Р Е Ш Е Н И Е № 1892
гр. Бургас, 11.11.2013 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година, с
Председател: Калин К.
при секретаря Зинаида Монева., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6080 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове по чл.124, ал.1 от ГПК, предя-вени от М.Ц.Т. и С.С.Т. ***, против К.И.К., Р.Й.Ж., М.С.Д., Я.С.Р., А.С.К., К.С.К., С.С. Г, П.С.А., Х.И.Х., Н.И.Н., Д.Й.Ж., Ж.Н.Ж., К.Н.Ж., Ро-сен Ж.Ж., Е.Ж.К., Р.Т.П. и С.Т.П..
От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на следния недвижим имот – УПИ XV-123 в кв.7 по плана на вилна зона ”Боровете”, землище кв.”Банево”, гр. Б, целият с площ от 600 кв. м., при граници: изток – улица, запад – УПИ XXXVII-150, север – УПИ XIV-124, юг – УПИ XVI-122. Претендират се разноски.
Ответниците М.С.Д., К.С.К., Ж.Н.Ж. и К.Н.Ж. оспорват исковете и молят Съда да ги отхвърли.
Останалите не вземат становище по претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представените с исковата молба удостоверения № 19 от 23.07.1978г. и № 19 от 06.02.1987г., на ищеца С.Т., тогава в брак с М.Т., е било предоставено правото на ползване върху процесния недвижим имот – земеделска земя, по силата на актове /постановления/ на МС и съответни решения на ГНС/ОНС.
В същия двамата са изградили постройка и са извършили подобрения, като към момента осъществяват фактическа власт върху него и продължават да го ползват – об-стоятелства, за които не се спори по делото.
От постъпилата от Община Бургас преписка се установява, че имотът е бил акту-ван като държавен – с АДС № 11659/20.06.1995г., а впоследствие и като общински – с АОС № 1884/14.01.2000г.
С Решение на ОбС Бургас, обективирано в Протокол № 23 от 22.10.2009г., е би-ла определена оценката на земята, като в 3-месечен срок от влизането й в сила Т. *** цената на имота, за да придобият със съпруга-та му правото на собственост върху него – по реда на § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
С писмо изх.№ Ж-94-С-376/19.05.2010г. Кметът на Община Б, е уведомил ищеца, че имотът не е общинска собственост, а е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на от-ветниците в качеството им на наследници на Р.Ж. Р, поради което продаж-бата му не може да бъде извършена.
От своя страна ответниците твърдят да са собственици на имота по силата на на-следствено правоприемство – по наследство, останало от общия им наследодател Р.Ж. Русев, и реституция по ЗСПЗЗ, съгласно Решение № 8562В/13.04.2004г. на ОСЗ Бургас, издадено въз основа на Решение № 72 от 26.03.2002г., постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, по гр. дело № 2851/2000г. на РС Бургас.
Предвид горното Съдът намира, че за Т, е налице правен интерес от воде-не на предявените отрицателни установителни искове. Те се легитимират като лица, с учредено право на ползване върху процесния имот, по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а ответниците твърдят да са негови собственици по реституция, въз основа на същия за-кон. Между страните е налице правен спор, досежно собствеността върху земята, обек-тивиран и в приложената към исковата молба нотариална покана, а с евентуалното от-ричане на претендираните реституционни права, би била препятствана и възможността за провеждане на съдебно производство по ревандикация.
С оглед страните и характера на спора, съответно приложение следва да намерят разрешенията, дадени с ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, а именно – ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собстве-ността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове, като не може да възразя-ва, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респективно – неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. На об-що основание са допустими и възражения срещу валидността на административните ак-тове, постановени в хода на административното производство.
В конкретния случай ищците не твърдят, че надлежно са упражнили право на из-купуване по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че възра-женията им касаят единствено валидността на административните актове, с които е би-ла извършена реституцията в полза на ответниците.
По делото е представено Решение № 72 от 26.03.2002г., постановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, по гр. дело № 2851/2000г. на РС Бургас. Действително, в диспози-тива на същото не е отразено изрично, че на ответниците, в качеството им на наследни-ци на Р.Ж. Русев, се възстановява правото на собственост върху процесния не-движим имот, но това по недвусмислен начин става ясно от мотивите на съдебния акт.
Доколкото не е имало спор във връзка с изпълнението – с ОСЗ или с Общината, то не е било необходимо и тълкуването му.
В издаденото въз основа на него Решение № 8562В/13.04.2004г. на ОСЗ Бургас, пък, е допусната техническа грешка, като думата ”граници” не е била премахната от из-ползваната бланка.
Възстановеният на ответниците недвижим имот е индивидуализиран в достатъч-на степен – чрез номера му по действащия кадастрален, застроителен и регулационен план на вилна зона ”Боровете” в землището на с.Б, одобрен със Заповед № 136 от 21.02.1991г. на Председателя на ОНС Бургас, поради което следва да се приеме, че не е необходимо наличието и на скица, за да настъпи породеният от административния акт реституционен ефект.
Най-накрая следва да се посочи, че макар имотът да попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността върху него в стари реални граници от съ-да или ОСЗ е допустимо – при наличието на предпоставките за това, като за валидност-та на реституцията не е необходимо и издаването на последваща заповед по §4к, ал.7 – от кмета на общината.
Предвид изложеното дотук, Съдът приема за безспорно доказано по делото, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот на заявеното основание – по наследство, останало от общия им наследодател Р.Ж. Русев, и реституция по ЗСПЗЗ. Исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата М.С.Д. сумата 1 050 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.Т., ЕГН: **********, и Сте-фан С.Т., ЕГН: **********,***, против К.И.К., Р.Й.Ж., М.С.Д., Я.С.Р., А.С.К., К.С. Кун-чев, С.С.Г., П.С.А., Х.И.Х., Н.И.Н., Д.Й.Ж., Ж.Н.Ж., Кате-рина Н.Ж., Р.Ж.Ж., Е.Ж.К., Р.Т.П. и С.Т.П., всички като наследници на Р.Ж. Русев, искове за признаване за установено по отношение на ответници-ците, че последните не са собственици на недвижим имот: УПИ XV-123 в кв.7 по плана на вилна зона ”Боровете”, землище кв.”Банево”, гр.Б, целият с площ от 600 кв. м., и граници: изток – улица, запад – УПИ XXXVII-150, север – УПИ XIV-124, юг – УПИ XVI-122, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Ц.Т. и С.С.Т. да заплатят на М.С.Д. сумата 1 050 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.