство, тъй като същият не изхождал лично от нея, а от нейната
м. в качеството й на неин представител, без да разполага с представителна
власт за това. Навела е и второ самостоятелно основание за нищожност на
2
отказа с доводи, че е преди вписването на отказа приела с конклудентни
действия наследството, оставено от нейния б..
С показания на св. Т.К. и св.Р. Г. е установено, че жалбоподателката
живяла в И. около 15 години, а след нейното връщане в страната споделила, че
м. й я лишила от наследството на нейния б., без да има права за това, както и
че след неговата смърт същата е споменала, че е получила някакви средства от
него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил
производството по иска за прогласяване на нищожост на вписания отказ от
наследство и е отхвърлил иска за делба.
Прието е, че предпоставка за допускане на съдебна делба с участието на
жалбоподателката на оставеното в наследство имущество от нейния б. б. Д.
М., е установяване на заявената от нея нищожност на отказа й от наследството
му, вписан в особената книга на РС – Р.. Прието е също, че отказът от
наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални,
императивни правила за форма, съдържание, действие и последици.
Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на
наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 от ЗС и са безусловни и неоттегляеми
по аргумент от чл. 54 от ЗН, поради което е недействителен отказ от
наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или
чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.
Първоинстанционният съд е съобразил разясненията, дадени в ППВС №7/73,
т.3, че самостоятелен иск за установяване на нищожност на направен отказ от
наследство не е регламентиран, тъй като същият не произвежда действие и е
прекратил производството в тази част. Прието е също, че отказалият се от
наследство, респективно наследниците му, доколкото това е имуществено
наследимо право, могат да предявят иск за делба на наследство или друг иск
за собственост, в който да упражнят правата си като наследници, позовавайки
се на нищожността на отказа. В делбеното производство, като особено исково
такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и
при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от
наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и
доказателствата за недействителността му, в който смисъл е решение *08 от
14.05.2016г. по гр. д. № 5913 /2015 г. по описа на ВКС.
3
Първоинстанционният съд е счел, че в доказателствена тежест на
жалбоподателката е да установи нищожността на отказа си от наследство, на
основанията на които се е позовала и е приел, че първото основание като
недоказано е неоснователно, тъй като липсват доказателства отказът да е
направен чрез пълномощник.
Прието е също, че в производството жалбоподателката не е установила и
второто основание за нижощност на вписания отказ.
Поради недоказаността на заявената нищожност на отказът от
наследство, първоинстанционният съд е приел, че същият е породил правно
действие и е извел извод за липса на съсобственост между страните.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти и правилно е
приложен материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай
самостоятелен иск за установяване на нищожност на вписан отказ от
наследство е недопустим.
Правилно районният съд е съобразил разясненията, дадени в ППВС
№7/73г., както и трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр.д.№5813/2015 г. съгласно която,
нищожността на отказ от наследство може да се установи като преюдициално
правоотношение в рамките на делбеното производство, но не и чрез
самостоятелен иск.
Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда
специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и
последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от
откриване на наследството, съгласно разпоредбата на чл. 48 и чл. 52 от ЗС.
Същите са безусловни и неоттегляеми -чл. 54 от ЗН.
Недействителен е отказ от наследство, ако преди това наследникът е
приел наследството изрично или чрез конкулдентни действия, показващи по
недвусмислен начин воля за това. Самостоятелен иск за установяване на
нищожност на направен отказ от наследство е недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като отказалият се от наследство, може да предяви иск за
4
делба на наследство или друг вещен иск, в който да упражни правата си като
наследник, позовавайки се на нищожността.
Доколкото в делбеното производство съдът следва да установи налице ли
е съсобственост, между кои лица и какви са техните права, вкл. и при
съобразяване на обстоятелството, дали е налице отказ от страна на някой от
наследниците, то за наследника липсва правен интерес от самостоятелен иск
за установяване на тази нищожност.
В настоящият случай жалбоподателката e упражнила правата си чрез
предяването на иск за делба на наследството, останало от нейния б. Д. М.,
поради което за същата не е налице правен интерес от самостоятелен иск за
прогласяване на нищожност на отказ от наследство и правилно
производството в тази част е прекратено.
Наведените от жалбоподателката твърдения за нищожност на вписания
отказ от наследство имат преюдициално отношение, поради което правилно
първоинстанционният съд е изследвал налице ли са заявените от нея
обстоятелства.
Изводът, че жалбоподателката, в чиято доказателствена тежест е да
установи заявените от нея основания за нищожност на вписания отказ от
наследство, не е релевирала доказателства за посочените основания е
правилен.
По делото няма доказателства, които да установяват, че отказът е
извършен чрез пълномощник, който не е разполагал с изискуемата
представителна власт за това и с оглед на развилото се производство по
неговото вписване в особената книга на районния съд, следва да се приеме, че
са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за това. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че оборването на тази констатация следва
да се извърши с допустимите от закона докателства и не може да се основава
на твърдения и предположения, свързани с местоживеенето на
жалбоподателката и продължителния период, който е минал от откриването на
наследството.
Правилно е прието, че не е установено и второто основание за нищожност
на отказа. Приемане на наследство с конклудентни действия е налице, когато
от същите може да се установи непоколебимото намерение на наследника да
5
приеме наследството. За такова намерения сочат извършени от наследника
действия на разпореждане с имуществото или част от него, включено в
наследствената маса. Действия по изтеглане на средства от влог на
наследодателя и разделянето им между наследниците са от такова естество,
но в настоящият случай не е установено такова обстоятелство.
С показанията на разпитаните по делото свидетели не е установено, че
жалбоподателката е приела наследството, тъй като същите са общи, без
конкретика и пресъздават споделено от нея. Въз основа на същите не може да
се изведе извод за наличие на влог на наследодадетела, както и за
предприемане на действия от страна на жалбоподателката за разпореждане с
тези средства.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с показанията на
свидетелите не е установено приемане на наследството от страна на
жалбоподателката. Приемането на наследство с конклудентни действия следва
да е категорично и недвусмислено установено. Живеенето в наследствен имот
и плащането на битови сметки за него не е действие, сочещо приемане на
наследството. Жалбоподателката не е установила приемане на наследството
като действие, което да предхожда отказът й от него, поради което доводите й,
че същият е нищожен са неоснователни.
Жалбоподателката като наследник по закон на Д. М., поч. на ******** г.
се е отказала от наследството на своя б., поради което същата не е придобила
права върху имуществото, включено в наследствената маса. С оглед на това
същата няма качеството на съсобственик, което обуславя неоснователност на
предявеният иск за делба и правилно същият е отхвърлен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК в тежест на жалбоподателката са разноските за
производството. Същата следва да заплати на насрещната страна в размер на
500 лв.- платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №235/12.02.2025 г., постановено по гр.д.№
6
4406/2024 г. по описа на РС-Р..
ОСЪЖДА В. Д. Я. да заплати на М. С. М., Н. Д. М. и С. Д. М. сумата в
размер на 500 лв. разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномечесен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7