№ 7328
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100107091 по описа за 2023 година
Предявен е от „Миджур Манеджмънт Констракшън“ ЕООД срещу П.
С. В. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В сезиращата и уточнителна молба от 22.06.2023 г. се сочи, че на
01.01.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за правна защита и
съдействие за осъществяване на процесуално представителство за допускане
на обезпечение на бъдещ иск, който да бъде предявен срещу „Видекс“ АД. На
18.02.2022 г. по ч.гр.дело № 64/2022 г. на ОС Видин е допуснато обезпечение
на бъдещия иск при внасяне на гаранция в размер на 26 403,71 лв. Молителят,
чрез съдружник Андрей Толстошиев, е наредил по сметка на П. В. сумата и
гаранцията е заплатена от П. В. по сметка на ОС Видин. С определение по
ч.гр.дело № 1201/2022 г. на САС е отменено допуснатото обезпечение,
обезпечителната заповед е обезсилена. На 12.07.2022 г. адв. П. В., действащ
като пълномощник на дружеството, е подал молба за освобождаване на
гаранцията и превеждането й по негова клиентска сметка. Гаранцията е
преведена на 05.10.2022 г. по сметка на П. В.. С писмена покана от 16.05.2023
г. ищецът е поискал от П. В. връщане на гаранцията в 7-дневен срок от
получаването на поканата по имейл. До този момент сумата не е върната.
Ответникът не е изпълнил задължението в качеството на довереник по
мандатно правоотношение, да предаде (отчете) на ищеца получената гаранция
от негово име. По изложените съображения претендира осъждане на
ответника, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да му предаде сумата от 26 403,71
лв. - върната гаранция по ч.гр. дело № 64/2022 г. по описа на ОС Видин, ведно
със законната лихва, считано от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1 892,27 лв. - законна лихва за забава върху
1
главницата, считано от 05.10.2022 г. до предявяване на иска на 19.06.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В. депозира възражение за
прихващане. Сочи, че страните са в трайни отношения в периода 2017-2022 г.
Ответникът е водил на дружеството дела, по които ищецът не му е заплатил
дължимото адвокатско възнаграждение по дело №№: 14973/2021 на СГС; №
890/2022 на САС; № 473/2021 на ОС - Видин; № 3687/2022 на СГС; № 64/2022
г. на ОС гр. Видин и № 1201/2022 г. на САС. Страните постигнали съгласие
А.Т. като съдружник в ищцовото дружество да преведе по сметка на ответника
сумата от 37 261 лв., дължими по 4 от делата, поради липса на средства на
самото дружество. Твърди да са постигнали договореност депозита по гр.
дело № 64/2022 г. да се заплати с лични средства на ответника, поради което и
последният задържа сумата след връщането на гаранцията. Посочва общо
дължимото възнаграждение да е 48 615,50 лв. както следва:
1. По гр. дело 473/2021 по описа на Окръжен съд - Видин: 14 835 лева
2. По ч. гр. д. 14973/ 2021 г, на Софийски градски съд - 4 945 лева.
3. По гр. д . 3687/ 2022 г. на Софийски градски съд - 19 093 лева.
4. По гр. д. 64/2022 г. - Окръжен съд - Видин – 9 742.50 лева.
По същество на спора ответникът излага аргументи, че между страните
няма отчетна сделка за изпълнение, тъй като сумата е собственост на самия
ответник, която той заел на ищцовото дружество, за да заплати гаранцията по
допуснатото обезпечение, тай като сметките на дружеството били запорирани
и нямало свободни средства, с които да заплати гаранцията. Представените от
ищеца доказателства касаят изпълнение на задължение за заплащане на
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по гр.д. 14973/2021
г. Транзакцията не е счетоводно отразена от ищеца. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на възражението за прихващане ищецът сочи, че няма
непогасени задължения към ответника по договори за правна защита и
съдействие. Договорените и дължими суми са получени и няма задължение, с
което да се прихване. Твърди ответникът да не е изпълнявал задължение за
осъществено процесуално представителство по посочените дела. Конкретно
по отношение на гр.д. 473/2021 г. на ОС – Видин оспорва да е сключвал
представеният с отговора на исковата молба договор за процесуално
представителство с посочена в него дата 09.03.2022 г. заявява, че този договор
не е подписан въобще от възложителя и не го обвързва.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
Не се спори, а се установява и от приетото по делото платежно
нареждане и извлечение от сметка, че на 04.03.2022 г. по банкова сметка на П.
В. са преведени 37 261,00 лева от ищеца. Още същата дата адв. В. е наредил 26
403,71 лева по сметка на ОС – Видин с основание „депозит по определение
2
89/18.02.2022“ (платежното, л. 15, том 1). С това определение по ч.гр.д.
64/2022 г., ОС – Видин е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „Миджур
Манеджмънт Констракшън“ ЕООД.
Между страните не се спори, поради което е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между тях, че гаранцията по
повод допуснато определение по ч. гр. дело № 64/2022 г. по описа на ОС-
Видин, е върната чрез нареждане по банкова сметка на П. В. на посочената
дата – 05.10.2022 г. .
По делото е приета покана до адвоката да възстанови върнатата
гаранция на дружеството, за която покана не се спори, че е достигнала до
ответника. На следващо място не се спори и, че тази сума не е била предадена
на „Миджур Манеджмънт Констракшън“ ЕООД.
Основните спорни по делото обстоятелства са на какво основание на
04.03.2022 г. ищецът е превел 37 261,00 лева по банкова сметка на П. В., както
и дали на ответника се дължи възнаграждение по следните дела в съответния
размер: по гр. дело 473/2021 г. по описа на Окръжен съд - Видин: 14 835 лева;
по ч. гр. д. 14973/ 2021 г., на Софийски градски съд - 4 945 лв.; по гр. д . 3687/
2022 г. на Софийски градски съд - 19 093 лв. и по гр. д. 64/2022 г. - Окръжен
съд - Видин - 9742.50 лв.
Съдът установи, че на 04.03.2022 г. А.Т. е певел сумата от 37 261,00
лева по сметката на ответника на основание „Agreement for legal services, court
expenses“. След получаване на сумата е заплатена гаранция по допуснато в
полза на ищеца обезпечение в размер на 26 403,71 лева, а на 07.04.2022 г. от
сметката на П. В. са платени 10 400 лева по сметка на СГС – държавна такса за
предявяване на иск по чл. 59 от ЗЗД от „Миджур Манеджмънт Констракшън“
ЕООД срещу „НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Не се спори, че сумата е
преведена именно с цел плащане на гаранцията по допуснатото обезпечение.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че още на
01.04.2017 г. между „Миджур Манеджмънт Констракшън“ ЕООД и „СИ АР
ЕЙ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, представлявано от ответника - адв. В., е сключен
договор за абонаментно правно обслужване. С този договор ищецът се е
задължил да заплаща по 1250 евро на месец за предоставените услуги (устни и
писмени консултации, подготвяне на проекти на договори и други документи,
включително и представителство пред административни органи и пред съд).
Съгласно чл. 5 от този договор, за защита по дела с определен материален
интерес се дължи отделно възнаграждение в размер, съгласно наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
счетоводната справка е, че за периода от 31.08.2019 г. до 30.04.2022 г. по
сметка на дружеството са изплатени 324 119,15 лева като конкретното
основание на което това е станало не може да се извлече от счетоводната
справка.
Между същите страни е имало и сключен договор за наем по който „СИ
АР ЕЙ СЪРВИСИЗ“ ЕООД е бил наемодател, а „Миджур Манеджмънт
3
Констракшън“ ЕООД - наемател. Договорът е бил сключен на 01.12.2017 г. за
период от малко повече от 4 години с уговорен месечен наем от 1745 лева, а
впоследствие увеличен на 2459 лева. През 2019 г. между страните е сключен
договор, съгласно който освен офис на ищеца са отдадени и два апартамента,
автомобил и 4 паркоместа.
По делото е приет като писмено доказателство договор за правна
помощ с посочена в него дата от 09.03.2022 г. със страни „Миджур
Манеджмънт Констракшън“ ЕООД и адвокат П. В.. За възложителя има
поставен печат, но не и подпис. Този договор има за предмет процесуалното
представителство и защита по гр. дело 473/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Видин срещу възнаграждение от 13 245 лева съгласно НМРАВ, платимо
авансово по банков път, съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора. По посоченото
гражданско дело ответникът е подал отговор на искова молба. Няма данни за
други извършени от него действия.
На 01.01.2022 г. между страните е сключен договор за правна защита и
съдействие, с който „Миджур Манеджмънт Констракшън“ ЕООД е възложило
на адвокат П. В. осъществяване на процесуално представителство във връзка с
гр.д. 14973/2021 г. и издадена обезпечителна заповед от 20.12.2021 г. Съгласно
чл. 7 от договора адв. В. има право на възнаграждение в размер на 6 622,50
лева, което е изплатено в брой, за което договорът служи за разписка. По ч. гр.
д. 14973/ 2021 г., на Софийски градски съд адв. В. е подал частна жалба, с
което е обжалвал допуснатото обезпечение.
На 25.01.2022 г. „Миджур Манеджмънт Констракшън“ ЕООД е
възложило на адвокат П. В. осъществяване на процесуално представителство
във връзка с образуване на иск по чл. 59 от ЗЗД срещу
„НИТРОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ВИДЕКС“ АД, както и обезпечаването на
този иск с обезпечителна заповед. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора адв. В.
има право на възнаграждение в размер на 3 311,25 лева за обезпечението; 7
500 лева за предявяването на иска и още 450 лева за изготвяне на заверени
копия от документи. Относно начина на плащане е уговорено, че то ще бъде
по банков път и на ръка, като подписването на договора „се счита за разписка
срещу получена сума“. Ответникът е подал искова молба в съда по която е
образувано гр.д. 3687/2022 г. на СГС. Съдът е дал указания за отстраняване на
неясноти в молбата с разпореждане от 29.04.2022 г. В изпълнение на това
разпореждане на съда е депозирана молба на 19.05.2022 г. На 25.05.2022 г.
съдът отново е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата
молба, а ответникът отново е подал молба в изпълнение на тези указания.
След размяна на книжата съдът е изготвил проект на доклад с който отново е
посочил, че исковата молба има нужда от уточняване и е дал указания в тази
връзка. На 25.11.2022 г. актът на съда е бил връчен на адв. В.. Той не се е явил
в насроченото съдебно заседание поради това, че е бил в болничен. В
проведеното на 22.02.2023 г. заседание ищецът не е бил представляван. В
същото заседание съдът е върнал исковата молба и е прекратил
производството, защото указанията не са били изпълнени до този момент.
4
Това определение е било обжалвано от ищеца, който е действал чрез друг
процесуален представител, а не чрез ответника. Апелативният съд е
потвърдил определението на СГС, а ВКС не е допуснал производството до
касация.
От м.януари, до връщането на исковата молба, между адв. В. и
дружеството е имало кореспонденция във връзка с указанията на съда.
Ответникът е изискал документи от ищеца с оглед изпълнението на
указанията, но от кореспонденцията не се установява да ги е получил.
Дружеството е отговорило, че архива му е отворен за адвоката и е на негово
разположение. Въпреки това указанията на съда не са били изпълнени и
исковата молба е върната.
На 08.08.2024 г. адв. П. В. е подал искания до Адвокатска колегия –
Ямбол за определяне по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата на
възнаграждения по следните дела: 1. По гр. дело 473/2021 по описа на
Окръжен съд - Видин: 2/ по ч. гр. д. 14973/ 2021 г, на Софийски градски съд;
3/ по ч.т.д. 890/2022 г. на Софийски апелативен съд; 4/ по гр. д . 3687/ 2022 г.
на Софийски градски съд; 5/ по гр. д. 64/2022 г. - Окръжен съд – Видин.
На 01.11.2024 г. адвокатския съвет към АК- Ямбол е отхвърлила
искането му за определяне на 13 742 лева възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. 14973/2021 г. на СГС и за 7440 лева за подадена
частна жалба по ч гр.д 1201/2022 на ОС - Видин. На същата дата съветът е
определил следните възнаграждения, които „Миджур Манеджмънт
Констракшън“ ЕООД дължи на ответника: 14 835 лева по гр.д. 473/2021 на
ОС-Видин; 4945 лева за подадена частна жалба против определение
5181/15.12.2021 г. по ч.гр.д. 14973/2021 г. на СГС; 19083 лева за гр.д.
3687/2022 г. на СГС; 9742,50 лева за обезпечението на бъдещ иск по ч.гр.д.
64/2022 г. на ОС – Видин.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 280 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия. Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД).
