№ 107
гр. В., 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
в присъствието на прокурора С. Кр. Н.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20241320200251 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано
по предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на Г. В.
Г., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к. „Б.“, бл. 1, вх. „Е“, ап. 28.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да настани на стационарно лечение
освидетелстваното лице.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От показанията на разпитания свидетел В. К. се установи, че
освидетелстваното лице Г. на 06.02.2023г. се е държала агресивно, писала по
вратата му, имал спринцовка в ръката си, която му я е показала на камерата.
Качила на неговия етаж и е хвърлила камък, звъняла по звънците.Викала и
тропала, през един вход също хвърляла камъни.
1
В становището си в с.з. д-р К.– психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения. Не приема
медикаменти системно. Въз основа на разпитите на свидетелите и
придобитото непосредствено впечатление психиатърът д-р К. предлага да се
назначи стационарна съдебно – психиатрична и психологична експертиза в
ПО на МБАЛ „Св. П.“ АД –гр. В..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Г. страда от
параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит,
параноиден синдром. При нея са налице психични увреди в резултат на
психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1,
т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице
може да извърши престъпление, поради което представлява опасност за
близките и и за околните и с това се покриват критериите на чл. 155 от 33.
Във връзка с това се предлага да бъде настанена на задължително лечение на
основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. в стационарни условия за срок
от три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е
необходимо да се назначи служебно лице, което да изразява информирано
съгласие вместо него.
С описаното заболяване при нея са налице трайни психически увреди в
резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При
освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на
информирано съгласие и е необходимо да се назначи служебно такова, което
да дава информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно
за себе си и за околните, отказва да приема медикаменти и злоупотребява с
алкохол. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от шест
месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
2
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на Бойков.
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същата страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, а именно, че лицето е с
психични увреди в резултата на психично разстройство с установено
сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и
втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си
представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото
безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към
заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на
освидетелстваното лице Г. и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице Г.
следва да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара
К. за срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е.М.О. – експерт
„Здравеопазване” при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице на Г. В. Г., ЕГН: **********, от
гр. В., ж.к. „Б.“, бл. 1, вх. „Е“, ап. 28, на задължително лечение в ДПБ-гара К.,
при форма на лечение – стационарна, за срок от ШЕСТ месеца, считано от
влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт
3
„Здравеопазване” при Община – гр. Л., за изразяване на информирано
съгласие вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от
днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4