О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговски състав,
На девети юли две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
Секретар ……………..
разгледа докладваното от съдия Нели Събева
въззивно частно търговско дело № 189 по описа за 2019 година.
Производството е по чл.396 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.
К. , като пълномощник на П. М. Г. , М. М. Г. , Д. К. , Б. Б. и Д. У. , всички
граждани на Ирландия, против Определение № 723/ 10.06.2019 г., постановено по
т.д. № 291/
С частната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Излагат се аргументи за съществуване на вземането, съответно за допустимост и вероятна основателност на бъдещия иск. Поддържа, че в настоящото производство доказателствата се преценяват от външна страна, без да се извършва проверка за тяхната валидност и истинност. Сочи, че хипотетичната възможност ликвидаторът сам да депозира вземането на длъжника Л. Г. в банка, не опровергава наличието на обезпечителна нужда.
Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за овластяване.
Апелативен съд Бургас констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл.396 ГПК и са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира следното:
Подадена е молба, с правно основание чл.134, ал.3 ЗЗД, вр.чл.395 ГПК, от П. М. Г. , М. М. Г. , Д. К. , Б. Б. и Д. У. , всички граждани на Ирландия чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град Б., пл. „Б“ №8, съдържаща искане да бъдат овластени молителите - физически лица да предявят пред ликвидатора на „Л“ О. - в ликвидация Д. Х. вземанията на техния длъжник Л. Г. към дружеството в общ размер на 27 000 евро, произтичащи от направени от него допълнителни парични вноски в дружеството въз основа на решения на Общото му събрание от 25.02.2008 година и 23.12.2008 година на Общото събрание на същото. В подкрепа на отправените искания се представят и ангажират доказателства.
Молителите сочат себе си за кредитори на лицето Л. Г. с вземане в общ размер на 1 543 880 евро, от които 1 000 000 евро - главница, 400 000 евро - договорна лихва и 143 880 евро - 8% лихва върху главницата от 1 000 000 евро за периода от 08.05.2012 г. до 21.02.2014 г., както и 11 790 лв. деловодни разноски. Твърдят, че техния длъжник от момента на образуване на изпълнителното производство против него за събиране на вземанията им не бил заплатил каквато и да е част от посоченото задължение. В неговите рамки съдебният изпълнител бил наложил запор върху всички вземания на длъжника - настоящи и бъдещи от „Л“ О. - в ликвидация. По-специално длъжникът на молителите имал вземане от това дружество за направени от него в същото по решение на върховния му орган допълнителни парични вноски в общ размер на сумата от 27000 евро. Длъжникът на молителите умишлено бездействал, тъй като знаел за предприетите от тях действия, и това негово бездействие заплашвало тяхното удовлетворяване като кредитори. Всичко това според молителите обуславя интереса им да искат овластяване от страна на съда да предявят неговото вземане пред ликвидатора в посочения по-горе размер.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд – Бургас е оставил молбата без уважение, като е счел, че молителите не са установили длъжникът им да е изпълнил задължението за допълнителна парична вноска, поради което и да има вземане към дружеството за нея, а от своя страна ликвидаторът е следвало да вложи на името на Л. Г. дължимата му сума, дори същият да не предяви вземанията си.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и представените доказателства, настоящият съста счита следното:
Правото по чл.134 ЗЗД е форма на обезпечение на вземанията. Автономна преценка на кредитора е кой ред на защита той да предпочете и съдът не може да основава извода си за основателност на исканата мярка с аргументи за целесъобразност на исканото действие спрямо интересите на кредитора или при съпоставка с други уредени от правото способи за защита. Единствен правомерен коректив би било неоправданото засягане на чужда правна сфера, каквото в настоящия случай не е налице.
Видно от представените пред апелативната инстанция писмени доказателства допълнителните вноски в капитала са били направени от ирландското дружество „С“О. , по решение на Общото събрание на съдружниците в него - Л. Г. и М. Г. , съдружници и в процесното българско дружество „Л“ О. (в ликвидация), като в другото представено решение е изрично вписано, че сумите следва да се преведат по сметка на адв. М. като допълнителни парични вноски. От приложените към молбата извлечения от сметки се установява също, че тези вноски действително са били направени на посочените дати – от „С“О. и М. С. с вписано основание „допълнителна парична вноска на съдружник“.
Следователно, може да се направи извод за вероятно
съществуване на процесното вземане на длъжника Л. Г.
Налице са и останалите елементи от фактическия състав на правото по чл.134 ГПК
– молителите П. М. Г. , М. М. Г. , Д. К. , Б. Б. и Д. У. , са кредитори на Л.
Г. , гражданин на Ирланция, против който е издаден и
изпълнителен лист № 213/ 07.07.
Пропускът да се предявят от длъжника неговите вземания като същевременно той не изпълнява безспорните си задължения към кредиторите, следва да се окачестви като действие, с което длъжникът уврежда същите. В тази хипотеза правната норма предвижда кредиторът да може да упражни правото на бездействащия длъжник, а когато това право не се състои в предявяване на иск е достатъчно овластяване на кредитора, по процесуалния ред на обезпечителното производство.
Всичко гореизложено аргументира за настоящия състав извода за основателност на подадената молба. Молителите следва да се овластят да предявят вземанията на техния длъжник Л. Г. към дружеството в общ размер на 27 000 евро, произтичащи от направени от него допълнителни парични вноски в дружеството въз основа на Решение от 25.02.2008 г. и Решение от 23.12.2008 г. на Общото събрание на съдружниците на „Л“ О. (в ликвидация), ЕИК *****, като законният двуседмичен срок започва да тече от уведомяването им, след влизане в сила на настоящото определение.
Поради несъвпадане на изводите, постановеното от първоинстанционния съд определение следва да бъде отменено и постановено ново такова в горния смисъл.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд Бургас, Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 723/ 10.06.2019 г., постановено по т.д. № 291/
ОВЛАСТЯВА „П. М. Г. , М. М. Г. , Д. К. , Б. Б. и Д. У. , всички граждани на Ирландия, с адрес за връчване: гр. Б., пл.“Б“ № 8, адв. К. , да предявят пред ликвидатора на „Л“ О. (в ликвидация), ЕИК *****, Д. Х. , вземанията на техния длъжник Л. Г. към дружеството в общ размер на 27 000 евро, произтичащи от направени от него допълнителни парични вноски в дружеството въз основа на Решение от 25.02.2008 г. и Решение от 23.12.2008 г. на Общото събрание на съдружниците на „Л“ О. (в ликвидация), ЕИК ****, в двуседмичен срок от съобщението за влизане в сила на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните, като дружеството да бъде уведомено чрез ликвидатора Д. Х. , с адрес гр. Б., к-с“С“ бл.* вх.* ет.* ап.*,п.к..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: