Р Е Ш Е Н И Е №
07.08.2018 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на седемнадесети май 2018г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2256 по описа за 2017 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при
него е открита партида за недвижим имот,
намиращ се в с.Ковачите, община Сливен, ул.”Огоста“, който е свързан към
водопреносната мрежа и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а
изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в
случая ответника П.В.С., възниквало задължение, на основание Общите условия на
дружеството /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати
стойността на изразходваното количеството вода.
Ищецът твърди, че ответницата не
изпълнила задължението си за периода 01.06.2016 г.- 31.01.2017 г. С
това не само станала негов длъжник, но и изпаднала в
забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва за забава
дружеството депозирало пред Сливенски районен съд /СлРС/ заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 1358/
2017г. и издадена заповед за изпълнение. Срещу последната обаче С.
депозирала възражение, което мотивирало процесуалния представител на
търговското дружество да предяви установителен иск по чл. 415 ал.1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК и да претендира съда с решението си да приеме за установено, че тя му дължи сумата 769.50 лева, представляваща
стойността на доставена й и консумирана вода за цитирания по-горе
период, заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението -
30.03.2017 год., до окончателното й изплащане, както и лихва за забава,
натрупана върху нея към 28.03.2017 г. в размер
на 45.15 лв.
Търговското дружество търси направените от него
разноски по делото- както в заповедното производство - 26 лв., така и в
установителното исково.
На ответницата е връчен
препис от исковата молба, но писмено не
бе депозиран. Тя обаче се яви в проведените открити
съдебни заседания и оспори вземането на ищцовото дружество, като по същество
преповтори вече изложените от нея, в писмен вид- във възражението по чл.414 от ГПК, депозирано в заповедното производство, съображения против вземанията на
ВиК дружеството. Едното от тях е, че в къщата, която се намира на адреса, няма
вода, тъй като не се доставя, както и че водомера, с който е отчитана
консумация на вода, е бил развален- развалял се два пъти.
В съдебно заседание ищеца бе представляван от
пълномощник-адвокат, чрез който поддържа исковете.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а то се
установява и от представения от ищеца карнет, че през процесния период от време:
01.06.2016 г.- 31.01.2017 г., П.С. е била титуляр на откритата при
„ВиК-Сливен“ООД партида за имот в с.Ковачите, Сливенска обл., ул.“Огоста“.
Спорно е обаче- тъй като се отрича от ответницата, че до него е доставяна
питейна вода.
От съдържанието на т.н. карнет- страници от
тетрадата на инкасатора за района, в която той записва показанията на
отчетените от него водомери, се установява, че относително най-голяма тежест
при формиране на задължението на клиента на „ВиК- Сливен“ за процесния период
има отчета, извършен на 21.06.2016г.- 330 куб.м. За него дружеството е издало
фактура № ********** на стойност 534.60лв. с ДДС. Неизяснени останаха обаче
обстоятелствата по този отчет, освен, че е за минал период от време- в този
смисъл бяха показанията на разпитания като свидетел Красимир Иванов Русев,
настоящ инкасатор за селото. Повече от тази информация не се събра за произхода
на задължението- кога, през кои предхождащи месец юни 2016г. месеци е
консумирана водата, при какви месечни количества и как е отчитана тази
консумация. Логично е, че с показанията си свидетеля не успя да внесе повече
яснота в тях- тъй като е инкасатор в селото едва от м.март 2016г., а останаха
неизяснени и въпреки представен от ищеца документ- двустранен протокол № 5713.
От него се установява, че на 21.06.2016г. е бил подменен водомера на имота на
ответницата- факт, който самата тя признава. Записано е и че
стария/демонтирания е бил с показание 330куб.м. За кой/кои месеци е тази консумация обаче съда не разбра.
Видно е от коментирания по-горе карнет, че за
месеците октомври, ноември и декември 2016г. и януари, февруари, март и април
2016г. е отразявана консумация за обекта- с изключение на един от месеците, по
10 куб.м. Срещу тях обаче не е поставян подпис от клиента на ВиК дружеството
или негов представител, присъствал на отчета през съответния месец. От тях в
процесния период попадат само първите четири изброени месеци. За тях ВиК
дружеството е издало: фактура № **********/ 31.10.2016г. на стойност 16.20лв. с
ДДС; фактура № **********/ 30.11.2016г. на стойност 16.20лв. с ДДС; фактура №
**********/ 21.12.2016г. на стойност 16.20лв. с ДДС и фактура № **********/
31.01.2017г. на стойност 16.20лв. С ДДС.
От материалите по
ч.гр.д.№ 1358/2017 г. по описа СлРС е
видно, че в развилото се в него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е
издадена заповед за изпълнение- № 777/ 31.03.2017 г., с която на С. е
разпоредено да му заплати сума в размер на 769.50 лева, представляваща главница
за доставена питейна вода за периода 01.06.2016г.- 31.01.2017 год., лихва за
забавеното й плащане, изтекла към 28.03.2017 г., в размер 45.15 лева; законна
лихва върху главницата, считано от 30.03.2017 год. до окончателното й
изплащане, както и разноски от 25,00 лв.
В предвидения в процесуалния
закон двуседмичен срок, считано от момента на връчване на заповедта за
изпълнение, от С. е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск, с правно
основание чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Той е
допустим - както защото е предявен в изпълнение указания на съда, дадени на основание първата от тези разпоредби,
така и защото това е сторено в срок- в едномесечния от връчването на
съобщението с указанията. Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както
активната- на ищеца, така и пасивната- на ответника, процесуална легитимация,
тъй като двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от
Сливенски районен съд заповед за изпълнение.
Разгледан по
същество иска е частично основателен, защото:
Не се изясни съвсем, но все пак, от изявление
на ответницата в съдебно заседание може да се направи извод, че тя и съпругът й
са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на недв.имот- къща с
двор, в с.Ковачите, община Сливен, на ул.“Огоста“. По-важното е, че за него С. е
потребител по смисъла на закона и общите условия на „ВиК-Сливен“ООД, на
услугите на това дружество.
Ищецът основава
главното си вземане на твърдението си, че е доставяло до този обект, през
процесния период от време питейна вода, но ответницата не е заплатила
стойността й. Последната възлиза на 769.50лв. Както се спомена, основна тежест
при формирането на дълга има задължението за м.06.2016г., което е за 330куб.м.
и 534.60лв. Очевидно е, че това е твърде високо -както по обем, така и по
стойност, задължение, но неясно остана как е формирано. В представен от ищеца
документ- двустранен протокол, съставен за подмяна на предходния водомер с
настоящия за имота, се установи, че това е извършено точно в месеца, за който в
карнета е нанесена въпросната консумация. Трудно е да се повярва, че е възможно
да се потреби такова количество вода за двадесет и един дни- от която дата е
записа. Обяснение, но непълно на този факт се съдържа в документа и сведение от
разпитания свидетел- такова е било показанието на стария водомер. Как обаче е натрупано
задължението, респ. количеството консумирана вода- за един месец, за повече ли
и кои са те, не стана ясно. Едно обаче е сигурно- то не е формирано през
процесния период от време, а в предходен. Поради това и не се дължи според
съда.
Подобно е становището на съда и за търсените от
ответницата задължения за месеците октомври, ноември и декември 2016г. и януари
2017г.- защото срещу никой от тях не е полаган подпис на клиента на ВиК
дружеството или негов представител, присъствал на отчета през съответния месец,
а от ищеца не се изясни как е извършван и въобще извършван ли е отчета. За
всеки от тях са начислявани 10куб.м. консумирана вода на стойност 16.20лв. с
ДДС или общо 64.80лв.
Ето защо според
съда вземането на ВиК Сливен за процесния период от време се формира от
задълженията, начислени само за онези месеци, за които все пак е поставян
подпис срещу отчета на съответния месец- 07-ми, 08-ми и 09-ти 2016г. Т.е., за
общо 170.10лв.: 100.44лв. с вкл. ДДС- фактура №**********/ 31.07.2016г.;
40.50лв. с вкл. ДДС- фактура №**********/ 31.08.2016г. и 29.16лв. с вкл. ДДС-
фактура №**********/ 30.09.2016г. До този размер установителния иск касателно
главницата е основателен, а за горницата над него ще бъде отхвърлен.
Касателно лихвата за
забава- този иск ще бъде отхвърлен изцяло. Със заповедта за изпълнение е
разпоредено на ответницата да заплати на ищцовото дружество лихва в размер на
45.15лв. Този размер и начина по който е формиран не са видни от никое от
ангажираните от ищеца доказателства, още по-малко може да се прецени, след като
иска касателно главницата е частично основателен, на колко се равнява лихвата
за забава върху преценените от съда като дължими, вземания.
В края следва да
се отбележи, че становището на съда е такова, тъй като в тежест на ищеца в
производства като настоящите, е да установи иска си в условията на главно, а
по-важно- пълно, доказване. Т.е. , по несъмнен начин. Това в случая не бе
сторено, а вземането бе оспорено от ответника.
По въпроса за разноските: такива се търсят само
от ищеца, а съгл.ал.1 на чл.78 от ГПК му се следват съразмерно уважената част
от исковете. В случая разноските на „ВиК Сливен“ в исковото производство са
общо 435лв., от тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на делото и 360лв.-
възнаграждение за пълномощника-адвокат. Ето защо, на това основание му се
следват 90.83лв.
По същата логика се разпределят и разноските, направени от „ВиК
Сливен“ в заповедното производство- тъй като са 25лв., му се следват 5.22лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На осн.чл.415 ал.1
във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УЕСТАНОВЕНО, че П.В.С. с ЕГН: **********
и адрес: *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН”
ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на
дейността- ул. ”6-ти септември” № 27
следните от сумите, за които на това дружество е издадена в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д. № 1358/2017 по описа на СлРС, заповед за изпълнение
№ 777/ 31.03.2017 год.: главница в размер на 170.10лв. /сто и седемдесет
лева и десет стотинки/, представляваща стойността, с ДДС, на доставената от
дружеството до имота на ответницата- адреса й за призоваване по делото, вода за
месеците юли, август и септември 2016г., която се дължи заедно със законната
лихва, считан от 30.03.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска:
- за горницата над 170.10лв. до пълния претендиран размер –
769.50лв., касателно главницата, която разлика е формирана от задължения за
доставена вода за месеците юни, октомври, ноември и декември 2016г. и януари
2017г.
- за сумата 45.15лв.- представляваща лихва за забава в
плащането на търсената стойност на водата /769.50лв./, натрупана към
28.03.2017г.
ОСЪЖДА П.В.С. с ЕГН: **********
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от
последното разноски в гр.д.№ 2256/2017г. и ч.гр.д.№ 1358/2017г. на СлС,
съразмерно уважената част на установителния иск –съотв. 90.83лв./деветдесет лева и осемдесет и три
стотинки/ и 5.22лв. /пет лева и двадесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: