№ 855
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Т.С
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110111620 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С“ ЕАД срещу Н.
А. Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на
вземане на ищеца за сумата от 1986 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (20.04.2022 г.) до
окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 296,65 лева – мораторна лихва,
начислена върху главното вземане за периода от 31.07.2019 г. до 14.04.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21202/2022 г. по описа на СРС,
161 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата Н. Г. като наемател на топлоснабден
имот била клиент за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за
нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал.
1
1 от раздел IX на Общите условия от 2016 г. бил определен 45- дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече
след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от
ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 309,
находящ се на адрес - ****** с абонатен № ******, но не била заплатила цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в
края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за
топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата Н. Г., чрез
назначения й особен представител, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от същата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по
основание и размер. На първо място се оспорва ищцовото твърдение, че ответницата
има качеството „битов клиент“ и е потребител на топлинна енергия, в качеството си на
наемател на общински жилищен имот. Посочва, че наемният договор с ответницата е
бил сключен на 14.07.2005 г., като съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за общинската
собственост, след изтичане на 10-годишния срок, предвиден в цитираната разпоредба,
договорът е прекратен по силата на закона, считано от 14.07.2015 г. С оглед
последното, счита че всички задължения към ищеца следва да се предявяват само към
собственика на имота. Продължава, че молбата за разкриване на партида, подадена от
ответницата през декември 1999 г., не била достатъчно основание да обуслови
наличието на облигационно правоотношение между страните. На второ място твърди,
че с напускането на жилището (преди повече от 4 години) едностранно е прекратила
наемното си правоотношение с общината, с което било преустановено и изпълнението
на процесните задължения. Релевира възражение за погасяване по давност на
претендираните суми, възникнали в периода до 20.04.2019 г. Оспорва иска за услугата
дялово разпределение, доколкото по делото не бил представен договор за дялово
разпределение. С оглед последното, не било ясно как е извършвано начисляването на
топлинна енергия и каква е действителната мощност на монтираните в жилището
уреди. Продължава, че не били представени доказателства относно годността на
използваните от продавача средства за измерване. Навежда, че чл. 36, ал. 2 от ОУ на
„Т.С“ ЕАД представлява неравноправна, респективно нищожна клауза, на основание
чл. 146 вр. 143, ал. 2, т. 10, 11 и 19 от ЗЗП, тъй като същата не била уговорена
2
индивидуално, а била изготвена предварително, без участие на потребителя. Оспорва и
акцесорните искове за лихви. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
претенциите на ищеца и да присъди разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Като доказателство по делото е представена Заповед №48/06.12.1999 г. на кмета
на район „Слатина“, с което на основание чл. 43 от Закона за общинската собственост
насТ.ва Н. А. Г. с адрес - ****** на основание Протокол №9/22.11.1999 г. на Комисията
по чл. 9, ал. 1 ППЗОС.
Представен е Договор за наем по закона за общинската собственост от 06.12.1999
г., сключен между Столична община – район „Слатина“ и Н. А. Г. на основание
горепосочената заповед №48/06.12.1999 г.
Представен е и Договор за наем по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община от 14.07.2005 г. сключен между Столична община – район „Слатина“ и Н. А. Г.
на основание горепосочената заповед №48/06.12.1999 г. и на основание чл. 22 от
наредбата. В чл. 2 от договора е посочено, че същият е безсрочен.
Като доказателство по делото е прието заявление-декларация от 09.12.1999 г.,
подадено от ответницата Н. Г. до ищцовото дружество, с която моли да й бъде открита
партида за имота, находящ се на адрес - ******. същата е декларирала, че ще ползва
имота за жилищни нужди, както и че домакинството се състои от един член.
Представена е и служебна бележка, издадена от СО- район „Слатина“ на
08.12.1999 г. до „Т-И“, с което се уведомява, че лицето Н. Г. е настанена в общинско
жилище на адрес ************, като се моли партида да се открие партида за парно и
топла вода за имота за Н. Г.. Предствен е и протокол-опис за имота в адрес
3
************ (л. 186 от делото).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна
инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
При така изложените съображения и при съобразяване на посочените по-горе
доказателства, съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав
на иска по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ, а именно – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
4
топлинна енергия за процесния имот за процесния период.
Облигационното правоотношение е възникнало чрез подаването на заявление-
декларация от наемателя на общинския имот – Н. Г. до топлофикационното
предприятие и изразеното от страна на собственика – Столична община, съгласие за
възникване на облигационното правоотношение с наемателя.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че
договорът за наем се е прекратил с изтичането на 10 години от неговото сключване
предвид императивната разпоредба на Закона за общинската собственост.
Установената в чл. 14, ал. 3 ЗОС максимална продължителност на договорите за наем
на общински имоти се отнася до свободните нежилищни имоти, които се отдават под
наем след провеждането на търг.
Не такава е уредбата на договорите за наем на общински жилища по чл. 17 и сл
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища
на територията на Столична община, където не е определен максимален срок за
насТ.ване на лице в общинско жилище. В договора за наем от 2005 г. е посочено, че
същият е безсрочен.
Неоснователно е и възражението за липса на облигационно правоотношение
поради прекратяване на договора за наем поради необитаване на жилището за период
повече от 6 месеца – на основание чл. 33, ал. 1, т. 8 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община. Аргументи за посоченото оспорване се черпят от констатициите на
връчителя, посетил процесния топлоснабден имот с цел връчване на исковата молба на
ответницата, че по данни на настоящия наемател лицето не живее на адреса от 4
години.
Доказателства с цел установяване на посоченото обстоятелство не са ангажирани
от ответната страна. Наистина, констатациите на връчителя се ползват с
удостоверителна сила, но единствено относно извършените от връчителя действия по
връчване на призовки и съобщения по делото. Същите не могат да бъдат ползвани
като доказателствено средство по ГПК за установяване на подлежащи на доказване
факти.
Дори обаче да беше установен горепосочения факт, изводът на съда не би се
променил, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОС, вр. чл. 33, ал. 2 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община, наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая такава е издадена на едва
на 20.08.2021 г. - след процесния период, като наемното правоотношение е прекратено
именно поради неплащане на наемни вноски и задължения към „Т.С“ ЕАД.
Ето защо се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент
5
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответницата дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като
наемател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, сключила
индивидуален договор с ищеца.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
услугата „дялово разпределение“ в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот е извършвано от „Т.С“ ЕООД /видно от представения по делото
протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
/чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като топлинна енергия за БГВ, която е за периода
м.05.2018 г. - м.04.2020 г. е начислена на база 140 л на денонощие за 1 брой
потребител, а отчетен период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. - на база 140л на денонощие за
2 броя потребители. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са
преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като
ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната
станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2018 г. до м.04.2021
г. са в общ размер на 2086,66 лв., като в сумата не са включени просрочени
задължения от предходни периоди. Съобразно заключението на вещото лице,
дължимата сума за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г. след изравнението е в размер на
623,30 лева, за периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г. - сумата в размер на 549,79 лева, за
периода м.05.2020 г. - м.04.2021 г. - сумата в размер на 913,57 лева.
Съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза обаче
за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. общо дължимата сума, след изравнение и като се
6
вземе предвид промяна в цената на топлинна енергия, е в размер на 2020,66 лева.
Съобразно заключението на вещото лице, дължимата сума за периода м.05.2018 г. -
м.04.2019 г. след изравнението е в размер на 623,30 лева, за периода м.05.2019 г. -
м.04.2020 г. - сумата в размер на 483,79 лева, за периода м.05.2020 г. - м.04.2021 г. -
сумата в размер на 913,57 лева. Установява се също, че топломерът в абонатната
станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на
изискванията на закона.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че съобразно воденото от ищеца счетоводство,
общата стойност на изравнителните сметки за периода е в размер на 1045,49 лева за
доплащане, с което общата стойност на потребената топлинна енергия се равнява на
сумата от 2020,70 лева. Стойността на потребената топлинна енергия с отразени
текущи плащания и прихващания е в размер на 1958,99 лева. За периода м. 05.2018 г. -
м.04.2019 г. има извършени плащания в размер на 56,23 лева, а общия размер на
всички плащания е 61,71 лева (с включена платена сума от 5,48 лева за м.05.2019 г.).
Дължимата лихва за периода 15.08.2019 г. - 14.04.2022 г. е в размер на 292,30 лева.
Съдът обаче намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за
служебно начисляване на топлинна енергия за БГВ за периода м.05.2018 г. - м.04.2019
г. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредба за топлоснабдяването изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В
представения като доказателство о делото протокол без дата, с посочена година на
съставяне „2019 г“ за абонат Н. А. Г. за имот, находящ се **************** за
отчетен период м.05.2018 г. - м.04.2019 г. липсва каквато и да е констатация на
служителя, изготвил протокола относно наличието на някоя от хипотезите на чл. 69,
ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Що се отнася до отчетни периоди м.05.2019 г. - м.04.2020 г. и м.05.2020 г. -
м.04.2021 г., в представените по делото документи за отчет, находящи се на л. 22-23
от делото, е вписано, че за процесния отчетен период за процесния имот не е осигурен
достъп до отчет, поради което правилно е начислена служебно потребена топлинна
енергия за БГВ на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Съгласно представеното
по делото заявление-декларация обаче, ответницата е декларирала, че домакинството
й се състои от 1 (едно) лице. Не са налице доказателства по делото същата да е подала
последваща декларация, с която да заяви промяна в посочените обстоятелства относно
броя на лицата, поради което неправилно ищцовото дружество е начислило служебен
разход на топлинна енергия на база 2 (две) лица. По изложените съображения,
7
дължимата за м.05.2020 г. - м.04.2021 г. сума за топлинна енергия следва да бъде
преизчислена на база 1 лице.
