РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. гр. Хасково, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640102196 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1, вр. чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ от С. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Боян Ботево, общ.Минерални Бани, обл.Хасково,
съдебен адрес: гр.Хасково, ***************, Адвокатско дружество
**********, Булстат: **********, представлявано от адв. К.К.Г – управител
против ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, за присъждане на сумата в
размер на 5000 лв. (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно
заседание, проведено на 08.10.2025 г.), представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило
на ********** г. в близост до с. Бенковски, общ. Кирково, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил
ответника за настъпилото ПТП – ********** г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр.
2- ро от КЗ), до окончателното й изплащане, както и на сумата в размер на
59,70 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на ********** г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е
1
уведомил ответника за настъпилото ПТП – ********** г., (по арг. от чл. 429,
ал. 3, изр. 2-ро от КЗ), до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ********** г., около 09:50 ч., до с.
Бенковски, общ. Кирково на път III-867 на км. 45+500 м. настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което пострадал
ищецът С. М. М.. За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП №
********** от ********** г. по описа на ОД на МВР- Кърджали, в който било
отразено, че спрямо „Участник - 1" - Ю.В.Т е взето административно
отношение като му е съставен АУАН № ********** г. Процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: на ********** г., около 09:50 ч., в близост
до с. Бенковски, общ. Кирково на път 111-867 на км. 45+500 м., Ю.В.Т,
управлявайки лекия си автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег.
********** при навлизането си на главен път не пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет марка „Хонда“ с рег. **********, управляван от С.
М. М., при което му отнел предимството и реализирал ПТП.
След настъпване на ПТП-то, на ********** г., тъй като пострадалият
изпитвал силни болки в областта на крака вследствие удара потърсил
медицинска помощ и бил прегледан от лекар ортопед-травматолог, където
след направени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите
установили, че вследствие на пътния инцидент С. М. е получил следните
травматични увреждания: Контузия на дланите; Навяхвания и разтягания и
бързопрогресиращ отток на дясното стъпало с невъзможност за пълно
натоварване; Отток по дорзална и странична повърхност. Лекуващият лекар
поставил на ищеца окончателна диагноза: „Изкълчване, навяхване и разтягане
на дясното стъпало“. Предписал му щадящ режим на движенията, както и
медикаментозна терапия за срок от 25 дни. Предписано му било да носи
ортезауолкар, която закупил още същия ден. От получените травми,
пострадалият изпитвал множество силни и непрестанни болки, поради което
му се налагало да приема обезболяващи. В резултат на преживяното ПТП,
здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на
психиката му. Вследствие на изживения шок, пострадалият се оплаквал от
понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката,
нарушения на съня и вниманието. Във връзка с лечението си, до момента С.
М. М. извършил разходи в общ размер на 59,70 лв. за заплащане на
извършените рентгенографии. За въпросните разходи разполагал с фискални
2
бонове. Видно от Двустранния констативен протокол за ПТП, както и от
разпечатката от информационния център към Гаранционен фонд, виновният
за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс"
АД по застрахователна полица, валидна от 22.02.2024 г. до 21.02.2025 г. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на ********** г., от името на
ищеца била отправена застрахователна претенция до ответното дружество, с
която се искало определяне и изплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение. По повод на претенцията била образувана
преписка по щета № ********** по описа на ЗД „Евроинс" АД. В отговор по
щетата, с писмо Рег. № ********** г. по описа на ЗД „Евроинс" АД, ответното
дружество отказало да заплати по доброволен ред застрахователно
обезщетение на пострадалия.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3
от КЗ, за С. М. М. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане на застрахователно обезщетение, за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко
от застрахователя на виновния водач, а именно ЗД „Евроинс" АД.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдено ЗД
„Евроинс" АД да заплати на С. М. М. сумата в размер на 1 250 лв., предявен
като частичен иск от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на **********
г. в близост до с. Бенковски, общ. Кирково, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за
настъпилото ПТП – ********** г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ), до
окончателното й изплащане. Иска се също така да бъде осъдено ЗД „Евроинс"
АД да заплати на С. М. М. сумата в размер на 59,70 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, в резултат от
ПТП, настъпило на ********** г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП
– ********** г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ), до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание, проведено на 08.10.2025 г. е допуснато на
3
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение в размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като същият се счита предявен за сумата от 5000 лева,
вместо за сумата в размер от 1250 лева, предявен като частичен иск от 5000
лева. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, за което е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът намира предявените искове за допустими, но ги оспорва
изцяло като неоснователни по основание и размер. Оспорва твърденията, че
на ********** г. около 09:50ч. до с. Бенковски, общ. Кирково на път II-867 на
км. 45+100 м. е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм. От
представените писмени доказателства не се установявала фактическата
обстановка, при която е възникнало ПТП. В представения по делото Протокол
за ПТП не се съдържала конкретна информация относно причините и
обстоятелствата за възникването на ПТП. Също така съставителят на
Протокол за ПТП не бил пряк очевидец на инцидента, следователно
протоколът не се ползвал с материална доказателствена сила в частта относно
механизма и причините за настъпване на ПТП и нямал характер на официален
свидетелстващ документ, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК в тази си част. Оспорва
ищецът да е претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания.
Оспорва твърденията, че водачът Ю.В.Т, управлявал л.а. марка „Сеат", модел"
Леон", с рег. № ********** има вина за настъпване на ПТП. Оспорва
твърденията, че Ю.В.Т е нарушил правилата за движение по пътищата. По
делото не били представени доказателства от ищцовата страна, които по
безспорен начин да установят наличието на противоправно и виновно
поведение на водача Ю.В.Т. Липсвали доказателства, с които да бъде
установен механизмът на ПТП. Ответникът твърди, че вина за ПТП има
пострадалият, който управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, с което
нарушил разпоредбите на ЗДвП, и имал техническата възможност да спре и
предотврати настъпването на ПТП, но не го направил. Оспорва наличието на
причинна връзка между процесното ПТП и причинените увреждания на С. М.
М.. Поради неизяснения механизъм на ПТП не можел да се направи
категоричен извод за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
получените от С. М. М. увреждания.
При условията на евентуалност, в случай че в хода на производството
исковете бъдат доказани по основание, счита, че същите са в прекомерно
4
завишен размер. Претенциите не отговаряли на установените в закона и
съдебната практика изисквания за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Размерът на исковете не бил съобразен със социално-
икономическите условия в страната към датата на ПТП, обществените
разбирания за справедливост, действително претърпените вреди, както и
присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.
При условията на евентуалност, в случай че се приемат исковете за
доказани по основание, се прави възражение за намаляване на обезщетението
поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Твърди, че към момента на ПТП пострадалият управлявал мотоциклета си с
несъобразена скорост в района на кръстовището, не задействал своевременно
спирачната уредба на мотоциклета и не предприел действия с цел избягване
на удара. Според ответника, поведението на пострадалия, а именно
движението му с несъобразена скорост, липсата на своевременна реакция за
спиране и избягване на възникналата опасност допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Ако пострадалият управлявал мотоциклета си с
разрешената за участъка скорост и реагирал своевременно на възникналата
опасност, ударът нямало да настъпи.
При условията на евентуалност, в случай че се приемат исковете за
доказани по основание, следвало 18.07.2024 г. да бъде определена като
начална дата на претендираната законна лихва. При определяне на началната
дата на претендираната законна лихва следвало да се приложи разпоредбата
на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а не от датата на завеждане на извънсъдебната
претенция, каквото е искането на ищците, като се цитира съдебна практика. С
оглед неоснователността на главните искове се оспорват и акцесорните искове
за лихви като изцяло неоснователни.
С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
отхвърлят предявените от С. М. М. искове като изцяло неоснователни и
недоказани по размер. При условията на евентуалност се иска с решението да
се определи справедлив размер на обезщетението и да се намали
обезщетението за неимуществени вреди с определен процент на
съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
5
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235
ал. 2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Протокол за ПТП № ********** с рег. №
*************** г., съставен от А.С.Д – мл.автоконтрольор при ОД МВР –
Кърджали, РУ – Кирково, се установява, че на посочената дата - ********** г.,
около 09:50 ч., до с. Бенковски, общ. Кирково на път III-867 на км. 45+500 м.
се е състояло описаното в исковата молба ПТП. В протокола е отразено, че
спрямо водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. ********** - Ю.В.Т е взето
административно-наказателно отношение като е съставен АУАН №
********** г. за нарушение на чл.6а от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
За установяване механизма на произшествието е приобщена към
доказателствения материал по делото и съставената в РУ - Кирково при ОД
МВР - Кърджали администативнонаказателна преписка, съдържаща освен
посочения Протокол за ПТП № ********** с рег. № *************** г., още
и карта за регистрация на ПТП, докладна записка, Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия GA № ********** и Наказателно
постановление № *************** г. на Началник РУ – Кирково при ОД МВР
- Кърджали, с което на Ю.В.Т за извършени нарушения на чл.37, ал.1 и чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП са е наложени наказания „глоба“ в размер общо на 210 лева.
НП е връчено на Ю.В.Т на 04.06.2024 г. като липсват данни същото да е
обжалвано, респ. следва да се приеме, че е влязло в сила. Както в АУАН, така и
в НП е описано, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при
следните обстоятелства: „При завиване наляво за навлизане към път III клас
867 при км.45+500 м, водача Т., управлява собствения си лек автомобил Сеат
Леон с рег. номер ********** като не пропуска насрещно движещият се от с.
Бенковски към с. Добромирци, мотоциклет Хонда ЦБР 600 с рег.номер
**********, с водач и собственик С. М. М., в вследствие на което с предна
лява част блъска в странична дясна част мотоциклета, който продължава
движението си направо и пада в крайпътна канавка и настъпва ПТП. От ПТП
са нанесени материални щети по двете МПС. Водачите бяха изпробвани за
установяване употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен номер **********, който отчете нулеви резултати. Водачът Т. не
носи СУМПС.“
Не е спорно между страните, а и от представената от ищеца справка в
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд е видно, че
към ********** г. за управлявания от Ю.В.Т при процесното ПТП автомобил
с рег. ********** са налични данни за активна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество с начална дата на
покритие 22.02.2024 г. и крайна дата – 21.02.2025 г.
По делото е представено и заверено копие на Амбулаторен лист №
**********/********** г. за преглед на ищеца, издаден от „ДКЦ 1 – Хасково“
ЕООД - д-р В. Ников ортопед - травматолог, в който са описани: основана
6
диагноза: контузия на друга и неуточнена част на предмишницата/контузия на
длани; анамнеза – пациент ало и автопсихичен. Не съобщава за главоболие.
При ПТП като водач на мотоциклет в съприкосновение с лек автомобил
получава охлузване на лице, болка в двете длани и болка и бързопрогресиращ
оток в дясно стъпало. Невъзможно пълно натоварване на последното поради
болка; обективно състояние: екскуриация с налична круста 2х2 мм по
фронтална повърхност- регио нази, оток и умерена палпаторна болка в
основата на 1-ви пръст лява длан, максимално МКФС и оток, неинтензивен в
областта на хипотенар - дясна длан с неинтензивна болка при надлъжно
обременяване на 5-ти лъч. Дясно стъпало: оток по дорзална и странична
повърхност, средна трета максимална палпаторна болка върху базата на 5- та
метатарзална кост и инсерцията на м. перонеус терциус. Болезненост при
надлъжно обременяване на 5- ти лъч. Провокиране болка при инверзия;
терапия: покой; елевация; криотерапия; ортеза- уолкар; деко 2x1; нолпаза 20
мг 2х1; репарил гел външно; веносмил 3х1.
Като писмени доказателства са приложени и медицинска рецепта за
изписани лекарства и ортеза от 15.04.2025 г., както и Фискален бон №
**********/********** г. от „ДКЦ – 1 – Хасково“ ЕООД за сумата от 2,90 лв.;
Фискален бон № 1**********/********** г. от „ДКЦ – 1 – Хасково“ ЕООД за
сумата от 1,00 лв.; Фискален бон № **********/********** г. от „ДКЦ – 1 –
Хасково“ ЕООД за сумата от 25,00 лв.; Фискален бон № ********** от „ДКЦ-
1-Хасково“ ЕООД за сумата от 2,90 лв.; Фискален бон с №
**********/********** г. от „ДКЦ – 1 – Хасково“ ЕООД за сумата от 2,90 лв.
и Фискален бон № **********/********** г. от „ДКЦ – 1 – Хасково“ ЕООД за
сумата от 25,00 лв. във връзка със заплащане на проведеното рентгеново
изследване на ищеца.
Видно от Известие за доставяне № *************** с получател ЗД
„Евроинс“ АД от ********** г. и от застрахователна претенция е, че на
********** г. към ответното дружество е подадена от ищеца молба за
предявяване на претенция за изплащане на обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 26 000
лева за претърпени неимуществени вреди и 59,70 лева – за претърпени
имуществени вреди.
Страните не спорят, макар да не са представени писмени доказателства
в тази насока, че по повод на претенцията на ищеца е била образувана
преписка по щета № ********** по описа на ЗД „Евроинс" АД, както и това,
че в отговор по щетата, с писмо Рег. № ********** г. по описа на ЗД
„Евроинс" АД, ответното дружество е отказало да заплати по доброволен ред
застрахователно обезщетение на пострадалия.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля М.Ш.М – съжителстваща на съпружески начала с ищеца, относно
претърпените от него неимуществени вреди.
