Р Е
Ш Е Н И Е № 924
гр. Перник, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5626 по описа на съда за 2018 год. на и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е.К.Д., с която при условията на обективно съединение по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК са предявени установителни искове за сумите в размер на 912,62 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 28.04.2015г., за сумата от 248,86 лв. – договорно възнаграждение, за сумата от 562,50 лв. – неизплатено възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, и при условията на евентуалност- осъдителни искове за последните две вземания.
В исковата молба се посочва, че между страните по делото бил сключен договор за кредит № ********** от 28.04.2015г., по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника в заем сумата от 1800 лв. за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер от 111,28 лв. Съгласно чл. 4 от приложимите общи условия към договора за кредит ответникът дължал и договорно възнаграждение в общ размер от 870,72 лв.,платимо разсрочено за срока на договра. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги по договора за кредит, за което ответникът се задължил да плати цена от общо 1350лв. Поддържа, че сключването на споразумение за допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Длъжникът платил общо сумата от 2 372,20 лв. в погашение на задълженията си по договора за кредит. Оставащите вземания били предсрочно изискуеми на основание чл. 12.3 от общите условия поради забава в плащанията.
При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да призне за установено съществуването по отношение на ответника съществуването на част от вземанията по издадената заповед за изпълнениеведно със законната лихва и разноските. При условията на евентуалност предявява осъдеителен иска за вземанията за възнаградителна лихва и цената на закупения пакет допълнителни услуги Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Правят се възражения, че длъжникът не е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията и за нищожност на споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги поради противоречието му с добрите нрави и противоречие с императивните норми на ЗПК.
С влязло в законна сила определение от 11.03.2019г. производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо в частта му по предявените установителни искове за сумите от 248,66 лв., претендирани като договорно възнаграждение, и 562,50 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
От събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Към делото е приложено ч.гр.д. №2300/2018г. по описа на Районен съд-Перник, от което се установява, че на 10.04.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение против ответника за сумата от 1723,78 лв.,
представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
********** от 29.04.2015г.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът не е бил открит
на известните по делото адреси, като заповедна му е връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК
и след указания към заявителя за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в
едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за
главница до сумата от 912,62 лв.. С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят
представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на
основателността на предявените искове.
На 27.04.2015 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 1800 лв., срок на издължаване - 24 месеца, размер на месечна вноска 167,53 лв. и дата на погасяване 1-ви ден от месеца. На същата дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
На 23.01.2017г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №**********, по силата на който е предоставена в полза на ответника сумата в размер от 1800лв., Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 111,28 лв., ГПР – 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 2670,72лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 1350лв., платимо на вноски от по 56,25 лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 4020,72 лв, платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 167,53 лв., а падежът й е до 1-вия ден от месеца. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.
От приетото по делото като доказателство и неоспорено преводно нареждане се установява, че сумата от 1800 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова сметка.
***ено
от ответника извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № **********
е видно, че ответникът към 07.08.2018 г. е заплатил по кредита и
споразумението обща сума в размер от 2372,20 лв. След приспадане на платените суми в
счетоводството на ищцвото дружество е отразено, че дължи обща сума в размер от 1723,78лв. – задължения по договор за
кредит и пакет от допълнителни услуги. Последното плащане на ответника е от 10.03.2017 г.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За
да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция в т. ч. наличието на сключен договор за кредит
и изпълнение на договорните
си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е
възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и
вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават
или погасяват процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за
недействителност на отделни клаузи.
Ответникът
Е.К.Д. чрез назначения му
при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е възразил, че е налице недействителност на
процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него, поради
нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите.
С оглед на тези възражения, съдът констатира
че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по
– голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се,
че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49, 89 % /.
С
оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки
общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за
кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит,
то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен
пакет услуги.
В
т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 1350 лв. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги, също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4
от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. " В случая в Договора за потребителски крелит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 28.04.2015 г., са изброени вида на услугите, които може
да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.04.2015 г.
именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а. ал. 4 от ЗПК за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл. 10а ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение
за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В по отношение на Е.К.Д. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: *** иск за сумата от 912,62 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 29.04.2015 г., като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1782 от 11.04.2018г., издадена по ч.гр.д. № 2300/2018г. по описа на Районен съд-Перник в частта й за разликата над сумата от 912,62 лв. до сумата от 1723,78 лв., заявена като неизплатено възнаграждение по договор за потребителски кредит № ********** от 29.04.2015 г.,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: