Решение по дело №1095/2018 на Районен съд - Костинброд

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № … 

гр. К., 18.07.2019 г.                                 

                           В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

    Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               Председател: И. РОДОПСКИ                                                         

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 1095, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба от „Л.Ф.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.В.Б., чрез адвокати Д.А. и Е.Д. - от САК срещу Л.С.М., ЕГН **********,***, чрез адвокати В.Н. и М.Ц. - от САК, с правно основание чл.240 от ЗЗД – за връщане на парична сума по устен договор за заем – осъдителен иск за присъждане на сума по главница от 3000,00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата по главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.12.2018 година до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

          Паричното вземане възникнало въз основа на задължение по договор за паричен заем от 20.10.2016 година, когато ищцовото дружество чрез г-н Ц.Ц.предало но ответника (тогава шофьор във фирмата) претендираната сума от 3000 лева за закупуване на автомобил.

Ответникът, чрез своя процесуален представител оспорва исковата претенция като недопустима, евентуално като неоснователна, защото липсвало валидно облигационно правоотношение, обвързващо страните по делото. Претендира разноски.

 

К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по опис, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Предявени е осъдителен иск,  с правно основание чл.240 от ЗЗД– за връщане на парична сума по устен договор за заем в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.

 

Същият се явява допустим, а разгледан по същество -   неоснователен.

 

Договорът за заем представлява неформален, но реален договор за връщане на заета парична сума, като не е нужна писмена форма за сключване, освен ако не се касае за сума над 5000 лева, какъвто не е настоящия казус. По силата на този вид договор заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Тъй като заемът е реален договор, се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.

Разпитаните по делото свидетели И.С. и Д.М. не установяват ищецът да е предал на ответника определена парична сума в заем, за закупуване на лек автомобил, със задължението на последния да му я върне.

Свидетелят И.И. заявява, че в края на 2016 година Ц.Ц.му предал от името на фирмата – ищец сумата от 3000 лева, за да продаде на ответника Л.М. личния си лек автомобил, марка „Ф.П.“, като след това го предал на ответника за ползване, а сделката била изповядана нотариално чак на 19.05.2018 година (л.36 от делото) за сумата от 200 лева, тъй като за остатъкът от 2800 лева бил извършил ремонт на процесното МПС, без да е издал документи за това.

В конкретната правна хипотеза не се установи предаване на претендираната искова паричната сума в размер от 3000 лева от ищеца на ответника, нито се доказа между тях да е имало уговорка за връщането на тези пари. Сам ищецът твърди, че сумата не била предадена фактически от него на ответника, а директно на продавача на лекия автомобил, което допълнително мотивира съдът да приеме, че в случая изобщо отсъства постигнато съгласие по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД – за заемане на парична сума с поето задължение за връщането й. Остава напълно недоказано и фактическото предаването на парична сума от 3000 лева от ищеца на приносителя им г-н Ц.Ц., който според св.И. му ги предоставил от името на фирмата за закупуване от трето лице - ответника на неговия лек автомобил.

С оглед изложеното и доколкото не се установи между страните наличие на сключен договор за заем, то искът се явява неоснователен, поради недоказаност и следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид горното съдът намира, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, а съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изхода на спора и представения списък за разноски по чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 600,00 (шестстотин) лева – за един адвокат, като тази сума съответства на извършените действия за процесуалното представителство, с оглед цената на иска и обема на реализираната защита.

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ          

 

                       Р        Е        Ш        И        :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Л.Ф.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.В.Б., чрез адвокат Д.А. от САК срещу Л.С.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Н. от САК, с правно основание чл.240 от ЗЗД – за връщане на парична сума по устен договор за заем в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата по главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.12.2018 година до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „Л.Ф.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Л.С.М., ЕГН ********** сумата от 600,00 (шестстотин) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен  срок  от  получаване  на  съобщенията  от  страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :