№ 18
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от А. Т. Д. с ЕГН ********** чрез процесуалния й
представител адв. Кр.С. в качеството й на представляващ адвокатско дружество „С., П. и С.“
срещу решение № 52/08.01.2021 год по гр.д. № 1502/2020 год на Окръжен съд Варна в
частта, с която е развален договора за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт
№ 164, том 6, рег.№ 15158, дело № 892/22.12.2014 год, с който А. Т. В. е продала на М. Й. Г.
собствения си имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2551.333 по кадастралната
карта на гр.Варна с площ от 846 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатори 10135.2551.331;
10135.2551.334; 10135.2551.336; 10135.2551.330 и 10135.2551.329, ведно с всички
подобрения и приращения в имота за сумата от 36 000 лв по предявените от М. Й. Г. с ЕГН
********** и Н. Н. Г. с ЕГН ********** субективно кумулативно съединени искова с
правно осн. чл. 189 вр.чл. 87 ал.3 от ЗЗД, както и в частта, с която въззивницата е осъдена да
заплати както следва: 1) на М. Й. Г. – сумата 18 000 лв, представляващи ½ от заплатената
продажна цена по разваления договор, сумата 714,30 лв, представляваща ½ от заплатените
разходи за нотариално изповядване на сделката, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска – 03.07.2020 год до окончателното изплащане на осн. чл. 189
ал.1, изр.2 от ЗЗД , вр. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, и сумата 2541,40 лв , представляваща
разноски в производството по гр.д. № 1459/2016 год на Районен съд Варна, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска – 03.07.2020 год до
1
окончателното изплащане; 2) на Н. Н. Г. - сумата 18 000 лв, представляващи ½ от
заплатената продажна цена по разваления договор, сумата 714,30 лв, представляваща ½ от
заплатените разходи за нотариално изповядване на сделката, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска – 03.07.2020 год до окончателното изплащане на
осн. чл. 189 ал.1, изр.2 от ЗЗД , вр. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, и сумата 2541,40 лв ,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 1459/2016 год на Районен съд Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска – 03.07.2020 год
до окончателното изплащане; както и в частта, с която е осъдена да заплати на двамата
ищци сумата 3544,61 лв – разноски по настоящото производство.
Въззивницата изразява несъгласие с извода на съда, че ищците са били добросъвестни
приобретатели към 2014 год и не са знаели за конкуриращите права на „Илюминейтед“
ЕООД. Това оспорване се основава на обстоятелството, че в нотариален акт № 42, том
LXXIX, дело 16566/2014 год, имотът освен със своя идентификатор, е описан с номер 237 по
предходен план, а последното изменение на плана е направено със заповед КД-14-03-
338/04.02.2014 год. Поради това счита, че ищците са могли да се осведомят за наличието на
конкурентни права върху имота не само по посочения в нотариалния акт идентификатор, а и
по посочения номер от предходен план.По тази причина въззивницата счита, че ищците не
могат да се считат за добросъвестни приобретатели, а недобросъвестността е пречка за
възникване на правата им при съдебно отстранение. С нот.акт № 2, том 2, рег.№ 1473, дело
№ 170/2005 год и нот.акт № 11, том 1, дело 11/2008 год, Д.А., Г.А., З.А., Б.А., Д.И., К.К. и
А.А. са продали на „Илюминейтед“ ЕООД имот пл.№ 237 с площ от 1000 кв.м. , а по скица –
846 кв.м. в местност „Франга дере и Кокарджа“ (бивша местност „Пчелина“). За сделката с
този имот, който по твърдение на въззивницата е идентичен с процесния, купувачите са
могли да се осведомят своевременно чрез съответните справки в регистрите на Службата по
вписвания, които са публични. Неполагането на дължимата грижа ги прави недобросъвестни
приобретатели.
По изложените мотиви въззивницата моли за отмяна на решението в обжалваните
части и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от М. Й. Г. с ЕГН ********** и Н. Н. Г. с ЕГН **********
чрез адв. М.А. Ж. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението. Твърдят, че при изповядване на сделката са представени
кадастрална скица на имота с идентификатор 10135.2551.333 по КККР на гр.Варна, одобрен
със Заповед РД-18-92 от 14.02.2014 год на началника на СГКК Варна , с последно изменение
със Заповед КД-14.3-338 от 04.02.2014 год. Изискали са от продавача справка от Агенцията
по вписванията за извършените вписвания и отбелязвания по партидата на имота. Същата
справка, но за по-дълъг период (от 01.01.1993 до 17.12.2020 год) е представена като
доказателство и по делото. От тези справки се вижда, че по партидата не са налични
вписвания на твърдяния от въззивницата нотариален акт от 2008 год. В тежест на продавача
2
А.Д. е било да се увери, че няма конкурентни права на трети лица, тъй като нейно
задължение е да ги заяви пред купувачите.
По изложените доводи въззиваемите молят за потвърждаване на решението и
претендират разноски в настоящото производство.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Между страните по делото: ищците в качеството на купувачи и ответницата като
продавач е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 10135.2551.333 по кадастралната карта на гр.Варна с площ от 846 кв.м. при
съседи: ПИ с идентификатори 10135.2551.331; 10135.2551.334; 10135.2551.336;
10135.2551.330 и 10135.2551.329, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Договорът е сключен в предвидената от закона форма с нот.акт № 164, том 6, рег.№ 15158,
дело № 892/22.12.2014 год на нотариус В.Г., рег.№ 549 на НК.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1459/2016 год на ВРС е прието за установено в
отношенията между „Илюминейтид“ ЕООД от една страна и М. Й. Г. и Н. Н. Г. – от друга,
че собственик на процесния имот е дружеството – ищец, а ответниците са осъдени да
предадат владението му на осн. чл. 108 от ЗС. В производството по делото е участвала като
подпомагаща страна А. Т. Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат
право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача. Той може да се освободи от отговорност само в случаите,
когато купувачът е знаел за чуждите права, или в хипотезата на чл. 191 ал.2 от ЗЗД.
В случая сме изправени пред осъществена евикция с влязлото в сила решение, с което
ищците са съдебно отстранени от имота чрез успешно проведен срещу тях ревандикационен
иск. Ответницата е участвала в това производство като подпомагаща страна, обвързана е от
мотивите на постановеното решение, следователно хипотезата на чл. 191 ал.2 от ЗЗД не е
налице.
Не е налице и втората предпоставка за освобождаване на продавача от отговорност.
От представените справки от Агенцията по вписванията се установява, че липсват
данни за конкуриращи права върху имота през периода от 01.06.2006 до 22.12.2014 год –
датата на сделката между страните. Исковата молба, предявена от „Илюминейтид“ ЕООД на
осн. чл. 108 от ЗС, е вписана на 14.04.2016 год, т.е. след сделката. Следователно ищците са
3
добросъвестни – те не са знаели и не са могли да узнаят с оглед наличната поредност на
вписванията, за правата на третото лице.
Поради това и на осн. чл. 189 ал.1 от ЗЗД купувачите имат право да развалят договора
за покупко-продажба, а продавачът дължи да им върне получената цена и да им плати
разноските по сделката, както и за другите вреди съгласно общите правила за неизпълнение
на задължението. Ето защо решението, с което ответницата е осъдена да заплати на ищците
по равно заплатената продажна цена, разходите по нотариалното изповядване на сделката,
както и направените от тях разноски по гр.д. № 1459/2016 год на ВРС, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските
на насрещната страна за въззивното производство в размер на 900 лв, представляващи
възнаграждението за един адвокат, което не е оспорено за прекомерност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/08.01.2021 год по гр.д. № 1502/2020 год на Окръжен
съд Варна
ОСЪЖДА А.Т. В. с ЕГН ********** да заплати на М. Й. Г. с ЕГН ********** и Н. Н.
Г. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 900 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4