№ 526
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500740 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
,,ЮНИПРАЙД“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас, к/с,,Славейков“,бл.66, ет.*, ап.6, чрез управителя
Никола Стойчев Петров, против Определение№260161/01.02.2021г.,
постановено по гр.д.№435/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е
прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на
нередовностите на исковата молба; върната е исковата молба на
,,ЮНИПРАЙД“ЕООД , заедно с приложенията към нея; обезсилена е изцяло
Заповед№73/17.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№915/2019г.на Районен съд- Несебър в полза на
,,ЮНИПРАЙД“ЕООД против В. А. З., роден на **********г., гражданин на
Руската Федерация, с постоянен адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***,
ет.*,ап.*, за следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от
дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и
поддржка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда-26.09.2019г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от
дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и
сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена
държавна такса и против А.А. Б., родена на **********г., гражданка на
Руската Федерация, с адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, за
1
следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите
годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и поддржка от
03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението в съда-26.09.2019г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за
забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева,
представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса.
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния срок по
чл.275,ал.1 от ГПК вр.чл.413,ал.2 от ГПК и като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения, че доколкото невнесената държавна такса от 12.87 лева
била дължима единствено досежно претендираната мораторна лихва,
производствто по делото следвало да бъде прекратено само в тази част. Моли
настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото на
НРС за продължаване на производството по предявения иск и установяване
съществуването на претендираната главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, както и за направените от ищеца разноски
в заповедното и исково производство.
Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, оплакванията в жалбата и приложеното
ч.гр.д.№915/2019г. по описа на Районен съд- Несебър, намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, к/с,,Славейков“,бл.66, ет.*, ап.6, чрез управителя
Никола Стойчев Петров, за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против
длъжниците В. А. З., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация
и А.А. Б., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация, двамата с
постоянен адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, всеки от тях да
заплати следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от
дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и
поддржка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от
2
датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от
дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и
сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена
държавна такса.
Вземането произтича от Договор за охрана и поддръжка от
03.09.2010г., сключен между ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД и В. А. З. и А.А. Б..
Длъжниците са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент с
площ 68.70кв.м., с идентификатор №51500.***.***.1.22 (НА за покупко-
продажба на недвижим имот№**, том ****, рег. №*****, дело №4165 от
**.**.**** г. Към заявлението са приложени: пълномощно; копие от
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№**, том ****, рег.
№*****, дело №4165 от **.**.****г.; Договор за поддръжка и охрана на
недвижим имот от 03.09.2010г.
След изпълнение на дадените от съда указания за изправяне на
нередовности, е издадена Заповед№73/17.01.2020г. по ч.гр.д.№915/2019г. на
Районен съд- Несебър, за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, в полза на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД против В. А. З., роден на **********г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес: к/к,,С.б.“- З.,
ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, за следните суми: сумата от 721.35 евро,
представляваща ½ от дължимите годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г. по
договор за охрана и поддръжка от 03.09.2010г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща
½ от дължимата лихва за забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и
сумата от 31.77 лева, представляваща ½ от дължимите разноски за платена
държавна такса и против А.А. Б., родена на **********г., глажданка на
Руската Федерация, с адрес: к/к,,С.б.“- З., ПИ№51500.***.***, ет.*, ап.*, за
следните суми: сумата от 721.35 евро, представляваща ½ от дължимите
годишни такси за 2017г.,2018г. и 2019г.по договор за охрана и поддржка от
03.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението в съда- 26.09.2019г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 90.81 евро, представляваща ½ от дължимата лихва за
забава за периода 01.07.2017г.-26.09.2019г., както и сумата от 31.77 лева,
3
представляваща ½ от дължимите разноски за платена държавна такса.
Заповедният съд е приел, че съобщението, ведно с издадената заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчено на всеки един от длъжниците по
реда на чл.47 от ГПК на 12.03.2019г.
С Разпореждане от 25.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№915 по описа
за 2019г., районният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В
предвидения законов срок, заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК.
С Разпореждане №261371/20.11.2020г., постановено по гр.д..
№435/2020г. на НРС, първоинстанционният съд е оставил без движение
исковата молба на ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД, като е указал на ищеца, в
едноседмичен срок от връчване на съобщението, да довнесе сумата от 12.87
лева за дължимата държавна такса. По заповедното производство е внесена
сума от 63.54 лева за дължимата държавна такса. В исковото производство е
довнесена сумата от още 86.46 лева.
Районният съд е изложил, че пълният размер на държавната такса, с
оглед предявените искове- 1442.70 евро- главница, 181.62 евро – лихва за
забава, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда,
следва да се определи в размер на 162.87 лева(112.87 лева- за главницата и 50
лева за лихвата). Предвид обстоятелството, че ищецът внесъл сумата от 150
лева, съдът е указал, че следва да се довнесат още 12.87 лева- държавна такса
за така предявените искове, с предупреждение за последиците по чл.129, ал.3
от ГПК, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
Съобщението за това разпореждане е връчено на ищеца на 05.01.2021г. В
указания едноседмичен срок, сумата не е внесена по сметка на съда.
Приемайки, че е налице неотстраняване в срок на нередовностите на
исковата молба, с Разпореждане № 260161 от 01.02.2021г., съдът е прекратил
производството по делото. С оглед обезсилване изцяло на издадената заповед
за изпъление по чл.410 от ГПК, съдът се е позовал на ТР№4/18.06.2014г. по
гр.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав не споделя становището на районния съд,че
4
производството по делото следва да бъде прекратено по отношение всички
искове.
Установителният характер на иска произтича от неговата цел,
наличието на издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът
е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя.
Предмет на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, е да се
установи със сила на присъдено нещо наличието на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Ако
искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК,
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея
съдът издава изпълнителен лист.
Предмет на иска на кредитора са сумите по издадената заповед за
изпълнение, а в конкретния случай това са: главница в размер на 1442.70
евро, 181.62 евро – лихва за забава, както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда; 63.54 лева- разноски(сумите в заповедта са
присъдени в размер по ½ за всеки от длъжниците).
Следва да се подчертае, че извън този предмет, искът с правно
основание чл.422 е недопустим.
При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, са въведени два
критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 от Тарифата по искова молба,
насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права,
таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-
малко от 50 лв.
Съгласно чл. 12 от Тарифата, по заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, се събира такса от 2 на сто върху интереса,
но не по-малко от 25 лв. Нормата на чл. 72, ал. 1 ГПК за размера на
държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в
които случаи таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск.
В настоящия случай, със заявление по чл. 410 от ГПК се иска издаване
на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични
5
суми. Държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса.
Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания.
Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако
изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената. /В
този смисъл Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. ВКС,
ТК, I отд./
С предявения иск по чл. 422 от ГПК се установява съществуването на
вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената
заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства намира
приложение чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли
съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени
няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по
чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на
повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете.
По силата на чл. 72, ал. 1 ГПК, държавната такса следва да се определи върху
цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки
исковете ще е в размер по на 50 лева.
По тези съображения, настоящият състав приема, че ищецът по
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК дължи държавна такса, изчислена
съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т. е. върху цената на всяко едно вземане, предмет
на установяване в производството по делото и представляващо самостоятелен
иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в размер на 4%, но не
по -малко от 50 лв. От тази сума се приспада платената такса в заповедното
производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.
Както бе посочено, заповедта за изпълнение е издадена за сумите:
1442.70 евро- главница, 181.62 евро – лихва за забава ( по ½ от всеки от
длъжниците), както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда, дължими по договор за поддръжка и охрана на недвижим
имот. Заявителят е заплатил сума от 63.54 лева за дължимата държавна такса
в заповедното производство. В исковото производство е довнесена сумата от
още 86.46 лева.
Първоинстанционният съд правилно е определил размера на
6
държавната такса, с оглед предявените искове- 162.87 лева(112.87 лева- за
главницата и 50 лева за лихвата). Тъй като част от сумата- 150 лева , е внесена
от ищеца, съдът е указал, че следва да се довнесе сумата от 12.87 лева-
държавна такса.
Пред първоинстанционния съд, жалбоподателят не е изразил
предпочитание, кой от обективно съединените искове да бъде разгледан от
съда и за кой от тях е надлежно упражнено правото на иск. Едва в частната
жалба развива доводи да бъде разгледан основния главен иск за главница в
размер на 1442.70 евро.
В конкретния случай са предявени два обективно съединени
кумулативни иска за главница и обезщетение за забава, които са в
съотношение помежду си на главен за главницата и акцесорен иск
представляващ обезщетение за забава.
Първоинстанционния съд е следвало да укаже на ищеца изрично за кои
от предявените искове не е довнесена държавна такса- за главния иск,
представляващ главница или за акцесорния иск, представляващ обезщетение
за забава.
Предвид данните по делото, следва да се приеме, че по отношение на
главния иск за главницата от 1442.70 евро, е надлежно упражнено правото на
иск и е внесена дължимата държавна такса.
В изложения смисъл, настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени определението на първоинстанционния съд в частта, в която е
прекратено производството по предявения иск и е обезсилена заповед № 73/
17.01.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
главница в размер на 1442.70 евро, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане и върне делото на първоинстанционния съд за провеждане на
последващите процесуални действия..
В останалата част, определението на съда е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед основателността на частната жалба, следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 15
7
лева.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 260161 от 01.02.2021г., постановено по
ч. гр. дело №435/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта, в която е
прекратено производството по предявения от ,,ЮНИПРАЙД“ЕООД против
В. А. З., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация и против
А.А. Б., родена на **********г., гражданка на Руската Федерация,
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, както ив частта, с която
е обезсилена заповед № 73/ 17.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за признаване на установено, че всеки от
длъжниците дължи по ½ от сума в общ размер на 1442.70 евро,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
ПОТВРЪЖДАВА Определение № 260161 от 01.02.2021г., постановено
по ч. гр. дело № 435/2020 г. по описа на Районен съд, в останалата му част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8