№ 4038
гр. Варна, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501430 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 35625/30.04.2024г.
по регистратурата на РС-Варна подадена от Н. Д. Н., ЕГН ********** срещу Решение №
1355/19.04.2024г. постановено по гр.д. № 16841/2022г. по описа на РС-Варна, с което
съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Н. Д. Н., ЕГН ********** субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу В. С. А., ЕГН **********,
М. Д. М., ЕГН **********, Д. Д. Б., ЕГН **********, Д. Н. Д., Д. И. Д., ЕГН **********, Е.
К. В., ЕГН **********, К. В. П., ЕГН **********, Н. Н. М., ЕГН **********, Н. Н. Ц., ЕГН
**********, С. В. Б., Д. К. Д., ЕГН **********, Я. К. Д., ЕГН ********** и "Б. ...." ООД,
ЕИК ..... за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на ПИ с идентификатор ...... по Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед РД-18-189/24.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. З....,
община А...., местност "К......", с площ от 4 дка, при граници имоти с идентификатори: ....,
....., ........., ......., ........, ........, придобит по давност въз основа на владение упражнявано в
периода от 1990г. до момента, на основание чл.124, ал.1 от ГПК; ОСЪДЕН е да заплати на
Д. К. Д., ЕГН ********** сумата от 1500 лева представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК; ОСЪДЕН е да заплати на
К. В. П., ЕГН ********** сумата от 650 лева представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК; ОСЪДЕН е да заплати на
Е. К. В., ЕГН ********** сумата от 650 лева представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК; ОСЪДЕН е да заплати на
"Б. ...." ООД, ЕИК ..... сумата от 1500 лева представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът Н. Д. Н., чрез процесуалния си представител заявява становище за
1
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение в
резултат на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и превратно
тълкуване на доказателствения материал. Оспорва изводите на съда за недоказаност на
субективния елемент на владението, което ищецът е осъществявал като поддържа, че
владението с намерение за своене е започнало със субективната нагласа за еднолично
притежание на имота. Позовава се на извършено чрез жребий разпределение на ползването
на имотите, в следствие на което ищецът лично е ползвал процесния имот, а останалите
сънаследници не са имали претенции и правомощия по отношение на него. Счита, че
ангажираните свидетелски показания установяват извършваните от ищеца фактически
действия по отношение на имота, с които той е демонстрирал владение за себе си –
възстановяване на погинала ограда, поддържане на налични насаждения, засаждане на нови
плодни дървета, лозови насаждения, събиране на добивите от тях и др. С оглед на това
посочва, че е доказано осъществяването на владение с намерение за своене на имота в
изискуемият 10 годишен период от време от ищеца по отношение на процесния имот,
поради което счита обжалваното решение за неправилно и моли за неговата отмяна, както и
за уважаване в цялост на предявените установителни искове за собственост.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – В. С. А., М. Д. М., Д. Д. Б., Д. Н. Д., Д. И. Д., Н. Н. М., Н. Н. Ц., С. В.
Б., Д. К. Д. и Я. К. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител. Считат жалбата
за допустима, но неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Оспорват при постановяването му да са допуснати съществени процесуални нарушения,
нито да е направен неправилен анализ на събраните доказателства, което да е довело до
необоснованост на изводите на съда за неоснователност на предявените срещу тях искове за
собственост. Излагат, че ищецът не е доказал между сънаследниците да е извършвано
разпределение чрез жребий на ползването на процесния имот, нито между тях да е
постигнато съгласие за фактическа подялба на наследството. Напротив, твърдят, че всички
съсобственици са продължили да ползват всички наследствени имоти, включително да ги
отдават под аренда, не са заявявали съгласие и са се противопоставяли единствено ищеца да
ползва процесния имот. Поради това, че ищецът не е доказал елементите от фактическия
състав на придобивната давност – осъществяване на владение с намерение за своене в
законоустановения срок, в това число чрез завладяване на частите на останалите
съсобственици молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран и от въззиваемите - Е. К. В. и К. В.
П., чрез процесуалния им представител. Считат жалбата за изцяло неоснователна. Излагат,
че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от
фактическия състав на придобивната давност. Поради това, че имотът е реституиран на
наследниците на Д. Н. Д. излагат, че ищецът е владял собствениците си идеални части от
имота и е държал идеалните части на останалите сънаследниците, като не е доказано да е
2
демонстрирал спрямо тях, че владее и техните идеални части. Поддържат заявеното
оспорване за липса на постигнато между ищеца и ответниците споразумение за
разпределение на ползването на реституираните имоти, в това число и процесния, като в
подкрепа на това се позовават на сключеният от един от съсобствениците през 2016г.
договор за аренда на същите. Посочват, че заключението на проведената Съдебно-аграрна
експертиза също не установява десетгодишно владение на имота от ищеца доколкото
установява, че имотът не е ограден от всички страни, не е заключен, както и че оградата е
нова, поставена преди 1-2 години; заснетите дървета са по-скоро саморасли, както и липсват
засадени розови храсти и алпинеуми, за каквито дават показания свидетелите на ищеца.
Молят обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Писмен отговор е депозиран и от въззиваемата страна "Б. ...." ООД, чрез
процесуалния си представител. Оспорва като неоснователна депозираната въззивна жалба.
Счита за недоказани твърденията на ищеца за наличие на договорка между сънаследниците
на Д. Д. ищецът да владее за себе си процесния имот, като се позовава и на дадените в този
смисъл отговори на ответника Д. Д. на въпроси по реда на чл.176 от ГПК. Излага, че
представената като писмено доказателство таблица не е обосновала извод на съда, предвид
на това, че същата не съдържа изявление на конкретно лице /липсва авторство/. Счита за
правилни и изводите на съда за недоказаност на промяната на намерението на ищеца от
държател на чуждите идеални части от имота да се е превърнал в техен владелец, както и че
е демонстрирал пред останалите сънаследници, че свои собствените им идеални части.
Излагат, че дори ограждането на имота и прибиране на реколта от насажденията в него не
представлява доказано манифестиране на намерение за своене на чужд имот пред
останалите съсобственици. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Подадена е и частна въззивна жалба с вх.№ 50214/20.06.2024г. от Н. Д. Н. срещу
Определение № 6446/07.06.2024г. постановено по гр.д.№ 16841/2022г. по описа на ВРС, с
което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на съдебното решение
в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, чрез зачитане на направено от
жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество "Б. ...."
ООД адвокатско възнаграждение. Счита, че съдът неправилно е отчел критериите за
преценка прекомерността на адвокатското възнаграждение като освен фактическата и правна
сложност на спора към момента на завеждането му е зачел и броя на проведените съдебни
заседания. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да уважи направеното
възражение за прекомерност на присъденото в полза на "Б. ...." ООД адвокатско
възнаграждение, което бъде намалено в справедлив размер спрямо действителната
фактическа и правна сложност на спора.
Писмени отговори на частната въззивна жалба са депозирани от "Б. ...." ООД, Е.
Костинова В. и К. В. П..
Заявяват становище за неоснователността й, предвид на това че при преценка на
3
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на дружеството
ответник, първоинстанционният съд правилно е съобразил всички релевантни
обстоятелства, в това число броя и вида на предявените искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, фактическата и правна сложност на казуса, броя на
проведените съдебни заседания и др. Молят за потвърждаване на обжалваното определение.
В хода на въззивното производство, с Определение № 3146/25.07.2024г. и
Определение № 3534/21.08.2024г., съдът е дал указания на ищеца Н. Д. Н. за отстраняване на
нередовности на исковата молба свързани с уточняване на правния интерес от предявените
искове включително за уточняване на твърденията за фактите и обстоятелствата, при които е
придобил собствеността по отношение на процесния имот.
С молби от 09.08.2024г. и от 23.08.2024г. ищецът, чрез процесуалния си представител
е уточнил, че 1/10 ид.част от процесния имот с ид....... по Кадастралната карта на с.З....,
община А.... е придобил по реституция в качеството на наследник на общия наследодател Д.
Д., а 9/10 ид.части /притежавани от останалите сънаследници и техни приобретатели/ е
придобил чрез давностно владение осъществявано в периода от 1999г. до настоящия момент.
При тези придобивни основания предявява исковете си за собственост спрямо тях.
По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна жалби са
депозирани в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото
решение/определение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбите съдържат
изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на
което са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната и частната въззивна жалби и депозираните по тях писмени отговори, не
са направени доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 35625/30.04.2024г. по
регистратурата на РС-Варна подадена от Н. Д. Н., ЕГН ********** срещу Решение №
1355/19.04.2024г. постановено по гр.д. № 16841/2022г. по описа на РС-Варна, както и
частна въззивна жалба с вх.№ 50214/20.06.2024г. от Н. Д. Н. срещу Определение №
6446/07.06.2024г. постановено по гр.д.№ 16841/2022г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1430/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 23.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
4
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивникът да се
връчи и препис от постъпилите писмени отговори на въззивната и частната въззивна жалби.
На ответниците по исковете, чрез процесуалните им представители да се връчат и
копия от постъпилите уточняващи молби на ищеца съответно с вх.№ 20403/09.08.2024г. и
вх.№ 21284/23.08.2024г. за запознаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5