№ 3464
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110207239 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК *******,
против наказателно постановление № 22-2500137 от 22.04.2025 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда - София“, с което за нарушение на
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. Твърди се, че липсвало нарушение, тъй като нямало
сключен трудов договор със служителя, а при липса на такъв не можело да е
налице нарушение. Сочи се и маловажност на деянието.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП
по изложените в нея аргументи. Счита, че липсвало нарушение, тъй като
нямало сключен трудов договор със служителя. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да
потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било
доказано по категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано
пред РС-София.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В периода от 25.02.2025 г. до 26.02.2025 г. служители на Дирекция
1
„Инспекция по труда - София“ извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от дружеството-жалбоподател „***“ ООД.
При проверката било установено, че на 16.01.2025 г. лицето *** подал
документи в офиса на „***“ ООД за назначаването на длъжност „охранител“
на обект за охрана - магазин „Лидл“, находящ се в гр. София, ***. Трудовият
договор с лицето бил изготвен още на същата дата, като е следвало *** да го
подпише и да започне работа на 17.01.2025 г. Още преди трудовият договор да
бъде подписан от ***, на 16.01.2025 г. в 18:57:03 часа работодателят „***“
ООД подал уведомление, с което регистрирал в системата на Националната
агенция за приходите данни за сключен с ***, ЕГН ********** срочен трудов
договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ. След като на 17.01.2025 г. *** се запознал с
длъжностната характеристика, с местонахождението на обекта и
задълженията си, той отказал да подпише трудовия договор и да започне
работа. Лицето *** искал евентуално да работи в офис на бюро, но такава
работа не му била предложена, поради което на 22.01.2025 г. работодателят е
подал уведомление до Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, с което заличава подаденото преди това уведомление за
регистриране на трудовия договор, за което компетентната институция е
издала справка за приети и отхвърлени уведомления с изх. №
30Е001810035/22.01.2025 г., 15:57:07 часа.
Предвид на това проверяващите приели, че нямало данни за валидно
възникнало трудово правоотношение между *** и „***“ ООД, а работодателят
е изпратил уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до съответната Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите без да е налице сключен
договор, поради което бил нарушен чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), вр.
чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 22-2500137 от
26.02.2025 г. в присъствието на представляващ юридическото лице. Актът бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на
представляващия дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.
Описаното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя по
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 от Кодекса на труда.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-2500137 от
22.04.2025 г., с което за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), вр.
чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелите Р. А. и *** както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелката А. е извършила процесната проверка и
споделя, че на 16.01.2025 г. работодателят е подал уведомление към ТД на
НАП с данни за сключен трудов договор с лицето ***, без да е било налице
валидно възникнало трудово правоотношение между страните. В хода на
проверката бил представен трудов договор за назначаване на лицето на
длъжност „охранител“, който договор обаче бил подписан едностранно само
от работодателя. Договорът не бил подписан от лицето ***. В писмено
сведение било обяснено, че лицето е подало документи за започване на работа
в дружеството, договорът бил изготвен и на 17.01.2025 г., когато *** следвало
да постъпи на работа и да подпише трудовия си договор и останалите
документи по назначаването, същият, запознавайки се с характера на работата
и местонахождението на обекта, отказал да подпише документите и не
постъпил на работа, поради което впоследствие било подадено уведомление за
заличаване на подадените данни. Не било установено лицето *** да е полагал
труд за работодателя.
2
Доведената от жалбоподателя свидетелка *** била външен счетоводител
и водела счетоводството на „***“ ООД. Тя също споделя, че е изготвила
трудовия договор на лицето ***, който е трябвало да започне работа на
следващия ден и затова след изготвянето на договора, но преди да бъде
подписан от служителя, подала и справката в НАП за регистриране на
трудовия договор. След няколко дни й се обадили, че лицето отказало да
започне работа и поради липса на техническа възможност в НАП да се
коригира вече подаденото уведомление, затова заличила договора и
уведомлението, което била подала. От „***“ ООД й обяснили, че са завели
лицето на работното място и то е отказало да работи в условията, при които е
трябвало да работи, като не е искало да подпише нищо и не е полагал труд.
Върнал е облеклото, защото предния ден са му предали работното облекло.
Казали й, че лицето започвало работа на другия ден и затова тя трябвало да
подаде уведомлението в НАП преди да започне работа.
Показанията на двамата свидетели са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна
те изцяло се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактология, съдът стигна до следните
правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. Съдът не констатира формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото му на защита в
административнонаказателното производство, до порочност на съставения
АУАН или на издаденото въз основа на него НП.
Съдът обаче намира, че при правилно установена фактология, АНО е
направил погрешни правни изводи за извършено нарушение по чл.62, ал.3 от
КТ, вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Разпоредбата
на чл.62, ал.3 от КТ гласи, че: „в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
впише данните в регистъра на заетостта“. Реално тази разпоредба въвежда
задължение за действие от страна на работодателя в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване. В тази връзка нарушение от обективна страна би
имало при бездействие от работодателя в посочените срокове и при
възникване на обстоятелствата, при които тези срокове започват да текат –
сключване, изменение или прекратяване на трудов договор. В случая липсва
изпълнително деяние на нарушението от обективна страна, понеже и за да
започнат да текат посочените срокове, в които работодателят трябва да
изпълни своето задължение, то трябва да има сключен, изменен или прекратен
трудов договор, а такъв в случая не е налице. Самият наказващ орган посочва
в издаденото НП, че нямало данни за валидно възникнало трудово
правоотношение, понеже нямало валидно сключен трудов договор, заради
липсата на подпис на служителя, което е напълно вярно. Докато договорът не
бъде подписан и от двете страни, то той е само проект на договор и не
поражда никакви правни последици. Такива възникват след подписването му
и от двете страни. След като трудов договор не е бил сключен, то няма как да е
започнал да тече посоченият в чл.62, ал.3 от КТ тридневен срок за подаване на
уведомлението до НАП, защото именно сключването на трудовия договор
поставя началото на този срок, а от там и след като срокът не е започвал да
тече, то няма как същият да е бил нарушен от бездействието на работодателя.
В тази връзка не е започнал да се осъществява от обективна страна съставът
3
на твърдяното нарушение, понеже не е бил сключен трудов договор и не е
започнал да тече срокът за подаване на уведомлението от неговото сключване.
От там нататък не е осъществено и изпълнителното деяние от работодателя,
което се изразява в бездействие, тоест изпълнителното деяние е неподаване в
изискуемия срок на съответното уведомление до НАП, а в случая действие е
налице и такова заявление е било подадено, тоест било е изпълнено нещо в
повече от това, което изисква законът. Законът изисква подаване на
уведомление до НАП в тридневен срок от сключването на трудовия договор, а
в случая такова уведомление е подадено дори без сключен трудов договор,
тоест бездействие липсва, налице е активно поведение, което обаче не е
наказуемо. Наказва се бездействие (липсата на действие от работодателя в
указания срок), а не е наказуемо действие, което не е било нужно да се
извършва. Целта на посочената законова разпоредба е да се гарантират
правата на работниците и служителите, да не се укриват трудови
правоотношения или казано по друг начин да не се „работи на черно“. Затова
изискването е за действие от страна на работодателя и се наказва неговото
бездействие, когато той е бил длъжен да действа и да подаде уведомление, не
се наказва обаче неговото действие в повече, когато не е бил длъжен, но все
пак е подал уведомление. От неговото поведение не са настъпили и никакви
вреди за работник или служител, не е прикривано трудово правоотношение, а
в случая и с цел да бъде напълно изряден, работодателят е побързал
предсрочно да изпълни едно свое бъдещо задължение, което обаче
впоследствие не е възникнало. Работодателят е изпълнил едно негово бъдещо
невъзникнало задължение, а не се касае за неизпълнение в срок на вече
възникнало такова, каквото всъщност е нарушението по чл.62, ал.3 от КТ.
Предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че правните изводи на
АНО са погрешни и няма извършено от обективна страна нарушение на чл.62,
ал.3 от КТ, вр. чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда,
поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
След като издаденото НП се отменя, то няма как да бъде уважено
искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна процесуалният
представител на жалбоподателя не претендира разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2500137 от 22.04.2025 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда - София“, с което за
нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.1, ал.1 от Наредба №
5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, на „***“ ООД, ЕИК ******* е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4