Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95
Гр. Р., 6 юли 2020г.
Р.нският
окръжен съд, гражданско и търговско отделение,
в открито заседание на 25 юни 2020г. в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Йордан Дамаскинов
Антоанета Атанасова
при
участието на секретар Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 192
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „Алианц Лизинг България“ ЕАД ЕИК ********* гр.
София, представлявано от Ц.Й.и Р.С.– изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощник Я.М., срещу решение № 526 от 25.03.2020г. по гр. дело № 3961 по
описа за 2019г. на Р.нски районен съд. Жалбоподателят
счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Искането към въззивния съд е да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови ново решение по същество, с което да уважи предявения иск изцяло.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна А.И.М. действащ чрез особен представител адвокат К.Д.И.. Подаден е писмен отговор, че жалбата е
неоснователна, а решението на районния съд е правилно.
Р.нският
окръжен съд прецени доводите на страните и доказателствата по делото и прие
следното:
Въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
„Алианц
Лизинг България“ ЕАД предявява иск по чл. 422 от ГПК да се признае за
установено съществуването на парично задължение по заповед за изпълнение № 629
от 5.03.2019г. по ч. гр. д. № 676/2019г. Р.нски
районен съд на длъжника А.И.М. ЕГН ********** да заплати на „Алианц Лизинг
България“ ЕАД сума в размер на 24741,55 лв. на основание дадено поръчителство
по запис на заповед от 16.03.2016г. за сумата 151373,77 евро, издадена от „Додж България“ ЕООД ЕИК *********. В исковата молба и
допълнително в молба вх. № 1969/15.01.2020г. „Алианц
Лизинг България“ АД заявява, че записът на заповед е издаден като обезпечение
изпълнението на задълженията по договор за лизинг, но подчертава, че
претенцията срещу А.М. е на основание даденото поръчителство по запис на
заповед, а не каузалната сделка.
В кориците на ч. гр. д. № 676/2019г. Р.нски районен съд се намира оригиналният запис на заповед, с
който „Додж България“ ЕООД ЕИК *********,
представляван от А.И.М., безусловно и неотменимо се задължава да заплати при
предявяване на записа без протест на „Алианц Лизинг
България“ АД ЕИК ********* сумата 151373,77 евро. Записът на заповед е издаден
на 16.03.2016г. и може да се предяви за плащане в срок не по-късно от
20.04.2021 г. На 17.03.2016г. записът на заповед е авалиран
при условията, при които е издаден, от А.И.М. ЕГН **********.
Записът на заповед е предявен за
плащане на А.М. на 17.08.2018г. – връчен чрез нотариус на сестра му А.М..
Поначало авалистът
(менителничният поръчител) като носител на
самостоятелно задължение, породено от неговото едностранно волеизявление, не
може да противопоставя на кредитора възраженията, принадлежащи на издателя на
записа на заповед, освен при недобросъвестност на кредитора. В случая „Алианц Лизинг България“
ЕАД посочва, че записът на заповед обезпечава задълженията на „Додж България“ ЕООД, представляван от А.И.М., по Договор за
финансов лизинг с опция за прехвърляне
на собствеността № 7820 от 16.03.2016г. По силата на този договор „Алианц Лизинг България“ ЕАД се задължава да придобие от
доставчик три автомобила марка „Додж“ и да ги
предостави за ползване на „Додж България“ ЕООД за
срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение, определено по размер и
срокове в погасителен план – приложение 1.
Според погасителния план общият
размер на лизинговите вноски с ДДС е 167694,20 евро. Като се извади от тази
сума първоначалната вноска 16320,43 евро се получава разлика 151373,77 евро –
сумата по записа на заповед.
Поради спиране на плащанията „Алианц Лизинг България“ ЕАД прекратил едностранно договора
за лизинг с писмо изх. № 7-700-00-100/8.05.2018г. Лизинговите автомобили били
върнати на 17.05.2018г.
Съдебно-икономическата експертиза
пред първата инстанция установява, че за периода от 16.03.2016г. до 2.05.2018г.
лизингодателят е начислил задължения по 26 лизингови вноски от вноска № 1 с
падеж 20.04.2016г. до вноска № 26 с падеж 20.05.2018г. като за всяка вноска е
издадена данъчна фактура. Общият размер на начислените 26 лизингови вноски е
113778,41 лв. с ДДС. Лизингополучателят е плащал през
периода от 17.03.3016г. до 28.02.2018г., след което е преустановил плащанията.
Погасени са задълженията по лизингови вноски от № 1 с падеж 20.04.2016г. до №
19 с падеж 20.10.2017г. изцяло на обща
стойност 76249,72 лв. и част от лизингова вноска № 20 с падеж 20.11.2017г. в
размер на 5095,07 лв.Общият размер на платените лизингови вноски е 81344,79 лв.
Към 17.05.2018г. когато са върнати лизинговите вещи, дължими и неплатени са
сумите по 7 броя лизингови вноски – част от лизингова вноска № 20 с падеж
20.11.2017г. в размер на 266,18 лв. и сумите по лизингови вноски от № 21 с
падеж 20.12.2017г. до № 26 с падеж 20.05.2018г. на обща стойност 32167,44 лв.
Според вещото лице в настоящото
производство ищецът претендира неплатената част от лизингова вноска № 20 с
падеж 20.11.2017г. на стойност 266,18 лв.; лизингова вноска № 21 с падеж
20.12.2017г. на стойност 5361,24 лв.; лизингова вноска № 22 с падеж
20.01.2018г. на стойност 5361,24 лв.; лизингова вноска № 23 с падеж
20.02.2018г. на стойност 5361,24 лв. Освен лизинговите вноски ищецът претендира и
суми за данък превозно средство и застраховки, като общата сума нараства на
22402,91 лв.
Т. 10 от договора предвижда при
забава на дължими плащания лизингополучателят да дължи обезщетение в размер на
0,2 % на ден върху общата стойност на просрочените плащания. Ищецът претендира
и част от неустойките по т. 10 от договора, за които са издадени уведомления за
дължими суми в общ размер 2338,64 лв.
Общият размер на претендираните
суми в настоящото дело е 24741,55 лв. = главница 22402,91 лв. + неустойки
2338,64 лв.
Главният мотив на районния съд да
отхвърли иска е валутата. Решението е неправилно. Действително сумата по записа
на заповед е в евро. Лизинговата цена е също в евро – т. 5 от договора. В т. 7
от договора обаче е уговорено плащанията да се извършват в левова равностойност
при законово установеното съотношение EUR / BGN = 1 / 1,95583.
Районният съд е цитирал
диспозитива на Тълкувателно решение 4/2014г. на Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегии на Върховния касационен съд: „Съдът не може да присъди
левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в
изрично предвидените от закона случаи.“, но е направил грешен извод. Освен
спомената уговорка в договора лизинговите вноски да се плащат в левова
равностойност, налице е изрично предвиден случай в закона. Това е нормата на
чл. 494, ал. 1, изречение второ от Търговския закон, приложима и към запис на
заповед на основание чл 537 ТЗ : „Ако длъжникът е в
забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде
платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.“
В случая длъжникът е в забава и кредиторът е избрал да иска сумата по записа на
заповед в местна валута.
Експертизата по делото пред
първата инстанция установява, че исковата сума е дължима по договора за лизинг,
тоест паричното вземане, което записът на заповед обезпечава съществува и е
изискуемо.
Мотивиран така Р.нският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 526 от
25.03.2020г. по гр. д. № 3961 по описа за 2019г. на Р.нския
районен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на паричното задължение по заповед за изпълнение № 629 от 5.03.2019г. по ч. гр.
д. № 676/2019г. Р.нски районен съд на длъжника А.И.М.
ЕГН ********** да заплати на „Алианц Лизинг България“ ЕАД ЕИК ********* сума в размер на 24741,55 лв. (двадесет и четири хиляди
седемстотин четиридесет и един лева и петдесет и пет стотинки) на основание дадено поръчителство по запис на
заповед от 16.03.2016г. за сумата 151373,77 евро, издадена от „Додж България“ ЕООД ЕИК *********, със законната лихва от
1.02.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.И.М. ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Алианц Лизинг
България“ ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от С.Т.К.
и Ц. Д. Й. изпълнителни директори, сума в размер 1576,18 лв. (хиляда петстотин
седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) разноски по ч. гр. д. №
676/2019г. Р.нски районен съд в условия на солидарно
задължение с „Додж България“ ЕООД ЕИК *********.
ОСЪЖДА А.И.М. ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Алианц Лизинг
България“ ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от С.Т.К.
и Ц. Д. Й. изпълнителни директори, сума в размер 3543,01 лв. (три хиляди
петстотин четиридесет и три лева и една стотинка) съдебни разноски в исковото
производство за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Алианц
Лизинг България“ ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул. „Резбарска“ № 5,
представлявано от С.Т.К. и Ц. Д. Й. изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.Д.И. *** ЛЧН ********** гр. Р., пл. „С.“ № 1, ет. 1 - особен
представител на ответника А.И.М. -сумата 636 лв. (шестстотин тридесет и шест
лева) възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: Членове: