Решение по дело №291/2022 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 23.08.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 291 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед № Л-770/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят л.св. П.И.И., ЕГН: **********, е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия”.

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят л.св. П.И.И., с адрес: ***, IV-та група, който в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС /оспорената заповед е връчена на л.св. И. на 12.08.2022 г. - л.12-гръб, а жалбата срещу нея е подадена на 15.08.2022 г., видно от поставения регистрационен индекс на Затвора Ловеч – л. 4 от делото/, е подал жалба срещу заповедта с твърдения, че същата е нищожна и незаконосъобразна. Оспорва се изложената в обжалваната заповед фактическа обстановка. Моли съда да обяви нищожност, алтернативно да отмени обжалваната заповед.

Жалбата е подадена директно в съда, като не е подадена чрез адм. орган съгласно разпоредбата на 152, ал. 1 от АПК, като към жалбата няма приложено копие на обжалван акт, поради което липсва административна преписка и доказателства за допустимост на оспорването към момента на подаването на същата.

С разпореждане от з.с.з. на 17.08.2022 г. е изпратен препис от жалбата на ответника, от който е изискана незабавно в 1-дн. срок адм. преписка, която да съдържа заверено копие на обжалвана заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните, изрично писмено становище за допустимост на жалбата, доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването, доказателства дали има подадена жалба пред издателя на заповедта- адм. орган и на коя дата, както и копие от същата, както и изрична справка дали заповедта е отменена, ведно с копие на издаден акт за отмяна на същата, ведно със справка дали фактически наложеното дисциплинарно наказание е изтърпяно и през кой период с начало и край на наказанието.

С писмо вх. № 2880/18.08.2022 г. на Началника на Затвора – Ловеч е изпратена адм. преписка, ведно с писмено становище за недопустимост на оспорването и неоснователност на жалбата, в което е посочено, че Заповед № Л-770/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч не е приведена в изпълнение.

Видно от представената административна преписка, същата съдържа извадка от формуляр за досие на оспорващия, ведно с данни за налагани предходни дисциплинарни наказания.

С определение от з.с.з. от 18.08.2022 г. от ответника е изискано изрично да представи заверено копие на всички заповеди, с които са налагани предходни дисциплинарни наказания на л.св. П.И.И., ведно с отбелязване за дата на влизане в сила на предходните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. П.И.И., както и справка за всички влезли в сила дисциплинарни наказания на л.св. П.И.И., с оглед доказване на законосъобразността на обжалваната заповед и доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.

Със същото определение на жалбоподателя е указано, че към момента липсват доказателства за заплатена д.т. от 10 лв. по сметка на съда за образуване на делото, поради което жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 от АПК и е оставена без движение.

Поради това от ответника – Началника на Затвора – Ловеч са изискани - незабавно в 1-дн. срок /но не по-късно от съдебното заседание/ сочените писмени доказателства и становища.

С оглед на това, че жалбата не отговаря на условията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК, същата е оставена без движение, а с оглед бързината на производството срокът за отстраняване на нередовностите на същата е определен на 1-дневен срок, но не по-късно от датата на съдебното заседание. На основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7, както и чл. 151, т. 3 от АПК на жалбоподателя е указано, че в 1 -дн. срок от получаване на съобщението /но не по-късно от 23.08.2022 г. 13:30 ч./ следва: 1. да конкретизира в какво се състои незакносъобразността на акта; 2. да конкретизира искането до съда; 3. да представи доказателства за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда IBAN: ***, Банка: Централна Кооперативна Банка, Банков код: CECBBGSF, като в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Със същото определение от з.с.з. на 18.08.2022 г. делото е насрочено незабавно, независимо от оставянето на жалбата без движение съгласно мотивите по-горе, с оглед разпоредбата на чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС, като е указано на жалбоподателя, че може да заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни причини, както и че може да упълномощи защитник – чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС.

Със същото определение е указано на ответника доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК.

Със същото определение заедно с призовката, препис от определението на основание чл. 163 от АПК, на ответника е указано, че до приключване на съдебното дирене може да представи писмен отговор и да посочи доказателства /като писмените следва да се приложат към отговора/.

На 18.08.2022 г. от упълномощения от жалбоподателя адвокат С.Г. е постъпило пълномощно /л. 28/, както и рамков договор за правна защита и съдействие от 18.08.2022 г. /л. 29/.

В молба с вх. № 2913/19.08.2022 г. в АдмС Ловеч л. св. П.И. е заявил, че е упълномощил адвокат С.Г. от САК и че желае същата да бъде призована по делото.

С писмо с вх. № 2915/22.08.2022 г. в АдмС Ловеч по ел. поща от ответника са представени копия на заповеди: № Л-770/12.08.2022 г. /процесната/, № Л-1108/12.11.2021 г., № Л-750/21.07.2021 г., № Л-594/21.06.2022 г., с отбелязвания с подпис и печат на датите им на влизане в сила.

С писмо с вх. № 2916/22.08.2022 г. в АдмС Ловеч по ел. поща от адв. Г. е представено копие от преводно нареждане/вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

С отделно определение № 701 от 22.08.2022 г. в производство по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС, съдът е оставил без уважение искане на л.св. П.И.И., с адрес: ***, IV-та група, за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № Л-770/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч.

С допълнение към жалбата с вх. № 2928/22.08.2022 г. в АдмС Ловеч процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С.Г. излага аргументи по отношение на допустимостта и основателността на оспорването. Като в изпълнение на определението на съда от з.с.з. от 18.08.2022 г. развива съображения в какво се състои незаконосъобразността на акта, като счита, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 146, т. 1-5 от АПК. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и допълнението към нея. Постъпила е молба вх. № 2937/23.08.2022 г., 13,32 ч. на С.Г. от САК, която не се явява в съдебно заседание, а в същата молба излага становище по същество, като поддържа жалбата и допълнението към нея.

Ответникът Началник на Затвора Ловеч не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмо вх. № 2880/18.08.2022 г. на ответника се ангажира становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, като се ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /оспорената заповед е връчена на л.св. И. на 12.08.2022 г. - л.12-гръб, а жалбата срещу нея е подадена на 15.08.2022 г. видно от поставения регистрационен индекс на Затвора Ловеч – л. 4/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за незаконосъобразен.

Видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието /на л. 21 от делото/, издателят на оспорената в настоящото производство Заповед № Л-770/12.08.2022 г. на Началник на Затвора ст. комисар Розалина Ганекова - е компетентно лице.

Относно спазването на установената форма, съдът намира, че заповедта не отговаря на реквизитите на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания са непълни.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС - Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

Следва да се посочи, че от една страна в обжалваната заповед не се сочи нито едно нарушение на чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8 от ЗИНЗС, като отделно в обжалваната заповед се сочи извършен състав на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, като конкретно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение е посочено бланкетно по следния начин: „не е спазил установените правила, не е изпълнил задълженията си като магазинер и е съдействал лишени то свобода да нарушат установените правила и да реализират състава на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС.“.

Изложеното в заповедта е квалифицирано като нарушение по чл. 96, т. 3 и 4 и чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, което е квалифицирано от издателя на заповедта като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

Ето защо за дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС – не се налага процесното дисциплинарно наказание, освен при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

В този смисъл е следвало изрично в обжалваната заповед ответникът да посочи изрично кои и колко на брой са предходните дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, като е следвало изрично в заповедта да се посочат и номера и дати на влезли в сила заповеди за налагане на предходни дисциплинарни наказания.

В обжалваната заповед липсват каквито и да било данни за каквото и да било предходно налагано дисциплинарно наказание по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, което е съществен порок на формата на административния акт, обосноваващ отмяна на заповедта.

Ето защо съдът намира, че правното основание, посочено в заповедта, е непълно, като отделно не съответства на изложените в заповедта фактически основания. В обжалваната заповед не е посочено нито едно от изчерпателно изброените в чл. 100, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарни нарушения - само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8 от ЗИНЗ се налага дисциплинарно наказание от вида на процесното или при системност, данни за каквато не се сочат в обжалваната заповед.