От показанията й се установява, че след като ищецът се е прибрал в дома
7
си след катастрофата, той бил притеснен и веднага разказал какво му се е
случило. Кракът му бил подут, имал отток, глезенът на десния му крак бил
син, изпитвал болки в дланите. През нощта започнал да изпитва ужасни
болки. Свид. М. му направила мускулно Декофлекс. На следващия ден го
убедила да отидат до болницата. Там ищецът бил прегледан от лекари и му
била предписана ортеза за десния крак, мехлеми за мазане и
болкоуспокояващи аналгитици. Около един месец използвал кремове за
мазане и пиел болкоуспокояващите. Имало пак оттоци, ищецът трудно
стъпвал на десния си крак. Налагало се свид. М.Ш.М да го обслужва, когато
не е на работа, а през останалото време това правела неговата майка. Ищецът
използвал в този период и патерици, тъй като трудно стъпвал на десния си
крак. След около месец оттокът в крака спаднал, болката намаляла, но при
застудяване, той отново се оплаквал, че изпитва болка. Все още изпитвал и
леки болки в дланите и в крака. Свид. М.Ш.М допълва показанията си, че
когато ищецът извършва трудова дейност, се оплаква от болки. Той работел
като крупие по 12 часа и често се налагало да стои прав и все още се оплаквал,
че кракът го боли.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелката
М.Ш.М, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията й
като достоверни, логични, обективни и последователни, тъй като
кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства и най-
вече на експертното заключение по назначената съдебномедицинска
експертиза.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на страните
съдът назначи и изслуша съдебномедицинска /СМЕ/ и авто- техническа
/САТЕ/ експертизи, чиито заключения приема като компетентно и обективно
дадени, а и същите не бяха оспорени от страните.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се
установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: На
********** г. около 9:50 ч. в близост до с. Бенковски , община Кирково на път
III - 867 км 45+500 настъпва ПТП, при което водачът на лек автомобил „Сеат
Леон" с рег **********- Ю.В.Т, при навлизането си на горецитирания път не
пропуска насрещно движещият се мотоциклет „Хонда" с peг. **********,
управляван от ищеца С. М. М. като му отнема предимството. Според вещото
лице, водачът на мотоциклета е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и предотврати настъпване на процесното ПТП, а водачът на
автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
както и да пропусне да премине процесният мотоциклет. В резултат
удара/контакта между двете МПС-та са били нанесени увреждания на
мотоциклетиста - ищецът С. М..
Съгласно заключението, от техническа гледна точка, причина за
настъпване на процесното ПТП е отнемането на предимството на мотоциклет
марка „Хонда“ с рег. ********** от страна на водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег.
8
№ ********** който е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която по
същото време се е движел с мотоциклета си ищеца С. М. М., без да го
пропусне. Технически правилно е било водачът на л.а. „Сеат Леон“ с рег.
********** да пропусне насрещно движещият се мотоциклет марка „Хонда“ с
рег. ********** и след това да навлезе в лентата му за движение.
Изследвани са и скоростите на движение на двете моторни превозни
средства преди и по време на настъпване на произшествието, като
заключението е, доколкото липсват данни за наличие на спирачни следи преди
настъпване на удара, че скоростите им на движение непосредствено преди и
по време на удара са били едни и същи, а именно 12.5 км/ч за л.а. „Сеат Леон“
с рег. ********** и около 90 км/ч за мотоциклет марка „Хонда“ с рег.
**********. Опасната зона за спиране на л.а. „Сеат Леон“ с рег. ********** е
5.04 м., а тази на мотоциклет марка „Хонда“ с рег. ********** – 75.51 м.
Вещото лице не е установило данни да е била задействана спирачната уредба
на мотоциклета преди настъпване на ПТП. В тази връзка е разяснено в
писменото заключение, че опасността за водача на мотоциклета настъпва в
момента на навлизане на предните състави на автомобила в насрещната за
него лента за движение, по която по същото време се е движил процесният
мотоциклет. От преминаване на разделителната линия между двете ленти за
движение до мястото на удара с мотоциклета, което не е установено,
автомобилът изминал максимално разстояние от около 33.5 м или средно 3.25
м със скорост на движение около 3.47 м/с. Времето му за движение в
насрещната лента до мястото на удара 0,94 с, което е по-малко от времето за
реакция на мотоциклетиста 1.0 с. От тези изчисления е направен извод, че
ударът е бил неизбежен за мотоциклетиста.
Категорично е вещото лице в своето заключение, че тъй като времето за
реакция на мотоциклетиста е по-малко от времето на движение на лекия
автомобил до мястото на удара 0.94 с., а от друга страна към момента на
навлизане в насрещната лента за движение в която по същото време се движи
мотоциклетистът, същият е бил на отстояние 23.5 м от мястото на удара при
опасна зона за спиране на мотоциклета 75.51 м., то мотоциклетистът е нямал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и ударът за него е бил
неизбежен. От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим
единствено за водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********** който е трябвало
да пропусне насрещно движещия се в лентата си за движение мотоциклет и
след това да навлиза в лентата му за движение, тъй като е имал техническа
възможност за това.
Съгласно заключението на СМЕ, изготвено след запознаване с
медицинската документация и другите материали по делото, се установява, че
в следствие на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
травма на главата - охлузване по лицето; травма на дланите - болка и
травматичен оток; травма на дясното ходило -болка, оток, затруднени
движения. Проведеното лечение се е изразило в покой, поставяне на крака на
високо; лед; ортеза; противовъзпалителни, локален гел. Според вещото лице
9
д-р Х. Е. оздравителният и възстановителен процес е с продължителност
около 20 - 25 дни. Експертизата е категорична, че уврежданията, получени от
С. М. са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 КЗ). Наред с това следва да са
налице и предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ вр. чл. 412 КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е специална предпоставка за
допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от
писмените доказателства ищецът на ********** г. е отправил до ответното
застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено
изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция,
предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди се явява допустима.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно
автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата
молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от
което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден
10
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между
ответника и собственика на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********** който е
покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като тук следва да се отбележи, че
застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство
на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства,
както и от приетите заключения на СМЕ и САТЕ се установяват по
категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.
На първо място следва да се посочи във връзка с механизма на
процесното пътно – транспортно произшествие и разминаванията в схемата на
съставения Протокол за ПТП № ********** с рег. № *************** г., че
той е установен безспорно както посредством заключението на САТЕ, така и
във връзка с издадените АУАН Серия GA № ********** и Наказателно
постановление № *************** г. Въз основа на коментираните
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че механизмът на
произшествието е следният, а именно: на ********** г. около 9:50 ч. в близост
до с. Бенковски , община Кирково на път III - 867 км 45+500 настъпва ПТП,
при което водачът на лек автомобил „Сеат Леон" с рег **********- Ю.В.Т,
при навлизането си на горепосочения път не пропуска насрещно движещият
се мотоциклет „Хонда" с peг. **********, управляван от ищеца С. М. М. като
му отнема предимството. Тук следва да се посочи, във връзка и с ответните
оспорвания, че представеният протокол за ПТП по своята правна природа
представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК – съставен е от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му,
по установената форма и ред. С оглед на изложеното, същият се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него
обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на
произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на
съставителя му, следва да се има предвид, че при съпоставката на протокола с
приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за
причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищеца и
наличието на причинно-следствена връзка между тях. В тази връзка следва да
се приемат за неоснователни възраженията на ответника по този въпрос, вкл.
и относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат поради
нарушения на ЗДвП от страна на ищеца като водач на мотоциклет марка
„Хонда“ с рег. **********, респ. поради това, че ищецът е управлявал
мотоциклетът с несъобразена скорост и е имал техническата възможност да
спре и предотврати настъпването на ПТП, но не го е направил. От
кредитираното заключение на САТЕ категорично се установи, че единствена
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.
11
„Сеат Леон“ с рег. № ********** който е отнел предимството на мотоциклета
и е навлязъл в лентата за насрещно движение. От същото заключение не
установено още, че ищецът е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и ударът за него е бил неизбежен, а от техническа гледна
точка ударът е бил предотвратим единствено за водача на л.а. „Сеат Леон“ с
рег. № ********** който е трябвало да пропусне насрещно движещия се в
лентата си за движение мотоциклет и след това да навлиза в лентата му за
движение, тъй като е имал техническа възможност за това. Не бе установено
ищецът да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Не без
значение е и обстоятелството, че в случая е реализирана и
администативнонаказателната отговорност на виновния водач Ю.В.Т като по
делото липсват данни той да е възразил срещу издаденото Наказателно
постановление № *************** г. на Началник РУ – Кирково при ОД МВР
– Кърджали.
В този смисъл, поведението на водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег.
