№ 122
гр. Перник, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200219 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6673883 на ОД на МВР
Перник, с който на В. П. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и
заснето на 08.10.2022г. в 06:48 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, км
75+000, срещу Кметството, с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 120СС88.
По изложени в жалбата доводи В. П. В., чрез пълномощника си адв. Б.
В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на
материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се представлява от своя пълномощник, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в
1
законоустановения срок, предвид посоченото в Разпореждане № 282 от
02.02.2023г. и пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 08.10.2022г. в 06:48 часа на ПП І-6, в участъка на км 75+000,
намиращ се срещу Кметството на кв. Бела вода, в рамките на гр. Перник,
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88
заснело моторно превозно средство с рег. № ******** със скорост от 87 км/ч
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч,
променящ общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.А.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 10.10.2022г. с № 1158р-9104. В същия е
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от гр. Радомир към гр. София,
наличието на монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта
от 60 км/ч. В протокола не са маркирани данни за посоката на задействане на
АТСС и режим на измерване.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният регистрационен
номер е на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, който е собственост на „Амиго
Финанс” ЕООД, като ползвател на същия е посочена В. Т. В., ЕГН
**********. В отсъствие на В., съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200.00 лв,
предвид приспаднатия толеранс от допустимата технческа грешка при
измерване на скоростта, като при описание на нарушението е посочена
установена скорост на движение - 84 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било прието, че е с 24 км/ч, както и че
същото е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/4746205. Жалбоподателят не се възползвал от правото
си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с
процесната жалба пред съда.
2
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. №
******** е собственост на „Амиго Финанс” ЕООД, което се е възползвало от
предоставената му правна възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
тъй като при регистрацията на автомобила е посочил физическото лице, което
ползва превозното средство по силата на правно основание, а именно В. Т. В.,
ЕГН **********.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за
извършеното от него нарушение. В конкретния случай съдът прие за
безспорно установено, предвид направеното при регистрацията на
автомобила вписване в централна база–КАТ, че ползвател на същия е
посоченото физическо лице, поради което законосъобразно процедурата е
била насочена срещу жалбоподателя, на когото въпросното превозно средство
е предоставено за ползване на валидно правно основание. Ето защо и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя. От страна на В. В. не се навеждат и възражения, че друго
лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за
евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша,
на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са
налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 120СС88. Същата е одобрен на
07.09.2017г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство Удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския
институт по метрология. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор, тъй като съответния служител само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. Същевременно контролният орган е изпълнил
3
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено
по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38
от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 53-СГ-
ИСИС от 10.05.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в
неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез
попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е
било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за
точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на
автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното
техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице
такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и
край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието
удостоверяване се извършва чрез подписването му от удостоверилото ги
лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и
се ползва с обвързваща доказателствена сила.
В приложения по административнонаказателната преписка протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. с рег. № 1158р-
9104 от 10.10.2022г. съдът констатира, че не е отразено техническото
средство за контрол в какъв режим на работа е заснемало – статичен или
динамичен. Въпреки това настоящият състав счита, че направената дигитална
снимка на АТСС, която е приложена по делото еднозначно налага извод, че
4
заснемащото устройство е било разположено временно на пътния участък, т.е.
съдът приема, че е доказано, че режима на измерване е бил стационарен,
поради което и непопълването на това обстоятелство в протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. макар и да е пропуск, не води до
съществено нарушение на процедурата по установяване по безспорен начин
на нарушението, нито ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
Липсата, обаче, на отбелязване в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на зададената посока на задействането на
радарното средство – приближаващ трафик, отдалечаващ трафик или в двете
посоки, води до основателно съмнение с каква посока на движение са били
контролираните пътни превозни средства. Точното и пълно попълване на
графа за посоката на задействане, в която е настроено автоматизираното
техническо средстно е гаранция за законосъобразност и прозрачност на
процедурата по измерване скоростта на движещите се пътни превозни
средства. Допуснатата непълнота в изготвения протокол на основание чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е от естество да обуслови извод
за съществено нарушение на правилата за експлоатация на техническото
средство и за недоказаност на нарушението.
На следващо място съдът счита, че непопълването на обстоятелството,
касаещо графата с посоката на задействане на АТСС, не може да бъде
преодоляно с данните от снимката на разположение на техническото
средство, тъй като от нея не може да се установи каква е била зададената
посока на задействане на радарното средство, т.е. дали същото е насочено към
приближаващия или отдалечаващ пътнопоток или и в двете посоки. Този
реквизит на протокола не може да се докаже и от снетото статично
изображение, тъй като съдът установи, че снимковото изображение №
120СС88/0031896, което е приложено по административонаказателната
преписка е на практика неизползваемо, защото реално не визуализира заснет
обект. На него ясно са видими единствено включени фарове и табела с рег.
номер ********, като снимката е с преобладаващо тъмен фон. Не се вижда
път със съответна пътна лента и не се разпознава силует на моторно превозно
средство. Фотосът на статичното изображение категорично не позволява да се
направи констатация за разположението на конкретния автомобил. Не може
да се изведе и еднозначен извод, че светлините на фаровете и заснетото
отражение на светлини пред регистрационния номер са на един и същ
автомобил, а не на движещи се едно след друго превозни средства. Предвид
посоченото се налага извод, че снимковото изображение не носи информация,
релевантна за ангажиране отговорността на лицето, управлявало автомобила
или собственик на същия.
При положение, че снимката е единственото веществено
доказателствено средство в хипотезата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП, въз основа
на която се ангижира отговорността за управление на автомобил със скорост
над допустимата за съответния пътен участък, а коментираната по-горе
5
такава не съставлява годно такова, то нарушението се явява недоказано по
безспорен и категоричен начин.
По тези съображения съдебният състав приема, че при установяване на
нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, от което следва, че нарушението описано
в обжалвания ЕФ е недоказано. Този извод се налага, тъй като по делото не са
налице достатъчно и убедителни по своето съдържание доказателства за това,
че нарушението е извършено при обстоятелствата, изложени в ЕФ, с оглед на
което същият се явява незаконосъобразно издаден в нарушение на
процесуалния и материален закон и като такъв следва да бъде отменен.
За пълнота на съдебния акт съдът счита за необходимо да маркира, че
обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото
изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от
съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено
местоизвършването на нарушението, което се намира се в гр.Перник, което е
напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит,
описващ твърдяното нарушение.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26 (60 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в
изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Предвид приобщеното към доказателствения материал по делото
писмо изх. № 11-00-59 от 15.02.2023г. на Областно пътно управление Перник
посоченото във фиша място на нарушението попада в зоната на действието
на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч, като наличието на този
знак променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. При направеното в ЕФ описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е посочен санкциония акт, който
обуславя повторност на деянието, а именно ЕФ К/4746205. Приложен е
екземпляр от последния, който доказва, че същият е за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и е влязъл в сила на 04.08.2021г., предвид направеното
отбелязване.
Изложеното води до категоричен извод, че е налице квалифициращия
признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
6
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. В случая от съдържанието на
приложения на л.42 договор за правна защита и съдействие се установява, че
жалбоподателят В. Т. В. е възложила на адвокат Б. В. от КАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, за което е отразено, че е
заплатено в брой, т.е. разходът е направен. Същото е в минимално
предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и
направеното възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно,
като присъди посочената сума да се заплати от ОД на МВР Перник в полза на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 и т.2 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 6673883 на ОД на МВР Перник,
с който на В. П. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
08.10.2022г. в 06:48 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, км 75+000,
срещу Кметството с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 120СС88.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на В. П. В., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7