№ 19140
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110130149 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано от Ивет Д.а и Десислава Николова, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2474,40 лв., представляваща недължимо заплатена сума по
нищожен договор за паричен заем № **** г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът К. И. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 24.01.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № *** по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Твърди, че по
силата на договора е получила от ответника заемни средства в размер на 4000 лв. при
фиксиран годишен лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, като следвало да
върне на ответната страна сума в общ размер от 5400,00 лв., включваща главница в
размер на 4000 лв. и договорна лихва в размер на 1400 лв. В договора било
предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на
поръчителство на избрано от него физическо лице, одобрено от кредитора, или на
дружество, посочено от кредитора. Ищецът поддържа, че не е имал възможност да
избира дали да обезпечи заема с поръчителство, тъй като при попълване на
електронния формуляр за отпускане на кредит е разполагал с опцията да получи
обезпечение единствено от дружество гарант, избрано от кредитодателя - в случая
Multitude Bank, за което дължал такса в размер на 4040 лв. Ищцата поддържа, че е
заплатила на ответното дружество суми по кредита в общ размер от 6474,40 лева.
Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР не бил посочен коректно, доколкото не
1
включвал нито възнаградителната лихва от 23,33 %, нито възнаграждението на
дружеството гарант от 4040,00 лв., макар сключването на договора за поръчителство
да било задължително условие за получаването на кредита. Наред с това, не било
посочено какви разходи включва ГПР, а само бил записан размерът му, като цитира и
съдебна практика в тази насока. Развива подробни аргументи, че и самият договор за
поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, тъй като се
предвиждало заплащането на необосновано високо възнаграждение в полза на гаранта
от кредитополучателя, а не от кредитора. Така се нарушавала и Директива 2008/48/ЕО
и чл. 16 от ЗПК, тъй като се прехвърлял рискът от неизпълнение на задължението на
кредитодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и се увеличавала опасността от допълнителното му
свръхзадлъжняване. Според ищцата нищожността на договора за поръчителство
пораждала нищожност и на договора за кредит, поради тясната им връзка, като излага
доводи в тази насока и цитира съдебна практика. В евентуалност поддържа, че
договорът за поръчителство е недействителен, поради недействителност на договора
за кредит и акцесорност към същия. Навежда съображения, че кредитната сделка е
нищожна и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не бил посочен лихвен
процент на ден. Позовава се на чл. 23 от ЗПК с твърдения, че дължи на ответника само
чистата стойност на кредита от 4000 лв., а предвид факта, че е заплатила общо 6474,40
лв., ответното дружество следвало да й възстанови надвнесената сума от 2474,40 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, претендира разноски
и излага съображения, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с ДДС
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Фератум България“ ЕООД, който поддържа, че договорът е сключен по
законоустановените правила и ищецът е получил необходимата информация под
формата на СЕФ, като самостоятелно е решил да получи заема и да избере
поръчителство на дружеството гарант. Сочи, че ищцата е имала възможност сама да
посочи поръчител, а не е била длъжна да избира предложения от кредитора гарант
Multitude Bank. Излага съображения, че лихвеният процент бил посочен като число, а
не бил променлив, поради което не следвало да се посочва какъв е дневният му
размер. Твърди, че в договора не следвало да е посочен начинът на формиране на ГПР,
тъй като същият се изчислявал по законоустановена формула, която не можело да се
променя от кредитодателя. Развива аргументи, че сключването на договор за
поръчителство не било условие за отпускане на кредита, като също така заемателят не
бил длъжен да избере Multitude Bank, поради което и дължимото възнаграждение на
поръчителя не следвало да се включва към ГПР, още повече, че кредитодателят нямал
яснота за същото. Ответникът посочва, че сключването на договор за поръчителство
не било с цел получаване на скрито допълнително възнаграждение, а целяло
обезпечаване на кредита, предвид извършената оценка за платежоспособност на
длъжника. Развива аргументи, че ако ищцата не е била съгласна с обезпечаването на
кредита, е имала възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, без да търпи
негативни последици. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика или
неравноправност. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/24.01.2023 г., по
2
силата на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в
размер на 4000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66
%, като ищцата е върнала на ответника сума от 6474,40 лв. Не е спорно между
страните и обстоятелството, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит е обезпечено с договор за гаранция, сключен с Multitude Bank,
за което кредитополучателят дължи такса/възнаграждение в размер на 4040 лв.
В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството,
като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба
е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
заема.