По отношение на алтернативната предпоставка за системност съдът ще изложи отделни мотиви във връзка с проверката за материална законосъобразност.

Поради това съдът приема, че Заповед № Л-770/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч е издадена при отменителното основание чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При издавеното на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК.

Видно от съдържанието на адм. преписка, всички писмени обяснения на лишените от свобода: И.А.Д., както и Н.Н., С.К., Й.Й.са лаконични, като по същество се състоят преобладаващо в отказ за даване на обяснения.

От друга страна жалбоподателят л.св. И. е отказал да даде обяснения, поради което съдът приема, че издателят на обжалваната заповед не е изпълнил изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване служебно на всички факти и обстоятелства, като не е събрал служебно други доказателства, освен сочените писмени обяснения на няколко лишени от свобода, които са лаконични и се състоят по същество в отказ за даване на обяснения.

Поради това съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно отменително основание, обосноваващо отмяна на обжалваната заповед.

Съдът намира, че заповедта не е съобразена с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС.

Видно е, че издателят на заповедта е квалифицирал нарушението като такова по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. В нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС изрично и изчерпателно са посочени предпоставките за налагане на конкретното дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия”.

Видно е, че извършеното дисциплинарно нарушение е квалифицирано в обжалваната заповед като такова по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, като не попада между изчерпателно изброените в същата норма – само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8 от ЗИНЗС се налага дисциплинарно наказание от вида на процесното. Следователно не е налице е първата предпоставка на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС за налагане на дисциплинарно нарушение от вида на процесното.

За да постанови процесната заповед, органът се е обосновал с извършено от страна на л.св. И. нарушение, изразяващо се в „…съдействал да нарушат установените правила и да реализират състава на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС.“

Цитираната разпоредба на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС гласи, че лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат. Доколкото, от мотивите на оспорената заповед се установява, а и не се твърди противното от ответния орган, че л.св. И. не е извършил нито едно от визираните в тази разпоредба действия, и доколкото в ЗИНЗС не е предвиден състав на дисциплинарно нарушение, изразяващ се в съдействие за извършването на такова, то съдът счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е съответно на нито един от съставите на дисциплинарни нарушения, разписани в ЗИНЗС.

Дори да се приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушение в посочения смисъл, то ответникът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИЗНС, според която дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 7, а именно изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия може да се налага само при извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

В обжалваната в настоящото производство заповед не са посочени предпоставки за „системност”, като, както беше посочено по-горе, липсва посочване на каквото и да било предходна заповед с номер и издател на заповедта, за налагано предходно влязло в сила дисциплинарно наказание.

С определение от з.с.з. на 18.08.2022 г., съдът изрично е изискал от ответника да представи заверено копие на всички заповеди, с които са налагани предходни дисциплинарни наказания на л.св. П.И.И., ведно с отбелязване за дата на влизане в сила на предходните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. П.И.И., както и справка за всички влезли в сила дисциплинарни наказания на л.св. П.И.И., с оглед доказване на законосъобразността на обжалваната заповед и доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.

Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС - За дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, като в заповедта е следвало да бъдат посочени кои конкретно задължения и кои конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС наказаният не е спазил. Така квалифицирано нарушението попада в изключението по чл. 102, ал. 2, предл. второ от ЗИНЗС, т. е. изисква се да са налице системни нарушения. В обжалваната заповед не се сочи неизпълнение на конкретно задължения и кои конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС наказаният не е спазил. В мотивите на заповедта ответникът не твърди и не представя доказателства, че е налице системност при извършването им от страна на жалбоподателя.

В правната теория се приема, че системност означава три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение в продължение на една година.

В случая квалифицираното нарушение, извършено от жалбоподателя попада в изключението по чл. 102, ал. 2, предл. 2-ро от ЗИНЗС, т. е. има изискване наказанието по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС да се налага при наличие на системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.

