№ 430
гр. Търговище, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100524 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците А. Д. В. и В. Й. В., двамата от *********, действащи чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Ю. К. -ТАК твърдят в исковата молба, че са
собственици въз основа на десетгодишно давностно владение върху два имота, отразени в
КК на гр.Търговище като имот с ид 73626.160.254 с площ от 450 кв.м. и имот с ид
73626.160.239 с площ 432кв.м., находящи се в м.“Драка“ в землището на гр.Търговище,
владението върху които получили от бащата на първата Д.Н.Ц., поч. на 26.11.1991г. и от
неговия брат И.Н.Ц., поч. на 06.1.22012г., които имоти са отразени в КК на гр.Търговище,
одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, като
имот с ид.73626.160.254 с площ от 450кв.м. , при граници: 73626.160.238, 73626.160.239,
73626.160.288 и 73626.160.887 и имот с ид. 73626.160.239 с площ от 432кв.м. при граници:
73626.160.238, 73626.160.240, 73626.160.248, 73626.16.254 73626.160.288 и които имоти са
отразени в Скица № 15-471889/03.05.2023г. и Скица № 15-471886/03.05.2023г., изд. от СГКК
гр.Търговище. Излагат, че установили, че имотите са записани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
при което приемат че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск за установяване правото им на собственост въз основа на давностно
владение; претендират разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния
представител на ищците адв.Ю. К. -ТАК, която пледира за уважаването му, а предвид
изявлението на ответната страна за признание на иска, моли за постановяване на решение
при признание на иска по см. на чл. 237,ал.1 от ГПК; претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със
становище за допустимост и основателност на иска, доколкото и двата имота са включени
в Протоколно решение № 2/2008г. в частта за имоти, за които са допуснати непълноти или
грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, липсва и процедура по §4 на
ЗСПЗЗ за имота, не са съставяни и актове за общинска собственост за тези имоти, поради
което ответникът иска постановяване на решение при условията на признание на иска. В
съдебно заседание признанието на иска се поддържа от процесуалния представител на
ответника ст. юрисконсулт Д. К., която оспорва искането за присъждане на разноски, като
излага, че Общината не е станала причина за завеждане на делото и разноските следва да
останат в тежест на ищците.
Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното изрично признание на иска
от ответната страна и искането на процесуалния представител на ищеца в тази насока, с
протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 17.08.2023 г., постановено по
делото, съдът е прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, като е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно- ответникът
признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да постанови решение съобразно признанието
на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което
страните могат да се разпореждат.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост
върху процесните имоти е основателен и доказан и същия следва да бъде уважен изцяло,
като не е нужно съдът да излага мотиви за това, на осн. чл. 237,ал.2 от ГПК.
По разноските: Ищците претендират разноски, които съобр. представения списък по
чл. 80 от ГПК са в размер на 35лв. внесена държавна такса и такса за удостоверения, 400лв.
платено адв. възнаграждение,5лв. за удостоверение за данъчна оценка и 10лв. за вписване на
ИМ или общо 450лв., като ответникът оспорва искането и счита, че разноските следва да
останат в тежест на ищците, по арг. от чл. 78,ал.2 от ГПК, доколкото не е станал причина за
завеждане на делото и признава иска. В тази връзка съдът приема следното: Съгласно
посочената разпоредба направените разноски се възлагат в тежест на ищеца при наличието
на визираните в същата две кумулативни предпоставки- ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В конкретния случай не е налице
първата от визираните предпоставки, поради следното: Съгл. чл. 19,ал.1 от ЗСПЗЗ Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост,
но това би било относимо единствено за тези земи, които изначално са подлежали на
реституция по ЗСПЗЗ, какъвто процесният имот не е, а отразяването на процесната част от
имота като земя по чл. 19 от ЗСДПЗЗ именно е причинило завеждането на делото, тъй като
2
исканата промяна в собствеността не може да се извърши по друг ред, освен чрез
предприемане на съдебна защита на правото на собственост на ищците. В тази връзка следва
да се посочи, че дори за ищцовата страна да са били налице други способи за защита на
правото й на собственост, то ищците не са били длъжни да ги използват, или казано с други
думи-за предпоставките по чл. 78,ал.2 от ГПК релевантно е поведението на ответника, а не
на ищеца(в този см. определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III
г. о., ГК, пост. по реда на чл. 274,ал.3,т.2 от ГПК и имащо задължителен характер за
настоящата инстанция). С оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответника
е неоснователно и в полза на ищците следва да се присъдят сторените разноски в размер
общо на 450лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК по отношение на
Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д., че А. Д. В. с ЕГН ********** и В. Й.
В. с ЕГН **********, двамата от *******************************, са собственици въз
основа на упражнявано десетгодишно давностно владение на недвижими имоти в м.”Драка ”
в землището на гр. гр.Търговище, отразени в КК на гр.Търговище, одобрена със Заповед №
РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно- имот с
ид.73626.160.254 с площ от 450кв.м., при граници: 73626.160.238, 73626.160.239,
73626.160.288 и 73626.160.887 и имот с ид. 73626.160.239 с площ от 432кв.м. при граници:
73626.160.238, 73626.160.240, 73626.160.248, 73626.16.254 73626.160.288 и които имоти са
отразени в Скица № 15-471889/03.05.2023г. и Скица № 15-471886/03.05.2023г., изд. от СГКК
гр.Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д. да заплати на А. Д.
В. с ЕГН ********** и В. Й. В. с ЕГН **********, двамата от
*******************************, разноските по делото в размер на 450лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3