№ 6
гр. П., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200233 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. М. Д. от гр.П., против електронен фиш за налагане
на глоба серия ***7 издаден от ОДМВР гр.Т.е, с който и на осн. чл.189,ал.4, във вр. ал.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за това, че „на
02.05.2022 г., в 16.29 ч., в обл.Т.е, общ.П., сС., ул.*** 2, с ограничение от 50 км/ч за населено
място, обозначено с пътен знак Д-11, при отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявал л.а.“***“ с рег.
№ *** със скорост 69 км/ч. Превишена стойност на скоростта 19 км/ч. Нарушението
установено и заснето с АТСС ARM CAMS1, насочено към гр.П.. Нарушението е извършено в
условията на повторнст в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 2573575“-
нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като се
сочи, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение изразяващо се в погрешно
изчисляване на скоростта на движение, както и разминаване в точния час и мястото на
нарушението, изписано в ЕФ и снимката, с която последното е документирано. Поради това счита
издаденият електронен фиш за незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят
Д. се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т.е, редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.В., в което сочи, че жалбата е допустима,
но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя; моли
жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Районна прокуратура Т.е, ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
1
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия ***7 издаден от ОДМВР гр.Т.е, жалбоподателят Д. е бил
санциониран за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 02.05.2022 г., в 16.29 ч., в обл.Т.е,
общ.П., сС., ул.*** 2, с ограничение от 50 км/ч за населено място, обозначено с пътен знак Д-11,
при отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявал л.а.“***“ с рег.№ *** със скорост 69 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 19 км/ч. Нарушението установено и заснето с АТСС ARM
CAMS1, насочено към гр.П.. Нарушението е извършено в условията на повторнст в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 2573575“. Първоначално, с оглед разпоредбата на
чл.188,ал.2 от ЗДвП и предвид обстоятелството, че процесния л.а. е собственост на ЮЛ –
„Пътинженерингстрой-Т“ЕАД гр.Т.е, за нарушението е бил издаден ЕФ серия *** срещу
представляващия ЮЛ – ЕФ, който впоследсвие е бил анулиран след постъпила декларация /л.21/.
В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и връчен на
нарушителя. Приложена е и снимка № 120CD41/0005357 /л.15/, в която на 16.29.44 ч., на
02.05.2022 г., в режим „отдалечаване“ е заснет л.а. марка "Тойота“ с рег.№ ***, в локация с
GPS координати: 43.316900/26. 273800, както и че максимално допустимата скорост на движение е
50 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 72 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на
типа средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с приложение за неговата
годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения
установени с АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за
проверка № 43-СГ-ИСИС/21.04.2022 г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1 №
120CD41 с одобрения тип; заверени копия от Google Maps и снимки удостоверяващи мястото на
позиционирането на ARH CAM S1, както и протокол за използваното АТСС в деня на контрол,
ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител работил с него в същия
ден. По делото е приложен /л.26/ и друг ЕФ за налагане на глоба серия К, № 2573575 също издаден
от ОДМВР Т.е, от който е видно, че за управление на същото МПС, в с.Здравец, общ.Т.е на
15.02.2019 г., на жалбоподателя Д. е било наложено наказание по чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лв. – ЕФ, който му е бил връчен на 07.12.2021 г. и е бил платен.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила /непосочено в жалбата/, поради следното:
Видно от приложеният ЕФ се касае за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, за което
жалбоподателят е санкциониран с основанието по чл.189,ал.4 , във вр чл.182, ал.4 ЗДвП, като
видно от обстоятелната част на ЕФ извършеното нарушение е осъществено при условията на т.нар.