********** е и противоправно, тъй като е нарушил императивното правило
на чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – при
завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не
са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция - чл.
45, ал. 2 ЗЗД, за вината му.
От своя страна, настъпването на претендираните неимуществени и
имуществени вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между тях и
деянието се установяват от събраните писмени доказателства - Амбулаторен
лист № **********/********** г. и фискални бонове от същата дата, както и
от приетото заключение на СМЕ, която е категорична, че уврежданията,
получени от С. М. са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП.
От посочените писмени доказателства е видно, че на ********** г. ищецът
във връзка с извършени рентгенови изследвания в „ДКЦ 1 – Хасково“ ЕООД и
заплатил сума в общ размер на 59,70 лв.
Данни за наличието на увреждане на здравето на ищеца се съдържат не
само в писмените доказателства по делото, но и в депозираните експертно
заключение и свидетелски показания в тази насока. Установи се, че ищецът е
получил следните увреждания на здравето в следствие на настъпилото ПТП -
травма на главата - охлузване по лицето; травма на дланите - болка и
травматичен оток; травма на дясното ходило -болка, оток, затруднени
движения, както и че оздравителният и възстановителен процес е с
продължителност около 20 - 25 дни. От свидетелските показания пък се
установи, че ищецът в посочения период от около месец след инцидента е
изпитвал силни болки, налагало се е да бъде обгрижван от своите близки,
носел е отреза и е имал нужда от помощни средства /патерици/, за да се
изправя и да се предвижва в дома си, а с оглед на работата му, изпитва болка и
понастоящем, макар и по-леки.
12
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че вредите по вид,
интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, подкрепени от експертното
заключение на СМЕ. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и
др. Предвид възрастта на пострадалия – 33 години, вида и характера на
причиненото увреждане –охлузване по лицето; травма на дланите, изразила се
в болка и травматичен оток и травма на дясното ходило, продължителността и
интезивността на претърпените болки и страдания, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема,
че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото
здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 5000 лева.
Накрая, следва да се отбележи още, че в настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена застрахователна претенция от
ищеца до ответника, като последният не твърди, а и не се установява да е
платил застрахователно обезщетение.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗД
„Евроинс“ АД спрямо С. М. М..
Предвид гореизложените съображения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от ********** г., както и 59,70 лева, обезщетение за
претърпените имуществени вреди, причинени в резултат на същото ПТП,
представляващи разходи за заплащане на рентгеново изследване.
Съдът счита, че тези суми следва да се присъдят ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
********** г. до окончателното им изплащане, като съображенията за това са
следните: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата
на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция. В
случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
********** г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото
13
лице, поради което за периода от посочената дата, ответникът дължи законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т.
5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
При този изход на спора и тъй като претенция за заплащане на разноски
в исковото производство е заявена и от двете страни, съдът намира, че
единствено ищецът има право на такива съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно
на сумата от общо 1106,95 лева, от които 906,95 лева – заплатено
възнаграждение за вещи лица и общо 200,00 лева – заплатена държавна такса,
съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване и
представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адвокатското
дружество, представлявало ищеца, сумата от 967,16 лева (с включен ДДС),
представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по
правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, да заплати на С. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. Боян Ботево, общ.Минерални Бани, обл.Хасково,
съдебен адрес: гр.Хасково, ***************, Адвокатско дружество
**********, Булстат: **********, представлявано от адв. К.К.Г – управител,
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на ********** г., около 09:50 ч., до с. Бенковски, общ. Кирково на
път III-867 на км. 45+500 м., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на уведомяване на застрахователя – ********** г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, да заплати на С. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. Боян Ботево, общ.Минерални Бани, обл.Хасково,
съдебен адрес: гр.Хасково, ***************, Адвокатско дружество
**********, Булстат: **********, представлявано от адв. К.К.Г – управител,
сумата от 59,70 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на **********
г., около 09:50 ч., до с. Бенковски, общ. Кирково на път III-867 на км. 45+500
м., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на
застрахователя – ********** г., до окончателното и изплащане.
14
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Боян Ботево,
общ.Минерални Бани, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково,
***************, Адвокатско дружество **********, Булстат: **********,
представлявано от адв. К.К.Г – управител, сумата от 1106,95 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., да заплати на адвокатско дружество **********, код по Булстат
**********, със седалище и адрес на управление – град София, район
***************, представлявано от адв. К.К.Г – управител, сумата в размер
на 967,16 лева (с включен ДДС), представляваща възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка
по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***************, BIC:
**********, при „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
15