По гореизложените съображения предявеният иск за установяване дължимостта
на суми за топлинна енергия се явява основателен за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.
за сумата в размер на 935,07 лева, като се вземе предвид и плащането извършено за
м.05.2019 г. за сумата в размер на 5,48 лева съобразно констатациите на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза.
Същевременно възражението на ответницата /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е неоснователно. Съгласно Тълкувателно
решение от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и предвид датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда–
20.04.2022 г., съдът намира, че вземанията за главница и лихва, изискуеми до
09.02.2019 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до м.12.2018 г.
вкл./, но за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. искът подлежи на отхвърляне поради
недоказването му, както беше изложено по-горе.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2018 г.
до м.04.2021 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
8
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 935,07 лв., то акцесорната
претенция се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2020 г. до
14.04.2022 г. възлиза в общ размер на 103,52 лева, изчислена на основание чл. 162
ГПК.
Установява се от представените към исковата молба от „Т.С“ ЕАД документи за
годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за периодите
м.05.2018 г. - м.04.2019 г. и м.05.2019 г. - м.04.2020 г. и м.05.2020 г. - м.04.2021 г., че
именно посоченото дружество е извършвало услугата „дялово разпределение“ за
сградата в режим на етажна собственост, в която е разположен топлоснабден имот,
поради което ответницата дължи заплащането на цената за извършената услуга.
Размерът на вземането за дялово разпределение се установява от приложената към
исковата молба извлечение от сметка за задълженията за процесния имот за процесния
период, както и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за
неравноправност на клаузата на чл. 36, ал. 2 от ОУ на Т-С, предвиждаща заплащането
на услугата „дялово разпределение“.
Съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
9
клаузи в потребителските договори, и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
Съгласно чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО "В случаите, когато дадена договорна
клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки
изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора".
Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело C-415/11 /М. А. срещу Caixa
d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)/ чл. 3, § 1 от Директива
93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "значителна
неравнопоставеност" в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи
анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между
страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора
потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в
действащото национално право, като за тази цел се явява релевантно да се разгледа и
правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна
уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи, а за да
се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала "въпреки изискването
за добросъвестност", е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и
справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква,
че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.
Преценявайки клаузите от представените Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С" ЕАД, съдът не намира такива, които да са
неравноправни по смисъла на ЗЗП или правото на ЕС. В тях ясно и подробно са
посочени правата и задълженията на дружеството-продавач на топлинна енергия и на
физическото лице-купувач, т. е. потребител на топлинна енергия. От съдържанието на
правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на
изискването за добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка
на правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и
задълженията им. Следва да се подчертае, че в случая не се касае за клаузи, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл. 150, ал.
3 ЗЕ възможност. В случая цената на услугата „дялово разпределение“ се дължи за
реално осъществена услуга, която е предвидена като задължителна по Закона за
енергетиката. Санкция за липсата на определен срок за изпълнение на задължението за
заплащане на услугата „дялото разпределение“ е отхвърляне на иска за обезщетение за
забава върху дължимите суми за дялово разпределение. Поради това доводът за
неравноправност на клаузите на Общите условия на ищцовото дружество се явяват
неоснователни.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
10
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 4,35 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът претендира заплащането на разноски, както следва: 182,79 лева – за
държавна такса, 350 лева – депозит за СТЕ, 700 лева – депозит за СсчЕ, 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 350 лева – депозит за особен представител на
ответницата, 45,65 лева – държавна такса за заповедното производство и разноски за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Предвид неголямата фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на ищеца, е в размер на 100 лева.
По отношение на разноските за депозит за СсчЕ е доказано извършването на
разход само за сумата в размер на 250 лева, поради което същата ще бъде взета
предвид от съда при изчисляване на дължимите се на ищеца разноски.
Съобразно уважения размер на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в общ размер от 574,41 лева, както и сумата в
размер на 44,56 лева – разноски за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу Н. А. Г., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 1) сумата в размер на 960,08 лева, представляваща цена за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.04.2021 г. за
11
топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, ведно със законна лихва за
периода от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, 2) мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 14.04.2022 г. в размер на 103,52 лева, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №21202/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 161
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 960,08 лева до пълния претендиран
размер от 1986 лева – главница за топлинна енергия и за услугата дялово
разпределение, както и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. като недоказан, за
разликата над уважения размер от 103,52 лева до пълния предявен размер от 296,65
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Н. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********
сумата в размер на 574,41 лева – разноски в настоящото производство, както и сумата
в размер на 44,56 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 21202/2022 г. по описа
на СРС, 161 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12