"повторност" /по смисъла на §6,т.33 от ДР на ЗДвП/. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ
задължително следва да съдържа редица реквизити, между които описание на нарушението и
нарушените разпоредби. За нарушена в случая е посочена чл.21,ал.1 от ЗДвП, но тази норма е
бланкетна и за да се изпълни от към съдържание следва да се отрази точно санкционното
основание обвързано с конкретно установената скорост на превишение при движение на МПС
съобразно нейното възходящо степенуване /допълнителни аргументи в тази насока могат да бъдат
намерени и в т.4.1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. Това е така, защото налаганата санкция е
обвързана според завишението спрямо нея в населено или извън населено място с конкретни
2
стойности на превишение в хипотезите на чл.182, ал.1,т.1-т.6 и чл. 182,ал.2, т. 1-т.6 от ЗДвП. В
конкретният случай, на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв., като в издадения за констатираното нарушение ЕФ серия ***7 на ОДМВР Т.е ЛИПСВА
посочена правна квалификация, а е посочено само правното основание за налагане на глобата –
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,ал.4 от ЗДвП. Видно е обаче, че разпоредбата на чл. 182,ал.4 от ЗДвП е
препращаща към нарушения по ал.1,т.1-5, ал.2 и ал.3,т.1-5, като в ЕФ ЛИПСВА изрично посочване
на основния санкционен текст, който да послужи като основание за определяне на размера на
наложеното наказание глоба.
Този съдебен състав е категоричен в разбирането си за това, че волята на
наказващия орган не може да се предполага и извежда по тълкувателен път от съда /който в случая
за пръв път във въззивното съдебно производство следва да извършва и някакви математически
изчисления, което е някакъв правен абсурд/, тъй като в случая нарушената разпоредба е
задължителен елемент по чл.189,ал.4 от ЗДвП наред с описанието на нарушението, размера за
глобата и т.н., респ. нейното непосочване в ЕФ винаги води до флагрантно ограничаване правото
на защита на санкционираното лице да разбере в пълнота нарушението, за което е било наказано.
Видно от приложеното към жалбата становище на ОДМВР Т.е това обстоятелство е било
забелязяно, но се поддържа, че „след като от ЕФ е видно каква е стойността на установеното
превишение, както и че нарушението е извършено извън, непосочването не е довело до
съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя…“ – становище, подкрепено
посредством посочване на незадължителна за този съд съдебна практика на административни
съдилища /решения основно на АС Плевен, които касаят различни случаи относими най-вече към
т.нар. „повторност“ на нарушението/. След като според наказващия орган подобно непосочване не
води до съществено процесуално нарушение възниква въпроса защо в останалите издавани от
ОДМВР Т.е електроннни фишове е вписана конкретно нарушената разпоредба. Разглежданите от
този съдебен състав дела по жалби срещу електронни фишове показват, че този проблем с
непосочване на конкретната нарушена разпоредба е относим само за случаите, в които се прилага
чл.182,ал.4 от ЗДвП и може би се касае за софтуерен проблем при генериране и издаване на ЕФ –
проблем, за разрешаването на който отговорност не следва да носят жалбоподателите, които
действително в такива случаи не могат да разберат за извършването на какво нарушение всъщност
са били наказани и как е определен конкретния размер на наложената глоба.
В заключение следва да се посочи, че съдебният контрол е за законосъобразност на
НП /респ. на ЕФ/и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се
излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо
липсва възможност едва в това производство да се приложат законовите разпоредби, които са
нарушени и въз основа на които следва да се ангажира отговорността на нарушителя или пък да се
направят нови фактически констатации. /в т.см. виж и р.№ 164/30.12.2019 г. по кнахд № 151/2019
г. на АС Т.е/. Ето защо и поради липса на конкретно посочване в ЕФ на нарушените разпоредби и
правилно приложение за тях на кореспондиращо санкционно основание в материалния закон,
атакуваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло с всички произтичащи благоприятни последици за
нарушителя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия ***7, издаден от ОДМВР гр.Т.е, с който и на основание
чл.189,ал.4,вр.с чл.182,ал.4 от ЗДвП, на Д. М. Д. от гр.П., обл.Т.е, бул.“***“№58, ЕГН-**********,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Т.ки административен съд на основанията предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4