Решение по дело №1048/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 81/18.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200418/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД, [населено място], с ЕИК *********, за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.179, ал.3б, вр.чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение АПИ при МРРБ е осъдена да заплати на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД сумата от 600,00 (шестстотин) лева.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилни изводите на съда за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Счита, че съдът необосновано не е приложил санкционната разпоредба, като подчертава, че точният смисъл на разпоредбите не винаги е буквалният смисъл. Касаторът прави подробен анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като счита, че с констатираното противоречие между нея и разписаната в ЗДвП санкционна система, ДРС е отнел абсолютната компетентност на СЕС. Твърди, че първостепенният съд е следвало да спре производството предвид образуваното дело С-61/2023г. пред СЕС. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация, в депозирана молба поддържа, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е бил Електронен фиш /EФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция, издаден от АПИ срещу „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 12.10.2020г., в 09.15 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Намаляващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „Скания Р 450“ с рег. №[рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 600 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 40 000 кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС-нарушение по чл.102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В електронния фиш деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от същия закон на търговското дружество - превозвач е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Във фиша е указано, че търговецът може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на фиша заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева.

Въз основа на събраните доказателства ДРС приел за установена описаната в електронния фиш фактическа обстановка и счел, че така описаното деяние е съставомерно от фактическа и правна страна.

Въззивния съд приел, че за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП електронен фиш не може да се издава, доколкото чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такъв ред за санкциониране на този вид нарушения, а само за тези по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, т.е. към датата на извършване на нарушението – 12.10.2020 г. нарушението е подлежало на санкция по общия ред на ЗАНН. Приел, че с издаване на ЕФ са нарушени общите принципи на правото на ЕС, и по-конкретно принципа на пропорционалност, тъй като санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП предвиждат санкции в абсолютен размер, без възможност за индивидуализиране на наказанието. Предвид това счел, че следва да остави без приложение разпоредбата, която би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат, съответно – следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Настоящият състав на съда намира достигнатите от ДРС правни изводи за правилни, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

На първо място, нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 12.10.2020 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производството процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник.

В този смисъл, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ сторени разноски в размер на 600 лева които са малко над минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 81/18.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200418/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД, [населено място], с ЕИК ********* сума в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.