Присъда по дело №7077/2022 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД №7077/2022г. на РС - София

Срещу подсъдимия ЕМ. Й. В. е внесен обвинителен акт за това, че в периода от
м.07.2020г. до м.09.2021г. включително, в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл.43, вх.5,
ет.6, ап.76, след като бил осъден с Решение №101003/23.04.2019г. на СРС, III ГО, 91-ви
състав, по гр.д. №56114/2018г., влязло в законна сила на 04.06.2019г., да издържа свой
низходящ-син Б. ЕМ. В., като заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, чрез
неговата майка и законен представител АС. В. АС., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни
вноски или общо в размер на 3750.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението. Намира го за доказано
по категоричен начин от обективна и субективна страна. Предвид изцяло заплатена
сума на инкриминираната издръжка до постановяване на присъдата, предлага подс. В.
да бъде признат за виновен, но да не бъде осъден на осн. чл.183, ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимия - адв.Найденов, с оглед на заплатената сума по ОА
на законния представител на детето, намира че са налице основанията на чл.183, ал.3
от НК, неговия подзащитен да не бъде наказван.
Подсъдимият - лично предава на законния представител на сина си - неговата
майка в съдебно заседание сумата от 3750 лева и поддържа пледоарията на защитника.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ЕМ. Й. В. е българин, български гражданин, роден е на
17.04.1973г. в гр.София, живее в същия град, ж.к.“Дружба 1“, бл.34, вх.В, ап.46, не е
женен, не е осъждан, със средно образование, без работа, ЕГН **********.
Подс. В. и свид. А. били във фактическо съжителство, от което имат едни син -
Б. ЕМ. В.. С Решение №101003/23.04.2019г. на СРС, III ГО, 91-ви състав, по гр.д.
№56114/2018г., влязло в законна сила на 04.06.2019г., подс.В. бил осъден да издържа
своя син Б.В., като заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, чрез неговата
майка и законен представител АС. В. АС.. За периода от м.07.2020г. до м.09.2021г. той
не заплатил нито една месечна вноска или 15 месечни вноски по 250 лева, общо не
платил на детето си издръжка в размер на 3750 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия,
дадени в съдебно заседание на 30.11.2022г.; показанията на свид. А.А., дадени в
съдебно заседание на 30.11.2022г. и от писмените доказателства - Решение
№101003/23.04.2019г. на СРС, III ГО, 91-ви състав, по гр.д. №56114/2018г., справка за
съдимост и характеристична справка.
Съдът изцяло вярва на обясненията на подсъдимия, защото са потвърдени от
доказателствената съвкупност.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са хронологично
последователни и логични, както и незаинтересовани.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства.
1

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, в което е обвинен.
Категорично с гласните и писмени доказателства, се установи времето и мястото
на извършеното деянието - от м.07.2020г. до м.09.2021г. включително, в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бл.43, вх.5, ет.6, ап.76, за когато подсъдимият е бил осъден да заплаща
издръжка на детето си чрез майка му, на адреса, на който тя упражнява родителските
права.
Категорично се доказа авторството на деянието - подсъдимият е негов
извършител, тъй като той е баща на Б.В. и по силата на съдебното решение е осъден,
считано от 04.06.2019г. да заплаща издръжка на сина си чрез майка му, в размер на по
250 лева, което не е сторил това за 15 вноски, за месеците от м.07.2020г. до м.09.2021г.
Безспорно се установи размера на задължението от писмените доказателства -
3750 лева, за което на съда не е необходимо да използва специалните знания на вещо
лице, тъй като става въпрос за елементарна аритметична операция по умножение на 15
неплатени вноски с 250 лева.
Несъмнено от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля, се
установи изпълнителното деяние - бездействие, тъй като В. не е изпълнявал
задължението си да заплаща месечната издръжка на детето си в периода от м.07.2020г.
до м.09.2021г. или 15 месечни вноски, общ в размер от 3750лв.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване.
За да бъде съставомерно деянието от субективна страна, е необходимо
неизпълнение на задължението за издръжка на низходящ, да бъде съзнателно. С
употребения в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК израз „съзнателно”, законодателят е
отграничил това престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено
престъпление, като същото предполага не само съзнаването от дееца, че е осъден да
издържа свой низходящ, че не изпълнява задължението си, в размер на две или повече
вноски, но и наличието на обективна възможност за заплащане на дължимата
издръжка, т.е. наличие на доходи или движимо и/или недвижимо имущество, от което
да реализира доходи, с които да изпълнява задължението си. В настоящия случай, от
обясненията на В. и събраните по делото доказателства се установи, че той през
инкриминираният период не е бил с намалена работоспособност, както и не е имало
друга обективна пречка да работи и да получава доходи.
При изложените съображения подсъдимият е признат за виновен в извършване
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
На подс. В., съдът не е наложил наказание по чл.183, ал.1 от НК, защото се
установи от неговите обяснения и показанията на свидетеля, както и извършеното
предаване на сумата от 3750 лева в съдебно заседание, че задължението на въведената
в ОА обща стойност на неплатената издръжка от 3750 лева е заплатена изцяло от
подсъдимия на детето, чрез неговата майка и законен представител на 30.11.2022г.
Така, преди да бъде постановена настоящата първоинстанционна присъда, В. е
изпълнил изцяло задължението си и от това не са произтекли други вредни последици.
По тази причина, по правилата на чл.183, ал.3 от НК, съдът не го е наказал за
2

престъплението, за което е признат за виновен.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените
разноски от ДП, в размер на 189 лева като възнаграждение на вещото лице за изготвяне
на СОЕ.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на
СРС държавна такса, в размер на по 5.00 лева при издавана на 2бр. изпълнителни листа
- първата държавна такса се дължи, тъй като след влизане на присъдата в сила, се
издава от СРС изпълнителен лист за разноските в полза на МВР, а втората държавна
такса от 5.00 лева ще се дължи, в случай, че в 7-дневен срок от получаване на
уведомлението по ДОПК за първата държавна такса, подс.В. доброволно не я заплати,
което ще наложи принудителното й събиране, с издаване на втори изпълнителен лист.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	334
Дата:	2 декември 2022 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20221110207077
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2022 г.

Присъда по дело №7077/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите