Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 02.05.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3533 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.79
ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва,
иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът "*" ЕАД със
седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК Н., излага твърдения в ИМ, че на
31.10.2016 г. между "*" ООД гр.* като заемодател и ответника в
процеса като заемополучател е сключен процесния Договор за паричен заем
№0120308/31.10.2016г., по силата на който заемодателят е предоставил на
ответника - заемател заемна сума в размер на
500 лв. срещу задължението да я върне на 21 бр. седмични вноски при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,08% и годишен процент на
разходите по заема 49,063%. Твърди, че вземането, произтичащо от горепосочения
договор за паричен заем е цедирано от заемодателя в полза на ищеца по делото по
силата на подписано Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г., което обосновава и активната
процесуална легитимация на ищеца да предяви настоящите установителни искове.
Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2449/2018
г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по
чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл. 415
ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване
съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Моли съда, чрез
предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК настоящи
установителни искове да установи съществуването на паричното му притезание
против ответника за исковите суми. Претендира направените в заповедното и в
исковото производства съдебни разноски.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК
Н., с писмена молба вх.№6592/28.03.2019г. поддържа предявените искове. Сезира
съда с искане по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, уважено от съда с протоколно определение от 12.04.2019г.
Ответникът Е.Р.А. от гр.В.Търново в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован,
не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените срещу него
искове, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Не сезира съда с претенция за разноски.
Налице са предпоставките по чл.239
ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК на страните, в частност на ответника,
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в СЗ. Предявените от ищеца по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422
ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск
по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
договорна лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
забава, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, са вероятно основателни, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства, поради което е налице и
предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК. Твърдението за неизпълнение на
парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и
в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по
делото не са събрани. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви
съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено
решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид горното, предявените по реда
на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове следва да бъдат
уважени изцяло, така, както са предявени.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за
присъждане на направените по настоящото исково производство съдебни разноски в
доказан размер общо от 325лв., /от които 225лв. внесена ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение,
определено от съда по реда на 78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/, които следва да се възложат в тежест
на ответника.
Ответникът не претендира разноски в
исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
С оглед основателността на
предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК искове, в тежест на
ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените в заповедното
производство от заявителя съдебни разноски /за внесена ДТ от 25лв. и 50лв. ЮК
възнаграждение/, в общ размер от 75лв.
Длъжникът не е сезирал съда с
претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което
исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание
чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
че дължи на кредитора "*" ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.*, бул."*" №*, офис сграда *, ет*, офис *, с ЕИК *, СУМАТА
от 455.77 лв. /четиристотин петдесет
и пет лв. и седемдесет и седем ст./ – главница по Договор за паричен заем № */31.10.2016
г. за периода от 21.11.2016 г. до 27.03.2017 г., по отношение на които на
основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 12.12.2016г.; СУМАТА от 35.83
лв. /тридесет и пет лв. и осемдесет и три ст./ – договорна лихва за периода
от 21.11.2016 г. до 27.03.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/, по
отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 12.12.2016г.; СУМАТА от 222.07 лв. /двеста двадесет и два лв. и
седем ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
21.11.2016 г. до 27.03.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал.4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
12.12.2016г.; СУМАТА от 142.73 лв.
/сто четиридесет и два лв. и седемдесет и три ст./ – неустойка за предсрочна
изискуемост начислена еднократно на 12.12.2016 г.; СУМАТА от 85.53 лв. /осемдесет и пет лв. и
петдесет и три ст./ - обезщетение за
забава за периода от 13.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда
- 02.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 02.08.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед
№1199/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2449/2018г. по
описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Е.Р.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "*" ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.*, бул."*" №*, офис сграда *, ет*, офис *, с ЕИК *, сумата от 325 лв. /триста двадесет
и пет лева/, представляваща направени по настоящото исково производство съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Е.Р.А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "*" ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.*, бул."*" №*, офис сграда *, ет*, офис *, с ЕИК *,
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№2449/2018г.
по описа на ВТРС съдебни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в законна сила съдебно
решение да се приложи по заповедното производство по Чгр.д.№2449/2018г. по
описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................