Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр.Русе, 13.02.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен съд.....гражданска колегия
....в открито заседание на петнадесети януари през хиляди и осемнадесета година.......
в състав:
Председател:
Галина Магардичиян
при секретаря Тонка Филипова и в присъствието на
прокурора ..............като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян
гр.д.№ 497 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД.
Ищците П.Г.Д. и М.А.Х. твърдят, че
са съпрузи и собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр.Р., ***, ведно с
построената в имота масивна едноетажна сграда с площ 60кв.м., състояща се от
три стаи, кухня, баня, тоалетна, изба под част от сградата, шапрон,
лятна кухня, дворищен клозет и трайни насаждения. Твърдят, че сделката, извършена с НА № ***,
т.ІІІ, рег № ***,д.№ *** от 13.11.2013 на нотариус С.
*** действие РРС е нищожна поради липса на съгласие, тъй като не са формирали
воля за прехвърляне на имота на ответника и не са правили волеизявления в тази
насока. Твърдят, че не са ходили при нотариус, не са давали пълномощно на
ответника за продажба на имота. Твърдят, че не са подписвали пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписите рег № ***/
30.05.11 и нотариално удостоверяване на съдържанието рег
№ *** от същата дата. Искат от съда да постанови решение, с което да признае
нищожността на посочената сделка от 13.11.2013 поради липса на съгласие.
Ответникът Я.А.Я. оспорва предявеният иск. Твърди, че
не е вярно изложеното в исковата молба, че ищците не са упълномощавали лице за
продажба на собственият им имот. При извършване на покупко-продажбата Я. е
действал като техен пълномощник с пълномощно, представено на нотариуса.
Пълномощното отговаря на изискванията за форма по чл.37 ЗЗД. Видно от
съдържанието на пълномощното, Я. е разполагал с представителна власт да продаде
имота, включително и да договаря при условията на чл.38 ЗЗД. Твърди, че ищците
неведнъж са изявили воля да продадат собствения си имот на ответника или на
посочено от него лице. Твърди, че липсва основание и за нищожност на
нотариалното удостоверяване, извършено от нотариуса както по отношение на
нотариалния акт, така и по отношение на пълномощното. Ищците са се явили пред
нотариус и по положили подписите си и са изписали саморъчно трите си
имена.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Ищците П.Г.Д. и М.А.Х.
са съпрузи.
На 21.12.2004 П.Г.Д. е закупила
дворно място, цялото с площ 967кв.м., находящо се в
гр.Р., *** и представляващо УПИ ІV-996 в кв.121 по ПУР и ПР на кв.С. к., в едно
с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 60кв.м.,
състояща се от три стаи, кухня, баня, тоалетна, изба под част от сградата, шапрон, лятна кухня, дворищен клозет и трайни насаждения,
при граници и съседи: имот № *** на Д. Р. А., имот № *** на жилфонд ООД, имот №
*** на Н. П. Д., имот № *** на Общината и имот № *** на Т. М../ НА № ***,т.Х,рег № ***,д.№ **/2004г на нотариус с рег
№ *** с район на действие РРС/
С
НА за покупко-продажба на недвижим имот № **,т.ІІІ, рег
№ ***,д.№ 443/13.11.2013 на нотариус С. *** действие РРС П.Г.Д. и съпругът й М.А.Х.
чрез пълномощника си Я.А.Я. продават на Я.А.Я. собственият си недвижим имот,
придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност,
поземлен имот с идентификатор 63427.10.996, находящ
се в гр.Р., *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-91815.12.2007 с площ от 967кв.м., номер по предходен план 996 в
кв.121, парцел ІV-996, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, заедно с
построената в имота сграда 63427.10.996.1 с застроена площ 60кв.м., брой
етажи-1,сграда 63427.10.996.2 със застроена площ 37кв.м. за сумата от
29 043.60лв. В т.3 от нотариалният акт е вписано, че купувачът е изплатил
изцяло цената на продавачите преди подписване на договора.
На
30.05.2011 П.Г.Д. и М.А.Х. са упълномощили Я.А.Я. да извършва всякакви
разпоредителни действия, включително да продаде, дари, замени, прехвърли срещу
издръжка и гледане, учреди право на строеж, прехвърли идеални част и др, на когото намери за добре, при продажна цена, каквато
намери за добре, при срок за предаване на владението, начин на плащане на
продажната цена и други условия, каквито намери за добре, следния недвижим
имот, представляващ съпружеска имуществена общност- дворно място, цялото с площ
от 967кв.м., находящо се в гр.Р., *** и
представляващо УПИ ІV-996 в кв.121, ведно със сградите в него, подробно
индивидуализирани в пълномощното, включително да договаря при условията на
чл.38 ЗЗД. Със същото пълномощно упълномощеният има права да ги представлява
пред нотариус при сключване на договорите за покупко-продажба на имота, да
подпише нотариалния акт, да подпише декларация по чл.264,ал.1 ДОПК и по
чл.25,ал.8 ЗННД, да подписва всички необходими документи и да извършва всички
други правни и фактически действия, във връзка с горепосочената сделка,
включително да ги представлява и договоря при условията на чл.38 ЗЗД.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписите на упълномощителите
– рег № *** и с нотариална заверка на съдържанието-рег № ***,т.І,акт № ***.
По
делото е представено заверено от нотариус С.В. копие от нотариално дело №
443/2013г.От същото е видно, че молбата за изповядване на покупко-продажбата от
13.11.2013 е подадена и подписана от Я.Я. в качеството
му на пълномощник на П. Д. и съпругът й М.Х.. Същият е подписал и представените
на нотариуса декларации по чл.264,ал.1 ДОПК и декларации за гражданство и
гражданско състояние по чл.25,ал.8 ЗННД.
На
30.05.2011 между П.Г.Д. и М.А.Х. като продавачи и Я.А. Я. като купувач е
сключен и предварителен договор за покупко-продажба на същият недвижим имот за
сумата от 3 400лв.Срокът за сключване на окончателния договора е до
30.06.2011г. Подписите на страните са с нотариална заверка от същата дата.
В
исковата молба П.Д. и М.Х. твърдят, че не са подписвали никакви документи и не
са упълномощавали никого да продава имота им. В съдебно заседание на 11.12.2017
и двамата заявиха, че подписите под пълномощното от 30.05.2011 и
предварителният договор от същата дата са техни, но не са чели документите.
Същите заявяват също, че не са ходили при нотариус, но ищцата Д. обясни, че са
ходили в сграда зад „Халите“ на ет.2, в която са подписали документите. От
показанията на св.С.В. и св.А. С. се установи, че към 2011 кантората на
нотариус В. ***. Това е сграда,намираща се зад „Халите“, което напълно съвпада
с обясненията на ищците. Св.С. е присъствал на подписване на пълномощните и
предварителният договор. Според този свидетел нотариуса е прочел и двата
документа. Н. В., разпитан като свидетел, не си спомня за конкретната сделка и
заверките, които са извършвани от него във връзка с това, но заяви, че винаги
пита лицата, които отиват при него дали са наясно със съдържанието на
документа, които подписват и дали са съгласни с него. Едва след това същите
подписват документа или ако вече са го подписали ги кара да потвърдят подписите
си. Н. удостовери, след като пълномощното и предварителния договор му бяха
предявени, че тези документи са заверени в кантората му, тъй като ако това е
извършва извън нея винаги се удостоверява с нарочно отбелязване върху
документа.
Св.С.Т.
твърди, че помогнал на ищците да си купят къща в „Т. г.“ в кв.С. к. в гр.Р.,
тъй като имал желания да им помогне, защото били наивни и неграмонти.
Те купили къщата след като получили пари от дъщеря си. Документите за къщата се
съхранявали от свидетеля. Един ден когато отсъствал от дома си съпругата му
дала документите на П.Д., защото тя ги поискала. Когато си купили къщата било
студено, 4 декември. Съпругата му-св.С.Т. също твърди, че четиримата ходили
когато ищците си купили къщата-според нея това се е случило преди коледата на
2011. Според нея обаче съпругът й е дал на П.Д. документите за къщата. Никой от
свиделетелите не е питал ищците за какво са им документите.
Св.Т. установи, че ищецът споделил със съпруга си, че „някакъв“ е ходил и им
искал документите, за да продадат имота. Според св.С. Я.-дъщеря на ищците, тя им дала
пари, за да купят къща в кв.С. к., ***. Според свидетелката има грешка в
номерацията на имота и той всъщност е на
***. Родителите й не живеят в този имот, а в къща на същата улица, която е
държавна. Свидетелката твърди, че преди няколко години решила да прави ремонт
на тази къща, но нямала пари и затова поискала заем от Я. / чиято фамилия не
знае/ в размер на 1500 евро. Трябвала да му върне 2000 евро. Това било лятото
на 2011. Я. и казал, че ако върне парите до месец ще му дължи 2000 евро, но ако
не успее да направи това трябва да му заплаща и лихва по 300 евро на месец.
Свидетелката твърди, че давала по 300 евро на майка си три месеца поред, за да
може да му ги върне. Знае, че парите са върнати, тъй като поддържала връзка с Я.
по телефона.След три месеца му платила и 2000евро. Свидетелката твърди,че не
знаела, че той е прехвърлил имота на себе си, а когато миналата година решила, че
трябва да прехвърли имота на себе си при снабдяване на скица разбрали, че имота
е на името на Я.. Според свидетелката родителите й могат да си изписват имената
и да се подписват. Според свидетелката родителите й са и казали, че Я. отишъл в
тях и казал, че трябва да се подпишат документи, че му дължат пари. Отишли в
някаква сграда и коридора подписали документи. Свидетелката твърди, че същия
ден след като родителите й подписали документите и майка й й
казала за това, тя се обадила на Я., който е казал, че е закъсняла с лихва и му
дължи още 300евро. Според нея той и казал, че с родителите и са ходили да
подпишат документи, че тя му дължи още пари.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Ищците в исковата си молба и
уточненията към нея са заявили, че считат, че сделката обективирана в НА № ***,т.ІІІ,
рег № ***,д.№ ***/13.11.2013 е нищожна, тъй като не са прехвърляли имота си на
никого, не са давали никога никакви права на лицето Я.Я. да се разпорежда с
техния имот. Според уточнението на
исковата молба те не са формирали воля да прехвърлят имота си на ответника и не
са правили волеизявления в тази насока- като не са ходили при нотариус, не са
давали пълномощно на ответника и не са подписали пълномощно.
В съдебно заседание, проведено на
11.12.2017 ищците лично са потвърдили пред съда, че подписите под пълномощното
от 30.05.2011 и предварителен договор за покупко-продажба от същата дата са
подписани от тях, както и те собственоръчно са написали и трите си имена и под
двата документа.
От техните обяснения в съдебно
заседание, а и от показанията на св. А. С. се установи, че същите са били в
кантората на нотариус С.В., която към 2011 се е намирала в гр.Р., ****. Това е
сграда, намираща се зад “Халите” в посока хотел “Рига” в гр.Русе. Ищците в
съдебно заседание, независимо от твърденията им, че не са ходили при нотариус,
заявиха, че са ходили да подписват документи в сграда зад “Халите” на втори
етаж, което очевидно е кантората на св.В.. Св.С. установи, че освен ищците в
кантората е имало и други хора, както и че преди да подпишат пълномощното и
предварителния договор нотариусът им е прочел документите. Св.В. също установи,
че винаги преди подписване на документи пита лицата, които следва да ги
подпишат дали са ги чели и дали разбират смисъла им. Същият установи също, че
пълномощното от 30.05.11 и предварителният договор от същата дата са заверени в
кантората му, а не извън нея. В този смисъл недоказано остана твърдението на
ищците, че не са знаели какви документи подписват.
Съдът намира, че твърдението им,
че не са знаели, че прехвърлят собственият си недвижим имот, също е недоказано.
От една страна подписвайки пълномощното и
предварителният договор, след като нотариуса ги е запознал със съдържанието им,
същите са били наясно, че се касае за продажба на недвижимият им имот. От друга
страна дори и от разпита на св. С.Т. и св. С.Т. се установи, че същите са
ходили в дома им, за да вземат нотариалният си акт, който св.Т. съхранявал.
Между двамата свидетели съществува противоречие кой е дал документите, но това
е извън предмета на спора. Св.С.Т. установи, че М.Х. споделил със съпруга й,
“че някакъв иска документите, за да продадат” имота. Това категорично
опровергава твърденията им, че не са знаели, че с подписаните от тях документи
продават имота си. Св.С. също установи, че заедно с ответника са ходили да
оглеждат имота и че при огледа е присъствал ищеца по делото. Тогава ответника
дал и сума капаро, а след няколко дена отишли при нотариус да подпишат
пълномощното и предварителният договор.
Съдът намира, че от показанията
на св.С.Т., св.С.Т. и св.С. Я., не може да се стигне до обратният извод, че
ищците не са знаели, че упълномощават ответника Я. да продаде имота им и че не
са имали воля да го продадат. Св.С.Т. и св.С. Т. не знаят нищо повече от
посоченото по-горе за отношенията на ищците и ответница. Същите считат, че
ищците са неграмотни, но от показанията на дъщерята на ищците-св.С. Я. се
установи, че родителите й могат за пишат и да се подписват. Очевидно и след
като при закупуване на имота им през 2004г сами са били в кантората на
нотариуса и свидетелите Тодорови са били извън нея, ищците са разбрали смисъла
на подписаният от ищцата нотариален акт, с които е закупила имота, което също
опровергава твърдението, че ищците поради неграмотност не знаят какви документи
подписват. От друга страна показанията на тримата свидетели имат множество
противоречия, както помежду си, така и с събраните по делото останали писмени и
гласни доказателства. Свидетелите С.Т. и св.С.Т. въпреки, че твърдят много
близки отношения с ищците очевидно не са наясно с действията, които последните
са извършвали по отношение на имота си, тъй като свидителите твърдят, че зимата
на 2011 ищците са купили имота си, а това се е случило през 2004г. Същите
твърдят, че ищците живеят в имота, които са закупили, докато от покананията на
тяхната дъщеря, а и обясненията на ищците, се установи, че същите живеят в
съседен имот. Същите свидетели не знаят
нищо за взаимоотношенията на ищците с ответника след като са ищците са взели
нотариалния акт за имота си от дома на свидетелите.
Освен това св.Я.,която твърди, че
всъщност във вътрешните отношения с родителите си тя е собственик на имота,
който родителите й са продали на ответника, е заинтересована от изхода на
спора. От друга страна твърденията й, че е взела заем от ответника по делото,
са неотносими към правният спор, тъй
като ищците не са навели довод в процеса за нищожност на покупко-продажбата на
основание чл.152 ЗЗД. Предявеният иск е за нищожност на сделката само и
единствено поради липса на съгласие, поради което съдът не може да се произнася
относно основателността на друго основание за нищожност на сделката, което не е
заявено по надлежния ред от ищците.
На следващо място свидетелката твърди, че с
майка си разбрали, че имота е продаден на ответника едва след като решила през
2017 имота да се прехвърли на нейно име, тъй като здравословното състояние на
майка й не било добро, а в същото време в показанията си пред съда заяви, че в
същият ден, в който родителите й подписали документите,което е през 2011, се
обадила на ответника и той й казал, че дължи още пари и че такива документи са
подписали с родителите й. Това е съществено противоречие в показанията й, поради
което съдът намира, че същите не следва да се ценят.
Неотносими към правния спор са
доводите на пълномощника на ищците, че същите не са подписали декларации по
чл.264 ДОПК и чл.23 ЗННД, тъй като видно от съдържанието на пълномощното от
30.05.2004 същите са упълномощили ответника да подава и подписва от тяхно име
такива декларации.
С оглед изложеното съдът намира,
че ищците не са доказали в процеса при условията на пълно и главно доказване,
че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № ***,т.ІІІ,
рег № ***,д.№ ***/13.11.2013 на нотариус с рег № *** с район на действие РРС не
е нищожен поради липса на съгласие. По тези съображения предявеният иск е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
В тежест на ищците са направените
от ответника разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Съгласно представеният
списък за разноски и договор за правна помощ и съдействие разноските са в
размер на 1405лв, от който 1400лв адвокатско възнаграждение и 5лв депозит за
свидетел. Ищците чрез пълномощника си са направили възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по реда на чл.78,
ал.5 ГПК. Цената на иска, съгласно чл.69, т.4 вр т.2 ГПК е в размер на
данъчната оценка- 29 043.60лв. В този случай адвокатското възнаграждение,
съгласно чл. 7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/04 за минималните адв.възнаграждение е
в размер на 1401.38лв, т.е договореното адвокатско възнаграждение между
ответника и пълномощника му в размер на 1400лв не е прекомерно и не е налице
основание за намаляването му. В този смисъл ищиците дължат направените от
ответника разноски в размер на 1405лв.
По изложените съображения, Окръжният
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.Г.Д., ЕГН ********** и М.А.Х., ЕГН ********** *** срещу Я.А.Я.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за нищожност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № ***,т.ІІІ, рег № ***,д.№ ***/13.11.2013
на нотариус с рег № *** с район на действие РРС, поради липса на съгласие, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
П.Г.Д., ЕГН ********** и М.А.Х., ЕГН ********** *** със съд.адрес-*** да платят
на Я.А.Я., ЕГН ********** *** сумата от 1405лв разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Великов Търново в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия :