№ 1679
гр. Велико Търново, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110101854 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. А., в която се излагат твърдения, че с
ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит *** от ***,
съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 2343,40 лв., която се задължил да върне
на кредитора заедно с начислената договорна лихва в общ размер на 3450,37 лв. в срок до
20.06.2026г. Изтъква се, че ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от ***, с който дружеството в качеството на поръчител се задължило
срещу плащане на възнаграждение от 2269,31 лв. за периода от 20.01.2025г. до 20.06.2026г.,
да отговаря солидарно за задълженията му към „КРЕДИСИМО” ЕАД. Излагат се твърдения,
че ищецът реално е получил от кредитора 2000 лв. и е платил 955,25 лв. за погасяване на
задълженията по договорите. Изтъква се, че възнаградителната лихва надвишава трикратния
размер на законната лихва при наличие на обезпечено вземане и че е налице неяснота при
формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит и невключването
в него на разходите за възнаграждение на поръчител, представляващи допълнително
възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, с които се
надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. С оглед
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи
нищожността на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК и на договора за поръчителство
тъй като накърнява добрите нрави.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговори на исковата молба, в които
оспорват основателността на предявените искове. Признават сключването на договорите за
кредит и за предоставяне на поръчителство като изтъкват, че оспорените клаузи са
действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК, поради което е налице валидно
1
основание за плащане на уговорените с тях суми. С оглед изложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. Ответникът
„КРЕДИСИМО” ЕАД заема становище, че ищецът е платил 1095,25 лв. при дължима
главница от 2343,40 лв., включваща усвоена от кредитополучателя сума от 2000 лв. и
платени по негово разпореждане чрез кредитора застрахователни вноски от 343,40 лв. по
застраховка „Живот”, като при уважаване на първоначалния иск за прогласяване
недействителността на договора за кредит ще остане непогасено задължение за главница от
1248,15 лв. Поради изложеното отправя искане за осъждането на С. А. да плати сумата от
1248,15 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който
признава частично дължимостта на претендираната сума за главница по кредита в размер на
904,75 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, и насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *** между „КРЕДИСИМО” ЕАД в качеството на кредитор и С. А. в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит ***. Кредиторът предоставил
на кредитополучателя сумата от 2000 лв. и платил застрахователна премия от 343,40 лв.,
които следвало да се върнат заедно с начислената възнаградителна лихва от 1106,97 лв. на 18
месечни вноски в срок до 20.06.2026г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е
66,37 %, а годишният процент на възнаградителната лихва – 52 %. Съгласно чл. 3 от
договора, след сключването му кредиторът следвало да одобри заявлението за кредит на
база извършена проверка в Общите условия на кредитоспособността на кредитополучателя
като сключването на договор за застраховка или договор за поръчителство не било
задължително условие за възникване на правоотношението. В чл. 4 страните постигнали
съгласие при сключване на договор за застраховка, дължимата от кредитополучателя
застрахователна премия да се преведе от кредитора на застрахователя. Според т. 4 от
Общите условия за предоставяне на кредити, срокът за одобряване на заявлението за кредит
е определен съответно на 24 часа или на 14 дни, в зависимост от предоставяне на
обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител. На *** ищецът сключил Договор за
предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД като дружеството в качеството на
поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 2269,31 лв., да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Страните
уговорили възнаграждението да се плаща по сметка на поръчителя или на „КРЕДИСИМО”
ЕАД на 18 месечни вноски съгласно погасителния план. За периода от 14.01.2025г. до
10.10.2025г. ищецът извършил плащания в полза на „КРЕДИСИМО” ЕАД в общ размер на
1115,25 лв. за погасяване на задълженията по договора за кредит като не оспорва размера на
2
първоначалната главница по него от 2343,40 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за
предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат
допълнителни разходи по кредита от 2269,31 лв. за възнаграждение на поръчител, които не
са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът в чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Поради обстоятелствата, че т. 4 от Общите условия за предоставяне на кредити
въвежда значително по-кратки срокове за одобряване на заявлението за кредит при
предоставено обезпечение чрез поръчител, че „КРЕДИСИМО” ЕАД е едноличен собственик
на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, извършващ дейност по сключване на
гаранционни сделки и че плащането на вноските за възнаграждение на поръчителя се
извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на
поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което постъпва като печалба в полза на
кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено
също е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и
разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти
размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно
чл. 22 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, защото с него
не се учредява обезпечение за „КРЕДИСИМО” ЕАД, а се цели осигуряване на допълнително
възнаграждение по кредита, което да постъпи като печалба в полза на кредитора.
Уговарянето на поръчителство извън обезпечителната му функция противоречи на принципа
на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Поради изложеното
исковите претенции по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени. След
като кредитополучателят е внесъл по сметка на кредитора сумата от 1115,25 лв. при
задължение за главница от 2343,40 лв. и предвид недействителността на договора за кредит,
разликата от 1228,15 лв. е дадена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 31.07.2025г., до окончателното изплащане на
задължението. Поради изложеното исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също е
основателна и следва да бъде уважена в посочения размер, и отхвърлена за разликата от
1228,15 лв. до 1248,15 лв.
Искането на ответника по насрещния иск за разсрочване изпълнението на решението по чл.
241, ал. 1 от ГПК е основателно. Доходите му се формират от трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната, като той живее с родителите си, които
са трайно безработни. Семейството ползва общинско жилище, разходите за което се плащат
от С. А., като е налице задължение до друг договор за кредит, освен разглежданото в
3
настоящото дело. Поради изложеното длъжникът не би могъл да изпълни доброволно
изцяло задължението по процесния договор за кредит, без по този начин да бъде поставен в
невъзможност да осигури средства за издръжка както на себе си, така и на своето семейство.
Процесуалният представител на ищеца по първоначалните искове е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Ц. Д. по 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. Същото е определено в минимален размер за всеки от предявените
обективно съединени искове и съответства на реално извършената работа по делото от
процесуалния представител и с обстоятелствата, че то не се характеризира с правна и
фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание. При този изход на делото
исканията на ответниците за присъждане на разноски са неоснователни. Искането на ищеца
по насрещния иск за присъждане на разноски също е неоснователно тъй като са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответникът е признал претенцията, изпълнявал е
задължението си по договора за кредит както преди, така и след предявяването й, като с
поведението си не е станал причина за завеждане на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците по първоначалните искове „КРЕДИСИМО”
ЕАД и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД следва да заплатят в полза на Великотърновския районен съд
съответно 138,01 лв. и 90,77 лв. за държавна такса за уважените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от С. С. А. с ЕГН: ********** от ***, срещу
„КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, че Договор за потребителски
кредит *** от *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за
потребителския кредит.
Приема за установено по предявения иск от С. С. А. с ЕГН: ********** от ***, срещу „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, че Договор за предоставяне на
поръчителство от *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Осъжда С. С. А. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” №146, сграда А,
ет. 4, Бизнес център „България”, по сметка с IBAN: *** в ***, сумата от 1228,15 лв. /хиляда
двеста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/ - главница, представляваща извършено
без основание плащане по Договор за потребителски кредит *** от ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.07.2025г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 1228,15 лв.
до 1248,15 лв.
4
На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, разсрочва изпълнението на решението по насрещния иск
на равни месечни вноски по 245,63 лв., платими от С. С. А. с ЕГН: ********** на
„КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, на първо число на всеки месец, следващ месеца на
влизане в сила на решението, до окончателното изплащане на задълженията.
Осъжда „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Ц. С. Д. от Великотърновска
адвокатска колегия, ***, от ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Ц. С. Д. от Великотърновска
адвокатска колегия, ***, от ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, да заплати в полза
на Великотърновския районен съд, сумите от 138,01 лв. /сто тридесет и осем лева и една
стотинка/ за държавна такса за уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Осъжда „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” №146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, да заплати в полза
на Великотърновския районен съд, сумите от 90,77 лв. /деветдесет лева и седемдесет и
седем стотинки/ за държавна такса за уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5