Представен е и договор за гаранция, сключен между Multitude Bank, Малта и
ищецът, видно от разпоредбата на чл. 1.6. от който, клиентът дължи на гаранта такса в
размер на 4040,00 лв., което видно от приложения погасителен план към договора за
гаранция се дължи разсрочено на 18 месечни вноски по банковата сметка на
кредитодателя.
По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът
изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в
размер на 4040,00 лв.
Представено е удостоверение за наличие на задължение, издадено от ответника,
видно от което към дата 09.05.2024 г. ищецът има активно задължение по договор за
кредит № *** с общ размер на задължението 3145,60 лв., което включва 2296,09 лева
усвоена главница, 193,44 лв. лихва по кредита и 656,07 лева такса за гаранция.
По делото са приложени и разписки за извършени плащания от страна на ищеца
за погасяване на задължението по договора за кредит в общ размер на 6474,40 лв.
Съгласно заключението на приетата съдебна компютърно-техническа
експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно
изготвено, се установява процедурата по кандидатстване за кредит при ответното
дружество през неговия сайт, посочен стъпка по стъпка. Вещото лице е установило, че
при избор на обезпечаване на кредита на интернет страницата на ответника, за
кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с
физическо лице и юридическо лице като поръчител, но съгласно заложената в
системата процедура по кандидатстване за отпускане на кредит през сайта на
ответника, е технически недопустимо да се сключи договор без избиране на
обезпечение по кредита.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
3
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.
9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит
отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване
на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно
сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за
сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна
информация.
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е
могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в
лицето на Multitude Bank, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на
4040,00 лв. видно от преддоговорната информация и представения договор за
гаранция.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
4
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. С приетото по
делото заключение на СКТЕ беше установено, че при кандидатстването за кредит за
кредитоискателят не съществува опция за кандидатстване за кредит без обезпечение,
като следва задължително да бъде избрано поръчителство на физическо лице или на
посочения от ответника гарант – юридическо лице. Съдът намира, че алтернативното
посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави,
но на практика този избор е напълно привиден, особени при невъзможността на
кредитоискателят да кандидатства без обезпечение. При тези данни следва, че при
кандидатстване за кредит, стигайки до етап обезпечение, за да се премине напред
следва задължително да се избере едно от двете обезпечения, а липсата на поръчител
към момента на кандидатстването лишава кредитоискателят от право на избор и
всъщност единствената възможност за кандидатстване за кредит се явява изборът на
поръчител, посочен от кредитора. При тези данни за съда липсват каквито и да било
съмнения, че сключването на договор за поръчителство е условие за сключването на
договора за заем и усвояването му. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че
дължимото възнаграждение за поръчителство следва да бъде включено като разход по
кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата
сума, дължима от потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.). В случая това не е сторено, като видно от информацията, посочена
в чл. 3 от договора общата сума, дължима от заемателя е в размер на 5400 лв. и се
състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия
срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в
нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет
предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от
разпоредбата на чл.4 от договора, а при допълнително въвеждане на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на
ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок,
размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гарната/поръчител Multitude
Bank (Малта), доколкото при извършена справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“,
което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк“
(преди Фератум Банк). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на
кредитодателя, въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита –
предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно
допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 4040,00 лв. надвишава многократно размера
на дължимата лихва за целия на срок на договора – 1400 лв., което налага извода, че
действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него
от 49,96%, в който е включена само възнаградителната лихва от 1400 лв. При това
положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
5
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая беше доказано, че
ищецът е извършил плащания по процесния договор за кредит в общ размер на
6474,40 лв. Предоставената по договора за кредит главница е в размер на 4000 лв.,
следователно всичко платено над размера на усвоената главница и предвид
нищожността на договора за кредит, се явява платено при начална липса на основание
и подлежи на връщане. Следователно и предвид установените по делото данни, сумата
от 2474,40 лв. се явява платена при начална липса на основание, поради което
предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно 115 лв. платена държавна такса Процесуалният
представител на ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение за предоставената от
него безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв., което
съдът като съобрази цената предявения иск, фактическата и правна сложност на
делото и конкретно проявената процесуална активност на страната, определя същото в
размер на 683 лв., като в този размер съдът е взел предвид дължимият от адвоката
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20 да заплати на К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2474,40 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № **** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024
г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20 да заплати на К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 115 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20 да заплати на адвокат А. З. Д., личен № **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 683 лв. – адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7