Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 465
гр. Русе, 4.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл. съдия
при секретаря Маня Пейнова като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 612
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от К.А.А. против решение № 922/28.05.2019 г., постановено по
гр. д. № 8039/2018 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният
срещу него иск с правно основание чл. 109 ЗС и същият е осъден да възстанови изградените
в сграда с адрес: гр.Р., ***,находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, канализационни връзки, като заусти
хоризонталния етажен отводнителен канал на Л.Л.У. във вертикалния
канализационен щранг на сградата, след
като направи отвор през общата стена на мазите на двете жилища и хоризонталния
канал на първия етаж се включи във вертикалния канализационен щранг, при условие, че Л.Л.У. осигури достъп до
имота си за извършването на необходимите ремонтни дейности по възстановяването. Твърди, че решението е
постановено при
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Намира,
че съдът не се е произнесъл съобразно заявения петитум и е разпоредил да
извърши действия, които ограничават правото му на собственост. Заявява, че по
делото е безспорно установено, че вертикалният щранг функционира и от негова
страна няма извършвани действия или бездействия, с които да препятства ищеца да
ползва този щранг. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,
с което предявеният срещу него иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л.Л.У. чрез адв. Л. П. и адв. Д. П. е депозирала отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263 ГПК,
който взема становище за нейната неоснователност. Иска решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение 922/28.05.2019
г., постановено по гр. д. № 8039/2018 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.
Този
състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, препраща
своята към нея.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че
въззивната жалба е неоснователна.
Безспорно установено по делото е, че страните са собственици на жилища, находящи се в
двуетажна жил. сграда в гр. Р.,*** като ищецът е придобил собствеността върху
апартамента на първия етаж от Н. Р. Л. и М. М. Л. чрез договор за
покупко-продажба от 24.03.2016 г., а ответникът е наследник на предишния
собственик на апартамента на втория етаж – А. К. А.. От данните по делото е
видно, че къщата е построена през 1962 г. съобразно действащите тогава
строителни правила и норми, в който смисъл дава заключение и вещото лице по приетата
пред настоящата инстанция СТЕ. Няма спор, а това се установява и от приложеното
НОХД № 533/2016г. по описа на РРС,
че с влязла в сила присъда № 135/01.11.2016г.,
наследодателят на ответника е признат за виновен в това, че на 16.05.2014 г. в
гр. Русе, самоволно, не по установения от закона ред - чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 31 ЗС и чл. 116 от Наредба № 4 от
17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни
и канализационни инсталации на МРРБ,
осъществил едно оспорвано от другиго – Н. Р.Л. от гр. Р., свое
предполагаемо право - да прекъсне канализационното отклонение към имота на Н. Р.
Л., находящ се на адрес: град Р., ***, поради което и на осн. чл.323, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК
му е наложено наказание “пробация”, чрез прилагане на пробационни мерки. От мотивите към присъдата,
а и от приложените към първоинстанционното дело многобройни сигнали до различни
институции се установява, че наследодателят на ответника е прекъснал в мазето
общата за сградата канализация и е прекарал отходния канал от втория етаж на
сградата към съществуващата канализация. Това принудило Н. Л. /праводателят
на ищеца/ да направи септична яма в двора на къщата. От ангажираните от страна
на ищеца У. гласни доказателства, както и от приетите по делото три СТЕ се
доказва, че към момента У. е лишен от възможност да има достъп до градската канализационна мрежа от
жилището си, както и че съобразно Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни В и К инсталации за един имот се предвижда
едно отлонение за водопровод и едно отклонение за канализация към градската
инженерна мрежа. Последното се установява и от отговорите на жалби на ищеца У.
до различни институции. Действително, приетата по делото пред първата инстанция
тройна СТЕ дава заключение, че към момента на изготвяне на заключението не е
нарушен вертикалния канализационен щранг, но е нарушено заустването на
хоризонталните отклонения в него и за двата етажа като за първия етаж отходните
води се отвеждат в септична яма. В този смисъл е и обяснението на вещото лице
по приетата пред настоящата инстанция СТЕ. При изслушването му в о. с. з. на
26.11.2019 г. същото заявява, че към настоящия момент вертикалният щранг в
рамките на имота на първия етаж е възстановен. Тази настъпила в хода на делото
обаче промяна в обстоятелствата е отчетена от районния съд при поставовяване на
решението, поради което възражението във въззивната жалба на ответника в този
смисъл е неоснователно. Страните не спорят също така, че вертикалният
канализационен щранг, който е предназначен да обслужва цялата сграда минава
през двата етажа, слиза в мазата, която е собственост на ответника, откъдето се
отвежда извън сградата посредством сградно канализационно отклонение.
Спорен пред
настоящата инстанция е въпросът как следва да се заусти хоризонталния етажен
отводнителен канал на ищеца във вертикалния канализационен щранг на сградата –
дали това да стане като се направи отвор през общата стена на мазите на двете
жилища като така ще се възстанови предишното фактическо положение, каквото е
искането на ищеца или на нивото на първия етаж, както се противопоставя ответника.
Приетата пред настоящата инстанция СТЕ дава заключение, че и двата варианта са
технически възможни, но първият /заустване в сутерена/ е допустим само след
писмено нотариално заверено съгласие на собственика на другия имот. В този
смисъл са и възраженията на ответника в отговора към исковата молба. Същият не
оспорва факта, че баща му е прекъснал вертикалния щранг, но заявява, че
причината за да стори това са извършени от предходния собственик на първия етаж
Лефтеров преустройства, наложили същият да ползва вертикалния щранг на
водопроводната инсталация с „У“ парче, което влизало през мазата на баща му и
оттам се включвал в градската канализация.
За тези
твърдения обаче пред настоящата инстанция не са ангажирани никакви
доказателства от негова страна: какви са били тези преустройства, в кой
момент от построяването на сградата са извършени, какъв е бил техният обем, по
какъв начин и къде е бил свързан към вертикалния канализационен щранг
хоризонталния отводнителен канал на първия етаж първоначално при построяване на
сградата и променяно ли е това свързване впоследствие без съгласие на неговия
наследодател, към
кой момент това е станало. Едва пред настоящата инстанция
ответникът е поискал да бъде разпитан като свидетел Георги Панов, който е бил
първоначалният собственик на имота на ищеца, но поради настъпилата процесуална
преклузия искането му е отхвърлено. Поради
тази причина не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че съгласно
Наредба № 4 на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на сградните
водопроводни и канализационни инсталации, етажният отводнителен клон на първия
етаж в имота на ищеца следва да бъде изпълнен от пластмасови тръби, вградени
или открити над междуетажната плоча, доколкото не е ясно дали при действието на
този нормативен акт са извършвани евентуални промени в канализацията от страна
на предходните собственици на имота на ищеца и дали те са налагали подобно
изпълнение. Съдът не кредитира и приетата пред настоящата инстанция експертиза
в тази й част, доколкото в даденото от вещото лице заключение се съдържат единствено
правни изводи, неподкрепени от данните по делото. За времето на извършваното
преустройство вещото лице съди единствено от приложените по делото снимки като
заявява, че с доста голяма сигурност може да се твърди, че е извършено след
2005 г., т. е. даденото заключение почива единствено на предположения.
От друга страна, ищецът е провел пълно и
главно доказване на всички предпоставки за уважаване на предявения от него иск.
Безспорно е установено, че У. е собственик на процесното жилище, както и че към настоящия момент е лишен от достъп до градската канализационна мрежа от жилището си. Съобразявайки влязлата в сила присъда, правилно районният
съд е приел за доказано, че това посегателство върху правото на собственост на
ищеца е осъществено от наследодателя на ответника. Безспорно е установено също
така, че към 2014 г.
хоризонталния отводнителен канал на първия етаж, който впоследствие ищецът е закупил, е бил заустен към вертикалния канализационен
щранг чрез отвор в мазата на ответника. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът
макар и последващ приобретател на имота на втория етаж е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл.109 ЗС, доколкото
същият поддържа неоснователното действие, извършено от наследодателя му, с което се създават пречки за упражняване правото на собственост на ищеца. От друга страна, не са доказани възраженията на ответника, че действията му
са основателни, доколкото се накърнявала неприкосновеността на частната му
собственост, прокламирана в чл. 17, ал.3 на Конституцията на РБ. Тези
възражения освен недоказани, не отчитат обстоятелството, че същият е последващ
приобретател на имота, при вече изградена инсталация, при което няма как да
намери приложение нормата на чл. 186, ал. 2 ЗУТ, което правилно е съобразено от
районния съд. Когато правото
на собственост върху вещта е придобито при вече изградена инсталация, както е в настоящия случай, от съществено значение е наличието на
обстоятелства, които да водят до извод за пречки да се осъществяват правата на
собственика в пълен обем от самото наличие на вече изградената инсталация, а не
от факта на нейното изграждане. В този смисъл е Решение № 266 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 365/2010
г., ІІ Г.О. Такива пречки по отношение на ответника не се установяват. Още
повече, че с придобиването на
отделен обект в сграда - етажна собственост, собствениците, по разпореждането
на закона, придобиват и съответната идеална част от общите части на сградата.
Общите части на една сграда са изброени примерно в чл. 38, ал. 1 ЗС и сред
тях са стълбите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби.
При това положение, след
като създаденото от
наследодателя на ответника и
поддържано от последния състояние създава пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху
притежавания от него недвижим имот, предявеният негаторен иск
по чл. 109 ЗС се явява основателен и правилно е уважен от районния съд. Правилно, съобразно
със заключението на тройната СТЕ, първостепенният съд е посочил начинът, по който
следва да се заусти хоризонталния етажен отводнителен канал на първия етаж във
вертикалния канализационен щранг на сградата като е отчел и обстоятелството, че
за това е необходимо кредиторовото, т. е. на ищеца съдействие. Не е налице
недопустимо произнасяне относно начина на изпълнение. Същото е в съотвествие и с
формираната съдебна практика по този въпрос.
Настоящият състав възприема мотивите,
изложени от първостепенния съд, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
При
така изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение като правилно да бъде
потвърдено. Съставът на Районен съд Русе е обсъдил
в съвкупност събраните по делото доказателства, наведените от представителите
на страните доводи и е достигнал до законосъобразни заключения.
С
оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на 780,00 лева – заплатено възнаграждение за
един адвокат, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 922/28.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 8039/2018 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на Л.Л.У., ЕГН ********** ***
сумата от 780.00 лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.