От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил три или повече нарушения от същия вид в рамките на една година. Освен процесната, ответникът е представил още три заповеди за наказания, наложени за жалбоподателя за извършени от него нарушения, като само две от тях /Заповед № Л-108/12.11.2021 г. и Заповед № Л-594/21.06.2022 г./ са в рамките на една година от извършване на процесното нарушение – 02.08.2021 г. - 02.08.2022 г.

Дори обаче да се приеме, че системност е налице и при по-малко от три нарушения в рамките на една година, то съдът следва да посочи, че в представените от ответника заповеди за предходно наложени дисциплинарни нарушения Заповед № Л-108/12.11.2021 г. и Заповед № Л-594/21.06.2022 г. не може да се установи по категоричен начин какви конкретно задължения не е изпълненил л.св. И. и кои конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС, наказаният не е спазил.

Отделно от горното, дори от представените от ответника заповеди да можеха да се извлекат предпоставките за дефиниране на настоящото дисциплинарно нарушение като системно такова, то съдът счита, че събраните в хода на съдебното производство данни не могат да послужат като средство за отстраняване на порока на административния акт. Това е така, тъй като е недопустимо да се извършва допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени действия в съдебното производство. Последните трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, според която административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба ограничава съдебното установяване при проверката за материална законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във фактическото основание на оспорения административен акт. Законосъобразността на акта не се следва да бъде преценявана от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, още повече такива, за първи път установени от съда, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че недоказана остава системността, съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което и обжалваната заповед е материално незаконосъобразна.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото не се установи извършване на такива дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, по отношение на които законът да допуска налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за това, заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, вследствие на което следва да бъде отменена.

В съдебно заседание на 23.08.2022 г. разпитаният свидетеля И.А.Д.. Свидетелят л.св. И.А.Д., предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, изложи, че той самият е дал собствената си щрайх карта на л.св.В. с молба да му напазарува от лавката, защото бил възрастен и немощен, а закупените стоки били тежки, затова изложи, че В. му е свършил услуга като бил напазарувал за самия него стоки от лавката. Свидетелят Д. изложи, че той самият е болен, а закупените от него стоки били тежки, поради което е помолил л.св. Е. В. да му закупи конкретни стоки от лавката и да му ги пренесе, като жалбоподателят П.И. е лавкаджия.

При това положение недоказана остана и фактическата обстановка, описана в обжалваната заповед, поради което и на това основание обжалваната заповед е незоносъобразна.

В допълнение от страна на ответника липсват каквито и да било доказателствени искания, като са представени от ответника единствено служебно изисканите от съда допълнителни писмени доказателства.

Поради това съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК, а производството по делото е бързо.

Поради това обжалваната заповед следва да бъде отменена, като издадена при отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

По отношение на искането на процесуалния представител на жалбоподателя адв. С.Г. от САК за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

На 18.08.2022 г. от упълномощения от жалбоподателя адвокат С.Г. е постъпило пълномощно /л. 28/, както и рамков договор за правна защита и съдействие от 18.08.2022 г. /л. 29/, видно от който се сочи правна услуга по чл. 38 от ЗА в размер на 600 лв. с ДДС.

Ето защо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде осъдена администрацията на ответника Затвора Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на адв. С.Г. ***, сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.

Следва да бъде осъден Затвора Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лв. за държавна такса, видно от платежно нареждане на л. 52 от делото.

На основание гореизложеното и чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на л.св. П.И.И., с адрес: ***, IV-та група, Заповед № Л-770/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч, с която на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС жалбоподателят е наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия”.

ОСЪЖДА Затвора – Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на адвокат С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.

ОСЪЖДА Затвора – Ловеч /ГДИН – София/ да заплати на л.св. П.И.И., с адрес: ***, IV-та група, сумата от 10 лв. разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Ловеч в 14-дн. срок от съобщението.

АДМ. СЪДИЯ:

Номер на акта:	162
Дата:	23 август 2022 г.
Съдия:	Йонита Цанкова Цанкова

Дело:	20227130700291
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	17 август 2022 г.

Решение по дело №291/2022 на Административен съд - Ловеч

Съдържание на акта Свали акта