Номер 29809.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20203100502035 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:56 часа се явиха:
Въззивната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ВАРНА,
редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна Д. З. З. , редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
СЪДЪТ докладва становище вх.рег. № 21460/02.10.2020г., депозирана
от юриск. Б. Й. , процесуален представител на въззивната страна Областна
дирекция на МВР – Варна, в която посочва, че поради неотложни служебни
ангажименти не може да се яви в днешно съдебно заседание, изразява
становище по съществото на спора, към молбата са приложени списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ докладва молба вх.№ 21329/01.10.2020г. от ОД на МВР-Варна
чрез юриск. Б. Й. , с искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, за
спиране на производството по делото, тъй като е налице преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съд в Люксембург и пред последния е
образувано Дело С-262/2020г. по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО, което е
от значение за правилното решаване на настоящия спор.
Адв. Т.: Не са налице основания за спиране на производството по
1
делото, поради което считам, че молбата не следва да бъде уважавана.
Въпросите не касаят настоящото производство.
СЪДЪТ е сезиран от въззивната страна с искане за спиране на
настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, по повод
повдигнато от РС-Луковит с Определение от 15.06.2020г. по гр.д. №
606/2019г. преюдициално, запитване пред Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург,
по което е образувано дело № 2003/88/ЕО, с оглед поставените в
преюдициалното запитване въпроси, а именно:
1. Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а“ от Директива 2003/88/ЕО,
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената
продължителност на труда през деня?
2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на европейския съюз изисква ли определената
в националното право нормална продължителност на нощния
труд – 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работниците в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?
3. Ефективното постигане на целта на § 8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на
нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния
труд, включително на заетите в публичния сектор?
Счита, че същите, така както са формулирани, са неотносими към
настоящия предмет на спора, който е свързан с начина на отчитане и защита
на нощния труд от държавните служители в ОД на МВР. Ето защо не са
налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и
за това искането следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника ОД на МВР-
Варна за спиране на производството по в.гр.д.№ 2035/2020г. по описа на ВОС
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
2
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3262/09.06.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян" № 2, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 139 от 13.05.2020г.,
постановено по гр.дело № 1484/2019г. на Районен съд - Девня, с което
въззивникът е осъден да заплати на Д. З. З. , ЕГН **********, сумите: 1705.90
лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до
окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени
допълнителни възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за
периода 25.10.2016г. - 30.09.2019г. ; 231.86 лв, представляваща обща стойност
на лихва за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до
датата на предявяване - 25.10.2019г.; 400.00 лв, представляваща разноски за
възнаграждение на адвокат, на основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2
ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението,
като поставено при неправилно приложение на материалния закон.
Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в
Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за
приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР,
каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява
несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне
3
частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 116,96
лв. /сбор от дължимата сума за първо и второто тримесечие на 2018г. - 0,00
лв. и 116,96 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.01.2018г. до
16.07.2018г. в размер на 26,21 лв., съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно
в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Адв. Т.: Запознат съм с доклада по делото, нямам възражения.
Поддържам подадения писмен отговор, оспорвам въззивната жалба. Няма да
соча други доказателства, представям списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно, считам подадената въззивна жалба за недоказана, по
доводи, подробно изложени в писмения отговор. Моля при постановяване на
4
решението да ни бъдат присъдени разноски.
Съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:58
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5