№ 3208
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100504290 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20007005 от 24.01.2022 г. по гр.д.13709/21 г., СРС-154 състав
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.415, вр. чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** против Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ****, ап.2 чрез адв. Т. Б.
съдебен адрес: гр.София, ул. ****, с искане да бъде установено че Г. С. Н. дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор
№000CCC-R-003113/26.08.2008 г„ ведно със законната лихва от 13.06.2019 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 3706,36 лв. за периода от 19.12.2010 г. до
2019. г., наказателна лихва в размер на 1709,10 лв. за периода от 20.02.2011 г. до 03.06.19 г.
законна лихва в размер на 2,50 лв. за периода от 04.06.2019 до 12.06.2019 г., такса в размер
на 78 лв. и извършени разходи за събиране на вземането в размер на 60 лв. за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 34034 по описа за
2019г„ 154 състав, СРС.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** да заплати на Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. ****, ап.2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 850 лв., представляваща разноски по
делото.
1
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят счита решението за неправилно,в противоречие с
материалния и процесуалния закон.Твърди,че съдът неправилно приел моментът на
настъпване на погасителната давност .
Моли решението да бъде отменено , а исковете - уважени.Претендира разноски
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и
те стават част от настоящите мотиви.За пълнота съдът следва да изложи следното :
Между страните е сключен договор от 26.08.2008 г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и е предоставен банков кредит - овърдрафт по картовата
разплащателна сметка на ищеца, в размер на 1000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е
26.08.2010 г., като същият се подновява автоматично, при условията на чл.36.1 от Общите
условия. Кредитът е бил усвояван многократно до достигане на пълния размер на кредитния
лимит, като последното извършено от ответника теглене на сума от картата е извършено на
31.12.2009 г.
При револвиращ банков кредит, картодържателят има право след погасяване на цялата или
на част от усвоената сума да усвои нови суми по договора, които не могат да надхвърлят
кредитния лимит. В договора не е уговорен брой на погасителните вноски на
предоставената сума, а възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване
зависят изцяло от поведението на длъжника, респективно доколкото същият е упражнил
възможността да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит.
По делото не са представени доказателства от страна на ищеца, които да обосновават извод,
че срокът на договора е бил удължаван, като с оглед наведените от ответника възражения е
било необходимо ищецът да ангажира доказателства, че кредитната карта, посредством
която е усвояван процесният кредит, е била преиздавана след изтичане на срока на
валидност на същата, респективно - че след изтичане на двугодишния срок по договора,
кредитополучателят е извършвал платежни операции с тази кредитна карта. Установяването
на тези обстоятелства е предпоставка за уважаване на исковите претенции, доколкото
съгласно чл. 37.1. от ОУ банката подновява срока на валидност на картата служебно,
2
доколкото е продължен срокът на договора, като издава нова карта.
Няма доказателства след изтичане срока на кредитната карта /м.08.2011 г./, ответникът да е
получавал други пластики, следва да се приеме, че след изтичане на първоначалния срок
банката не е преиздала нова карта на кредитополучателя, респективно по силата на чл. 37.1
от ОУ не е продължен и срокът на овърдрафта. В тази насока свидетелства и приетата
съдебно - счетоводна експертиза. Въз основа на извършена проверка в счетоводството на
ищеца и предоставени допълнителни документи вещото лице е представило в табличен вид
датите на усвояване и връщане на суми по процесния кредит, като последното теглене е
извършено на 31.12.2009 г., към която дата кредитният лимит е изчерпан до пълния си
размер.
Следователно страните не са подновили действието на договора помежду си нито по
предвидения в договора начин - чрез преиздаване на кредитната карта след изтичане на
срока й, нито с конклудентни действия - било чрез усвояване на суми, било чрез депозиране
на изчерпания от кредитополучателя кредитен лимит. Предвид това, още с изтичане на
първоначалния двугодишен период, на 26.08.2010 г. договорът е прекратен, от която дата е
настъпила и изискуемостта на вземанията по него.От този момент започва да тече и
погасителната давност за тях. За вземанията на кредитора по договор за кредит е приложима
петгодишната давност ,която към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-13.06.19 г. е изтекла,поради което правилно исковете са отхвърлени
като неоснователни,поради изтичане на погасителна давност за процесните вземания.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради
което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се дължат разноски.Такива са сторени в размер на 700
лв.,които следва да бъда присъдени изцяло-размерът е близък до минималния
такъв,определен с Наредба №1/2005 г.за МРАВ и не е прекомерен.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20007005 от 24.01.2022 г. по гр.д.13709/21 г., СРС-154
състав
ОСЪЖДА„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** да заплати на Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. ****, ап.2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700 лв., представляваща адвокатски
хонорар за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4