№ 1515
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512708 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20093217 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 70956 по описа за
2019 г. на СРС, Второ ГО, 168 състав се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от ХР.
П. П., срещу Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
- МВР, осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1642.12 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен
през периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. нощен труд, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане и сумата от 233.38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до
04.12.2019 г. като неоснователни.
В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ХР. П. П., ищец пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
1
Неправилно СРС бил приел, че не е налице празнота в уреждане на
възнаграждението по ЗМВР и не бил приложил правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ. СРС игнорирал дефиницията на „нощен труд“ уредена в чл.140 от
КТ. СРС бил проследил правната уредба за процесния период, но достигнал
до неправилни правни изводи. При това СРС бил нарушил принципа за
законност по чл.5 ГПК.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови
друго, с което претенциите да бъдат уважени. Разноски не се претендират.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението – МВР. В хода по същество /с
писмена защита/ се излагат доводи за правилност на така постановеното
решение. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане
на този труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа,
както било предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че неприложимо било
правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд
се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент 0,143. Законодателят
бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в
Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и били относими единствено
за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и
подзаконовите нормативни актове, предвид по-благоприятния резултат.
Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което
било различно от това по КТ, където съотношението било 7:8, където
законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143. Счита, че причината да се
уреди по този начин продължителността на нощния труд в системата на МВР
може да е компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите
на МВР имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците и
служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на
дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В
този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права
на МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на
двата вида труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в
тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил
уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на
2
МТСП с изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 17.05.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 27.05.2021 г.; от надлежна страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
основателността на иска по чл. 179, ал. 1, вр. ЗМВР (отм.) е обусловена от
установяване от ищеца, че се е намирал в служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което бил работил като
държавен служител при сменен режим на работа при сумарно отчитане на
работното време, че през този период е полагал труд през нощта за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, че е изпълнявал точно служебните си задължения,
както и размера на дължимото за всеки месец възнаграждение и часовете на
служба в процесния период. При доказване на тези факти в тежест на
ответника било да докаже положителния факт на заплащане н
възнаграждението за извънреден труд, както и наведените правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните били отделени обстоятелствата, че през процесния период
между тях е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът
изпълнявал длъжността „старши пожарникар“ в сектор „Пожарогасителна и
спасителна дейност“ на V РС „Пожарна безопасност и защита на
3
населението“ към МВР при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“; че работното време е било уговорено при сумарно отчитане
за тримесечен период; че през процесния период е полагал труд на смени по
график на 24 - часови дежурства, от които между 22,00 ч. и 6,00 ч. през
нощта. Това се установявало и от приетата по делото справка за дадените
дежурства от ищеца за времето от 01.09.2016 г. до 01.12.2019 г.
Според приетото без оспорвания от страните по делото заключение на
съдебно –счетоводната експертиза за процесния период ищецът бил положил
общо 209 броя 24-часови дежурства като продължителността на всяко
дежурство била отчитана като 24 отработени часа с включени почивки, които
са били заплатени. Експертът изчислил, че при приравняване на часовете
нощен труд в часове дневен труд с коефициент 1.143 съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ са налице 237 часа труд, който не бил отчетен при изплащането на
извънреден труд за периода. Размерът на дължимото възнаграждение за
извънреден труд след преобразуване на нощния труд в дневен възлизал на
1642.12 лева. Според заключението на ищеца било начислено и изплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него за
процесния период в размер на 15 часа. Установено било, че определения общо
извънреден труд за процесния период не надхвърлял лимита от 70 часа на
тримесечие по чл. 187 ЗМВР. Според заключението дължимото обезщетение
за забава, изчислено при съобразяване на чл. 33, ал. 1 от Наредба №8121з-776,
възлизало на 233.38 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР в приложимата за
периода редакция, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на същия текст работното време на
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислявало сумирано за
тримесечен период като при работа на смени било възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР предоставяла законова делегация на министъра на вътрешните
работи да определи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители. В изпълнение на посочената
4
разпоредба били издавани последователно наредби, като през процесния
период действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за държавните служители в МВР било възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, който текст
възпроизвеждал разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В тази наредба липсвало
предвидено увеличение на положения през нощта труд /за разлика от
предходната Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), в която се е
предвиждало, че при сумираното отчитане на отработеното време общият
брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/. Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.,
била отменена с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр. 4 от
14.01.2020 г., но при съобразяване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК,
съгласно която подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня
на влизане в сила на съдебното решение, то за периода от приемането до
отмяната с влязло в сила съдебното решение, актът (наредбата) се считал за
законосъобразен и пораждал валидни правни последици. От анализа на
цитираните разпоредби следвало, че в специалния закон и подзаконовите
актове по приложението му не се предвижда увеличение на часовете положен
нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.
В чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, която ищецът считал за приложим по отношение
на положените от него нощни часове труд през процесния период, било
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Следвало да се държи сметка, че НСОРЗ е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на Кодекса на труда. Съгласно чл. 136, ал. 1 КТ
работната седмица била петдневна с нормална продължителност на
седмичното работно време до 40 часа, съгласно ал. 3 на същия текст
нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа, а
според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35 часа, като
5
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица била до 7 часа. В ал. 2 на същия текст било посочено, че
нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Така според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време при подневно
отчитане било осем часа, а работното време през нощта, при същите условия,
било седем часа, което означавало, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. При
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за фактически отработени седем часа
нощен труд работникът/служителят получавал възнаграждение за осем часа
труд – получавал възнаграждение за време, което реално не е отработил. Това
идвало да покаже, че посоченото преизчисляване има отношение единствено
към заплащането (увеличено) на нощния труд по КТ, но не и към
натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да
акумулира извънреден труд.
В настоящия случай за уредбата на правоотношенията между страните
бил приложим специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. При тълкуване разпоредбата на чл. 187
ЗМВР в приложимата му редакция, според който нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа
на смени, какъвто бил настоящият случай, било възможно полагането на труд
и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от това
следвал извод, че ЗМВР не установява различна нормална продължителност
на работното време за труда, положен през деня, и за труда, положен през
нощта, каквато имало в Кодекса на труда. В чл. 136 и чл. 140 КТ конкретно,
ясно и недвусмислено била уредена различна нормална продължителност на
работното време за дневния и за нощния труд докато такива пояснения в
ЗМВР липсвали. При това положение според специалния закон в посочената
редакция нормалната продължителност на работното време била винаги 8
часа, независимо в кое време на денонощието се полага трудът. В ЗМВР било
направено изрично разграничение между полагания от държавните
служители в МВР извънреден и нощен труд. За двата вида труд било
предвидено допълнително възнаграждение. Чл. 187, ал. 6 ЗМВР, редакция,
обн.в ДВ. Бр.81 от 14.10.2016 г. регламентирал размера на възнаграждението
за извънреден труд и той се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното
6
месечно възнаграждение, а условията и редът за изплащане на нощния труд се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с
негова заповед. И ЗМВР, и КТ определяли за нощен трудът, положен между
22,00 ч. и 06,00 ч, както и че за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лева, но установявали различна нормална продължителност на
работното време за труда, положен през нощта. От анализа на цитираните
разпоредби следвало, че в специалния закон и подзаконовите актове по
приложението му не се предвиждало увеличение на часовете положен нощен
труд при сумирано изчисляване на работното време.
Горният извод се подкрепялои и от последващото изменение на чл. 187,
ал. 1 ЗМВР (с ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.), с което по-подробно и ясно била
регламентирана еднаквата продължителност на работното време на дневния и
нощния труд. С това изменение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се давала яснота на
вече съществуващата норма - нормата не се допълвала, доколкото в по-новата
редакция не се уреждали някакви нови, различни от досегашните обществени
отношения, а напротив - конкретизирали се възникналите. Ето защо СРС е
приел, че приложимата към процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 1
ЗМВР, редакция, обн.в ДВ. Бр.81 от 14.10.2016 г. не била непълна, а неясна.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА същата следвало да
се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на
целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. България.
Съдът е счел, че ЗМВР урежда еднаква нормална продължителност на
работното време на дневния и нощния труд. Доколкото в тази част
специалният закон ЗМВР се различавал от КТ, то последният не следвало да
се прилага, като неприложима била и НСОРЗ. Да се умножат положените от
ищеца часове нощен труд с увеличаващия коефициент по НСОРЗ означавало
да се приложи по-кратката нормална продължителност на работното време
през нощта, в противоречие с разпоредбата на специалния закон, който
установявал еднаква нормална продължителност на работното време през
деня и през нощта. При липсата на разлика между нормалната
продължителност на дневния и на нощния труд в ЗМВР, от която разлика да
се получи коефициентът, с който да се увеличават фактически положените
часове нощен труд, следвало че съотношението е 8/8 или коефициентът е 1,
7
което нямало да доведе до увеличаване на часовете нощен труд. Дори когато с
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се предвиждало такова
увеличение, то коефициентът бил определен не по начина, посочен в чл. 9, ал.
2 НСОРЗ /8:7/, а бил установен чрез посочването му като число, с което се
умножавали часовете нощен труд - съгласно чл. 31, ал. 2 от посочената
наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножавал по
0,143, а полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за
отчетния период. Ако това увеличение в отменената наредба било определяно
по формулата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, то тя щяла да бъде 8:8 часа, а
коефициентът - 1 т.е. без увеличение.
С исковата си молба ищецът претендирал допълнително
възнаграждение за извънреден труд, което се формирало от преизчисляването
на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната продължителност на
нощния труд за служителите в системата на МВР бил 8 часа, дневната също
била 8 часа, не било необходимо да се преобразуват часове нощен труд.
Отделно от това следвало да се посочи, че превръщането на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 не водело до фактическото полагане на
извънреден труд, тъй като извънредният труд бил труд, полаган извън
нормалната продължителност на работното време. В случая, от страна на
ищеца не били наведени твърдения за полагане на труд извън определените
24-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа, който да не му бил
заплатен от ответника. Предвид това съдът е достигнал до извода, че за
процесния период в полза на ищеца не е възникнало вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, формиран след увеличение на часовете
положен труд през нощта. Поради изложеното искът бил изцяло
неоснователен и като такъв е отхвърлен.
Вземането за лихва имало акцесорен характер и за дължимостта му
следвало да се установи възникването на главния дълг. Съдът не формирал
правни изводи за наличие на главен дълг. Ето защо и претенцията за
мораторна лихва била неоснователна и като така изцяло е отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът твърди, че полага труд като младши инспектор-старши
8
пожарникар в сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на V РС
„Пожарна безопасност и защита на населението“. Сочи, че работата му била
организирана на 24 смени, а отчитането на работното време било сумарно.
Съгласно чл.187, ал.3 вр. с ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплащал с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. А съгласно
чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащало допълнително възнаграждение за извънреден труд.
За периода 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г. бил положил общо 1680 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ,
възлизал на 1920,24 часа. При така извършеното преизчисление и при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %
съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника възлизало на 2 232,18
лв. Ищецът претендира и лихва за забава върху всяко едно месечно
задължение в общ размер на 303,76 лв.
С отговора по исковата молба ответникът оспорва исковата молба и
твърди, че положения от ищеца нощен труд не следва да се преобразува и
заплаща като извънредно положен. Сочи, че положеният от служителя нощен
труд е начислен и получен от ищеца ведно с месечните му възнаграждения,
съобразно заповедите на министъра на вътрешните работи. Приложим в
случая бил ЗМВР, който е специален закон по отношение на КТ.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 20274175 от
11.12.2020 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния период
страните са обвързани от служебно правоотношение /л.38 пред СРС/.
С молба от 18.03.2021 г. ищецът /чрез процесуалния си представител/ е
направил волеизявление по чл.214, ал.1 ГПК в посока намаление на
претенциите.
С определение от 19.03.2021 г. СРС е допуснал така поисканото
изменение като искът за главница се счита предявен за сумата в размер на
1642,12 лв., а този по чл.86, ал.1 ЗЗД- за 233,38 лв. като за разликата до
първоначално предявените искове производството е прекратено.
Така направеното изменение е породено от заключението на съдебно-
9
счетоводната експертиза. Видно от последното /л.49 и л.50/ полаганият от
ищеца труд е отчитан сумарно при тримесечен период на отчитане. Ищецът е
полагал труд дежурейки на 24 часови смени, които са били планирани и
изпълнени на базата на разработени месечни графици за дежурства. За
процесния период ищецът е положил 209 броя 24 часови дежурства. На
ищецът са били осигурявани почивки съгласно ЗМВР и те са били включени
при отчитане на работното му време. Почивките са били заплащани.
Дежурството от 24 часа е отчитано като 24 отработени часа. За процесния
период на ищеца са заплатени 15 часа извънреден труд. Така определение
общо извънреден труд за процесния период не надхвърля лимита от 70 часа
на тримесечие по чл.187 ЗМВР /л.52 от заключението/.
От същото заключение, обаче, се установява че ако приложим
правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се получават 237 часа труд, положен от
ищеца, но не отчетен и съответно незаплатен. Стойността на тези 237 часа
извънреден труд, получени от приравняването на нощния труд към дневен
възлизала на 1642,12 лв. Лихвата за забавеното изпълнение по плащането на
главницата, което следвало да стане в месеца, следващ отчетния период,
възлиза на 233,38 лв.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период-
10
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 01.10.2016
г.- 01.10.2019 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
11
Основното възражение в отговора по исковата молба и по въззивната
жалба на въззиваемия /ответник пред СРС/ и споделено от
първоинстанционния съд е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане
и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй
като се касае за специална уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
12
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
13
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.
6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
За пълнота на изложението ще посочим, че празнотата в правото е
отстранена с изменение на чл.187, ал.4 ЗМВР, обн.ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.,
където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно.
Следва да добавим и, че СРС погрешно е посочил и се е позовал в
мотивите си /а и в диспозитива/, че нормата на чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР е
отменена; същата е действаща за процесния период, както и към настоящия
момент.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което претенциите на ищеца като основателни ще
бъдат уважени.
14
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1642.12 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат
на положен през периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. нощен труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 04.12.2019 г. до окончателното плащане и сумата
от 233.38 лева, представляваща мораторна лихва дължима, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното
вземане за възнаграждение за извънреден труд, до 04.12.2019 г.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно и в
частта за разноските и също следва да бъде отменено. Вместо това ще бъдат
присъдени разноски на ищеца, които възлизат в размер на 300 лв.-
адв.възнаграждение за процесуално представителство.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски се следват. Такива, обаче
нито са сторени, нито се претендират поради което и не се присъждат.
Въззиваемата страна претендира разноски, но такива не се следват
поради което и не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№ 20093217 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 70956 по
описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 168 състав, изцяло
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – МВР, гр.София, ул******* на основание чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, ДА ЗАПЛАТИ на ХР. П. П., ЕГН
**********, гр.София, бул.******* съдебен адрес: гр.София, бул.“*******-
адв.Д.Р., сумата в размер на 1642.12 лева, представляваща възнаграждение
15
за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.10.2016 г. до
01.10.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 04.12.2019 г. до окончателното
плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 233.38 лева,
представляваща мораторна лихва дължима, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за
възнаграждение за извънреден труд, до 04.12.2019 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – МВР, гр.София, ул******* ДА ЗАПЛАТИ на ХР. П. П., ЕГН
**********, гр.София, бул.******* съдебен адрес: гр.София, бул.“*******-
адв.Д.Р., сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за
адв.възнаграждение за процесуално представителство пред първата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16