№ 51528
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110124445 по описа за 2025 година
Р. П. Д. е предявила срещу „П. К. Б." ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за признаване на нищожността на договор
за потребителски кредит № 40018243567 от 25.11.2024 г..
Ищцата твърди, че съгласно договор за потребителски кредит № 40018243567 е
следвало да върне сумата в размер на 3000 лева при ГПР - 48,98 %, ГЛП – 41,00 %, със срок
на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата, с обща стойност на всички
плащания в размер на 5183,68 лева. Изтъква, че е било постигнато съгласие в раздел 6, за
заплащане на пакет от допълнителни услуги, като за срока на договора ищцата е следвало да
върне сумата от 9183,68 лева. Счита, че уговорката, която предвижда потребителят да
заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги се явява нищожна поради
противоречие с императивни законови разпоредби. Заявява, че се касае за управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с ДПК
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поддържа, че сумата търсена на база споразумението е
недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на
предпоставките на чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Заявява, че е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се
заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Твърди се, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забр.ващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Намира за нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за
заем. Сочи, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на ДПК –
лихвен процент и ГПР – представляващи част от същественото съдържание на договора
прави цялото заемно съглашение нищожно.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П. К. Б." ЕООД е представил отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира за
неоснователно твърдението, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Счита, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на
трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната
възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично
задължение. Оспорва възраженията по отношение размера на договорената възнаградителна
лихва. Заявява, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Поддържа, че щом лихвеният процент е
фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му. Счита, че
безспорно се доказва, че необходимото съдържание за действителността на процесния
договор се съдържа в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е
действителен. Твърди, че от условията по договора за кредит и ОУ към него, безспорно
може да се направи извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП като
са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение
1. Счита, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че неправилното посочване на
ГПР, не може и не трябва да се приравнява на липса на ГПР, което да доведе до нищожност
на целия договор за кредит. Поддържа, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за
допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва
да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит.
По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърдените
основания за нищожност на договора. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.
4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Р. П. Д.
като кредитополучател, и "П. К. Б." ЕООД, като кредитор, са сключили Договор за
потребителски кредит № 40018243567.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба документи. На основание чл. 190 от ГПК следва да бъде задължен
ответника да представи договор за потребителски кредит № 40018243567. С оглед
необходимостта от специалния знания съдът намира, че следва да бъде допусната ССчЕ със
задачи по исковата молба.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 от
14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
2
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът да представи в двуседмичен
срок от съобщението договор за потребителски кредит № 40018243567.
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер
на 320 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на заключението.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3