Затова, за да бъде основателен иска на ищеца той следва да докаже:
- съглашение между страните за извършване на определени правни
действия при твърдяно съдържание, предоставяне на сумата от 26 403,71 лв.
от ищеца на ответника за внасянето й като гаранция по ч.гр. дело № 64/2022 г.
от името и за сметка на възложителя;
- получаване на сумата от ответника,
- покана за връщане на сумата.
5
От така описаната фактическа обстановка, която съдът установи, е
видно, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска по чл. 284,
ал. 2 от ЗЗД. Между страните е имало сключен договор за поръчка, в
изпълнение на който адвокат В. е получил средства, които е внесъл като
гаранция за обезпечение на иск, впоследствие върнати отново на адвоката, без
последният да ги е отчел на ищеца. Затова искът на „Миджур Манеджмънт
Констракшън“ ЕООД е основателен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на довереника по договор за поръчка да предаде
полученото на доверителя (за изпълнение на отчетната сделка) е изискуемо от
получаване на даденото в изпълнение на поръчката. Довереникът е длъжен да
отчете незабавно и без покана. Това е "задължение, следващо от естеството на
мандатното правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви
се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка" (Решение
№ 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК и др.). В
случая този ден е 05.10.2022 г. От тогава до предявяването на иска законната
лихва е в размер на 2069,27 лева. В съответствие с диспозитивното начало
съдът е обвързан от направеното искане, което в случая е за осъждането на
ответника да заплати лихва в размер на 1892,27 лева, поради което съдът
присъжда именно тази сума.
По възражението за прихващане:
Основният спор по делото е дали адвокатът има вземания към
дружеството, с които да прихване своето задължение за връщане на сумата от
26 403,71 лв. Такива вземания адвокат В. твърди, че има защото е осъществил
процесуално представителство по няколко граждански дела, а именно:
1. По гр. дело 473/2021 по описа на Окръжен съд – Видин - 14 835
лева
2. По ч. гр. д. 14973/ 2021 г, на Софийски градски съд - 4 945 лева.
3. По гр. д. 3687/ 2022 г. на Софийски градски съд - 19 093 лева.
4. По гр. д. 64/2022 г. - Окръжен съд - Видин – 9 742,50 лева
Съгласно чл. 286 от ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на
довереника възнаграждение само ако е уговорено. Така по възражението за
прихващане ответникът следва да докаже сключването на договори за правна
защита и съдействие по посочените дела, размер на договорено адвокатско
задължение с твърдян от ответника падеж по съответния договор.
Съдебната практика приема, че ответникът по иска за изпълнение на
договор за правна защита може да направи всички възражения срещу
претендираното от адвоката вземане, включително и това, че не е налице
задължение. Това важи и в случаите когато се претендира неизплатено
възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, като при
разглеждането на спора съдът не е обвързан от решението на адвокатския
съвет за определяне на възнаграждението, а извършва самостоятелна
6
преценка за това дължи ли се същото и какъв е неговият размер.
По тези въпроси и по-конкретно по въпроса за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва де се съобрази и решението на СЕС по
дело C-438/22, според което посочените в Наредба №. 1/09.01.04 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява
интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа и съдът има право да определи
възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата.
С оглед на всичко това, по иск на адвокат срещу клиент за вземания на
адвоката, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски съгласно
чл. 37 ЗА, съдът е задължен да разгледа направени от ответника по иска
възражения за непълно и неточно изпълнение – че адвокатът не е
предоставял правни услуги в дължимия обем и качество, тъй като тези
възражения са допустими и тъй като изходът от спора е обусловен от
основателността на тези възражения (така: Решение № 271 от 19.05.2025 г. по
к. гр. д. № 1107/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Така по отношение на посочените от адвокат В. производства се
установи следното:
По ч. гр. д. 14973/ 2021 г., на Софийски градски съд между страните е
имало договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в
размер на 6 622,50 лева, за което се установи, че е изплатено в брой.
За процесуалното представителство по гр. дело 473/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Видин е приет договор, за който е посочено, че е сключен
между страните с уговорено в него възнаграждение за адвокат В. от 13 245
лева съгласно НМРАВ, платимо авансово по банков път. Този договор обаче
не е подписан за Възложителя. Това означава, че не е доказано дружеството
да е изявило воля да се задължи по това правоотношение. Така липсват
доказателства за сключването на договор за правна помощ, по който да се
дължи възнаграждение. Съдебната практика приема, че би могло да се третира
като злоупотреба с право сключването на договор за правна помощ без в него
да е уговорено възнаграждение. На още по-голямо основание за такава
злоупотреба може да се приеме, претендирането на възнаграждение без
въобще да е налице сключен договор за правна помощ. С оглед на това не е
налице задължение за плащане на възнаграждение за извършените действия
на ответника по посоченото дело на ОС - Видин. За този си извод съдът
съобрази и наличните доказателства, представени от ответника, за оттеглени
пълномощия към 2020 г. и воденето на преговори между страните за
подновяване на договорните им отношения в този период (2021-2022 г.)
По ч.гр.д. 64/2022 г. - Окръжен съд – Видин ответникът е осъществил
процесуално представителство, което не се и оспорва от ищеца. Твърденията
7
на адвокат В., че за това производство не му е платено не са оборени от
дружеството. Производството по това дело е било за обезпечаване на бъдещ
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и цена от 264 000 лева. Същият този
бъдещ иск е бил предмет на гр.д. 3687/2022 г. на СГС. По него съдът установи,
че след подаването на исковата молба са дадени неколкократни указания за
отстраняване на нередовности, които в крайна сметка не са били отстранени и
производството е било прекратено. Процесуалното представителство по това
делото е било възложено на адвокат П. В. от „Миджур Манеджмънт
Констракшън“ ЕООД с договор от 25.01.2022 г. По този договор също не се
установи да има плащане.
Същевременно исковата молба, по която е било образувано гр.д.
3687/2022 г. на СГС, е била нередовна и недостатъците й не са били
отстранени след неколкократни указания. Също така, първоначално
допуснатото обезпечение на този иск впоследствие е било отменено. Адвокат
В. е бил натоварен с предявяването на иск по чл. 59 от ЗЗД и обезпечаването
му. За да сложи началото на гражданския процес, един иск трябва да отговаря
на определени изисквания. В противен случай исковият процес не може да
възникне. Именно с оглед на учредяването на този процес и обезпечаването
му е бил натоварен ответника и за това е било уговорено и възнаграждението
му. В случая исковата молба не е била редовна и нейните нередовности не са
отстранени. Обезпечението на нередовен такъв иск също не може да се
постигне. Поради това съдът намира, че за двете производства по ч.гр.д.
64/2022 г. - Окръжен съд – Видин и по гр.д. 3687/2022 г. на СГС на ответника
не се дължи възнаграждение. Не се доказаха твърденията, че производството е
прекратено поради неоказано съдействие от страна на дружеството за
изпълнението на указанията. Искът е предявен като нередовен, а това, както и
даването на указания, е могло да се избегне при първоначалната подготовка за
предявяването на исковата молба.
Така възражението за прихващане не е основателно за нито едно от
претендираните възнаграждения по посочените четири производства на ОС –
Видин и на СГС. Затова искът на дружеството е изцяло основателен и съдът
го уважава.
При вземането на решението си съдът не отчита и поради това не
обсъжда събраните доказателства за други отношения – наемни, лизингови и
т.н. Посочените отношения нямат връзка с производството и с възражението
за прихващане, за което съдът прие, че е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът.
Той е доказал, че е извършил разходи за 1 133 лева от заплатената държавна
такса (л. 7 и л. 30, том 1), 5 лева за съдебно удостоверение (л. 48, том 1) и 2 700
лева на адвокат (л.42, том 2). Съдът уважава иска изцяло, поради което на
ищеца се дължат всички направени от него разноски в общ размер на 3 838
лева.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Т********, офис 1, Бизнес център Елизе да заплати на „Миджур
Манеджмънт Констракшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
София. бул. "Джеймс Баучер“ № 71, ет. 3, ап. 4, на основание чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД сумата от 26 403,71 лв., получена от ответника, но неотчетена на ищеца
гаранция по ч.гр. дело № 64/2022 г. на ОС - Видин, и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 1892,27 лева – лихва за периода от 05.10.2022 г. до
19.06.2023 г.
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Т********, офис 1, Бизнес център Елизе, да заплати на „Миджур
Манеджмънт Констракшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
София. бул. "Джеймс Баучер“ № 71, ет. 3, ап. 4, сумата от 3838 лева - разноски
за делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9