РЕШЕНИЕ
№ 3126
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110162285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК *****, срещу С. Й. Й. с ЕГН
********** и С. А. М. с ЕГН **********. Предявени са при условията на обективно и
пасивно субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
34207/2023г. на СРС, 140 състав. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ за процесния период. Въпреки това през процесния период ответниците са
потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът
се е обеднил със стойността й. Поддържа, че през процесния период са били в сила
общи условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
според които дължимите суми за ползваната топлинна енергия били дължими в срок
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, но задълженията не били
платени от ответника в установените срокове. Дяловото разпределение на топлинна
енергия по отношение на процесния имот било възложено на „Т с“ ЕООД. Поради това
ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в негова полза била издадена
срещу ответниците заповед за изпълнение за претендираните суми. В
законоустановения срок длъжниците подали възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на
вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответниците му дължат при равни квоти
претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото
разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез
пълномощника адв. Н. Г., с който предявените искове се оспорват изцяло по основание
и по размер. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Отправя се искане за привличане на трето-лице помагач на страната
на ответниците "А Б" ООД с ЕИК *****, с посочен адрес на управление.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 34207/2023г.
на СРС, 140 състав.
От приложеното ч.гр.д. № 34207/2023г. по описа на Софийски районен съд се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 174976 от 20.06.2023 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2023
г. срещу длъжниците. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът С. Й. Й. е подал възражение,
поради което с разпореждане от 27.10.2023 г. съдът е дал указания на заявителя да
предяви искове по чл. 422 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С” ЕАД е
предявило искове по чл. 422 ГПК.
По отношение на ответника С. А. М. съдът намира настоящото производство за
недопустимо, поради следното: заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на
С. А. М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като не е постъпило възражение от нейна страна
срещу издадената заповед за изпълнение. Поради което с разпореждане от 13.11.2023 г.
съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение за
частта на С. А. М., какъвто е издаден на 14.11.2023 г. и получен от представител на
заявителя на 01.10.2024 г. На основание чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение е
влязла в сила, доколкото срещу същата не е било подадено възражение в срок и срещу
длъжника С. А. М. е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта, поради
което за ищеца липсва правен интерес от предявените установителни искове по
отношение на С. А. М..
С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да бъде
прекратено по отношение на ответника С. А. М., като недопустимо и да продължи по
отношение на ответника С. Й. Й..
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника
топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил
разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
Във връзка с изложеното заявената претенция следва да се квалифицира по чл.
59 ЗЗД. За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД
2
в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените
количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността
т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански
нужди.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
22.10.2018 г., обективиран в нотариален акт № ******* г., по описа на нотариус М Г,
се установява, че С. Й. Й. е придобила ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, а именно:
магазин № 4, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ***.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна собственост,
която е топлоснабдена, като дяловото разпределение в същата сграда е осъществявано
от конституираното като трето лице -помагач по настоящото производство, дружество.
От изготвеното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира
изцяло, се установява, че през процесния период в имота на ответника не е имало
отоплителни тела, а само един водомер за топла вода, като за 2021/2022г. не е бил
осигурен достъп за отчет на водомера. В приетото заключение е посочено и как се е
осъществявало отчитането на количествените показатели за потреблението на
топлинна енергия и топла вода. Посочено е, че доколкото всички отоплителни тела са
били демонтирани, ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. От
същото става ясно още, че монтираните в имота уреди за отчет са били изправни, като
изготвяните месечни отчети са отговаряли на нормативните изисквания.
Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и
обективно изготвена, дължимата сума за доставяната в имота топлинна енергия за
процесния период, в т.ч. след съобразяване на изравнителните сметки, възлиза на
596,38 лв., като ответницата отговаря за ½ част от дълга, а именно за сумата от 298,19
лв.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда, че собствениците и титулярите на
вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. Установи се, че ответницата се явява
собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим имот, поради което по
силата на закона, за същата възниква задължение да заплаща при посочените условия,
доставяната топлинна енергия. От заключението на вещото лице се установява, че
действително в имота е била доставяна топлинна енергия, потребена за сградна
инсталация и за БГВ. С незаплащането на дължимата сума за топлинна енергия за
имота през процесния период, ответницата действително се е обогатила за сметка на
ищцовото дружество, тъй като обогатяването може да се изразява и в спестяване на
дължими разходи, заплащането на които е следвало да намали имуществения й
патримониум. У ищцовото дружество, във връзка с незаплатените от ответницата за
процесния имот, суми за топлинна енергия, пък е налице обедняване, тъй като е било
налице сигурно и предвидимо правно очакване за настъпване на увеличаване на
имуществото му с постъпване на дължимите суми, за които същото издало и фактури.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявената
искова претенция за консумирана топлинна енергия, е основателна в размер на 298,19
лв., като следва да бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 306,57
лв.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за неоснователно по следните съображения: в случая се претендират вземания,
3
произтичащи от неоснователно обогатяване, които се погасяват с общия петгодишен
давностен срок – арг. чл. 110 ЗЗД. Настоящото производство е образувано при
условията на чл. 422 ГПК, поради което, с оглед уредената фикция в посочената
норма, настоящият иск се счита предявен от 14.06.2023 г. – датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това положение и предвид
периода, за който се претендират процесните вземания, следва да се приеме, че
давността за тях не е изтекла.
По акцесорните вземания за лихва за забава:
Вземането, почиващо на неоснователно обогатяване, няма установен падеж за
плащане, с оглед на което, за да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва,
следва да бъде поканен. По делото не е представена покана от ищцовото дружество до
ответника. С оглед на това, следва да се приеме, че по делото не е доказано ответникът
да е изпаднал в забава за плащането и не дължи мораторна лихва, поради което
предявените искове за сумата от 32,14 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.07.2020 г. до 12.06.2023 г. и за сумата от 0,14 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г.
до 12.06.2023 г., подлежат на отхвърляне.
По разноските:
По прекратените искове единствено ответникът С. А. М. има право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на С. А. М.
сумата в размер на 400 лв., доколкото съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, релевирано от ищеца.
По предявените искове срещу С. Й. Й. и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата С. Й. Й. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата в размер на 725,98 лв., представляваща разноски по настоящото и
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на С.
Й. Й. сумата в размер на 48 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете и като
взе предвид, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 62285 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 140 състав, по отношение на ответника С. А. М., като
процесуално недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл. чл.59, ал.1, че С. Й. Й. с ЕГН **********, дължи на „Т
С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, сумата в размер на:
298,19 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С, с която стойност ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.06.2023г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№34207/2023г. на СРС, 140 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница
за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 298,19 лв. до
4
пълния предявен от 306,57 лв., както и изцяло исковете за сумата от 32,14 лв. - лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.07.2020 г. до
12.06.2023 г. и за сумата от 0,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 12.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С, сумата от 725,98 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С, да заплати на С. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. С,
сумата в размер на 48 лв., представляваща разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С, да заплати на С. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
сумата в размер на 400 лв. – разноски по исковото произвоство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №34207/2023г. на СРС, 140 състав, в частта й относно
вземанията по отношение на С. Й. Й. за 8,38 лв. - главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. вкл., за сумата от 32,14 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.07.2020 г. до 12.06.2023
г., както и за сумата от 0,14 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 12.06.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Т с“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която се прекратява производството, има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5