Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 08.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд V гр. състав на публично заседание проведено на 25.04.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8015 по описа на съда за 2017г., въз основа на закона и данните по делото, за да се
произнесе съобрази следното:
Иск за
делба - ІІ фаза.
С решение № 2147 от 21.12.2017г., в сила от 18.01.2018г. по настоящето
дело, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Н.Г.М.,
ЕГН ********** от гр. П., и Л.Г.С., ЕГН ********** ***, върху следните
недвижими имоти, находящи се в с. П., общ. П.:
1. ЖИЛИЩНА СГРАДА
НА ДВА ЕТАЖА, построена в дворно място от ***, ***, пл. № ***, в стр.кв. ***.
2. СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, построени в дворни места, *** и ***,
пл. № *** в стр.кв. ***.
при 2 равни дяла,
от които: 1 за Н.Г.М. и 1 за Л.Г.С..
Във втората фаза, ищецът е взел
становище чрез процесуалния си представител, че делбата следва да се извърши
като се изнесат имотите на публичната продан. В съдебно заседание ищецът е взел
становище, че и първият предложен вариант на делбата, чрез разпределяне на дял
първи на него, е удачен.
Ответницата е взела становище, че
следва да се извърши делба чрез разпределение по някой от двата варианта на
заключението, но счита, че жилищната сграда е реално поделяема и че това е било
заключението на вещото лице.
Съдът, като прецени становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното: По делото е изготвена и изслушана съдебно-техническа и
оценъчна експертиза, при която вещото лице е дало заключение, че делбените имоти – сгради, реално са поделяеми на два
дяла, съобразени с правата на страните, общата им стойност е в размер на 6 300 лв.,
на един дял от определените от съда са равностойни 3 150 лв. Предложени са
два варианта на делба, като в тях освен сградите, предмет на решението по І
фаза на делбата, е включена и допълнителна сграда – тоалетна, намираща се в
западната част на ***, пл. № ***, в ***, оценена на 100лв. Последната обаче,
според съда, не следва да се включва в делбената маса, тъй като тя не е била
въведена като предмет на делбата до този момент от нито една от страните, в І
фаза на делото не е изследвана нейната собственост /и най-вероятно тя е
приращение към дворното място, лична собственост на ищеца/, а също и такава
сграда не фигурира нито на скицата, приложена към исковата молба, нито на
скицата, изготвена от вещото лице. При това положение, съдът приема, че общата
стойност на делбеното имущество е в размер на 6 200 лв., а на един дял от
определените от съда, са равностойни 3 100 лв. От заключението на вещото
лице, а и от представения ***, е видно, че ищецът притежава освен собствеността
на дворното място, представляващо ***, пл. № ***, в ***, също и индивидуалната
собственост върху ЛЯТНА КУХНЯ, която има самостоятелна вътрешна тоалетна.
Същевременно делбената ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА не разполага с тоалетна, и
съобразно изискванията на чл. 110 ал 1 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, сама по себе си тя не би могла да бъде жилище, нито като цяло, нито всеки
един от двата етажа поотделно. Предложеният Втори вариант на делбата от вещото
лице е чрез разделяне на двуетажната постройка на два етажа и поставянето в дял
на по един етаж на всеки един от двамата съделители. Този вариант обаче, съдът
счита, че не е възможен, тъй като дял на ответницата, съдържащ етаж без санитарен
възел, не би могъл да бъде отреден, т.к. той няма да има характер на жилище, и
не би могъл да получи отделен идентификатор. Също така, нито една от двете
страни не пожела изготвянето на инвестиционен проект, предвиден в чл. 202 от ЗУТ за разделяне на сградата.
Възможен вариант за
извършване на делбата се явява Първи вариант, посочен от вещото лице – чрез
поставяне в дял на една от страните на цялата двуетажна сграда, която би могла
да запази предназначението си на ЖИЛИЩЕ, ако бъде поставена в дял на ищеца,
доколкото той разполага със санитарен възел в свързаната с тази постройка лятна
кухня. Чрез този първи вариант, собствеността на сградите би била разпределена
по начин, по който всеки собственик на дворно място ще стане едноличен
собственик на сградите, построени върху него – ищецът – на жилищната сграда и
част от стопанската сграда до лятната кухня, а ответницата – на другата част от
стопанската сграда и складовото помещение в дворното ѝ място. При това
разпределение, разделена вертикално ще се явява само една сграда – стопанската
такава, за което разделяне не е необходим инвестиционен проект, по изричното
изключване на чл. 202 във вр. с чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, а и разделянето на
сградата на отделни помещения би могло да се реализира без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените - в сградата има склад, домакински помещения,
помещения за животни и сеновал, които могат да бъдат разделени и чрез не много
масивни стени.
Съобразно съставените в заключението
дялове, и обстоятелството, че ДВУЕТАЖНАТА СГРАДА в делбената маса може да запази
първоначалния си характер на жилище на само при един вариант – разпределяне на
ищеца дял І от Първи вариант на делбата, съдът намира, че следва съсобствеността между страните да бъде
прекратена чрез разпределение на делбените имоти на основание чл. 353 от ГПК,
без да се съставя разделителен протокол и да се тегли жребий. Вещото лице е предложило
проект за разделяне на имотите в Първи вариант, който съдът възприема като
подходящ с оглед на интересите на съделителите съобразно собствеността на
дворните места под допуснатите до делба сгради. При така предложения начин на
разпределение на имотите, всеки от съделителите би получил реален дял от
имотите, каквато е целта при извършването на съдебната делба. Независимо от
големите разлики между стойностите на двата дяла, то пълното съответствие на
получения реален дял със стойността на общо притежавания от един съделител дял
от допуснатите до делба имоти не е предвидено като задължително изискване при
извършването на разпределението на имотите между съделителите /в този смисъл
Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., I г. о., ГК,
пост. по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да разпредели допуснатите до делба
имоти между съделителите, съгласно предложения от вещото лице вариант Първи на
делбата, като изключи от него дворната тоалетна с пазарна оценка 100.00 лв., по
следния начин:
На съделителя Н.Г.М., следва да се
разпредели Дял І, състоящ се от: първи
етаж от жилищна сграда, построена в дворно място от ***, ***, пл.№ ***, в
стр.кв. ***, с пазарна оценка 1 900 лв., втори
етаж от жилищна сграда, построена в дворно място от ***, ***, пл.№ ***, в
стр.кв. ***, с пазарна оценка 2 100 лв., както и 39 кв.м. от Стопанска сграда, построена в дворни места *** и ***,
пл. №***, в стр. кв. ***, с пазарна оценка 1 100 лв., представляващи западната част на сградата, находяща се върху дворно
място ***, пл. №***, в ***, лична собственост на ищеца. Обща стойност на дела –
5 100лв.
На съделителката Л.Г.С.
следва да се разпредели Дял ІІ, състоящ се от: 37 кв.м. от Стопанска сграда, построена в дворни места *** и ***,
пл. №***, в стр. кв. *** с пазарна
оценка 900.00 лв., представляващи източната част на сградата, находяща се
върху дворно място ***, пл. №***,
в ***, лична собственост на ответницата; и складова
постройка, построена в дворно място ***, пл. №***, в стр. кв. ***, с пазарна оценка 200.00 лв. Обща стойност на
дела – 1 100лв.
За уравнение на
дяловете Н.Г.М., който получава имот с по-висока пазарна стойност от стойността
на дела му в съсобствеността, трябва да заплати на Л.Г.С. 2 000 лв., тъй
като тя получава имоти, които са на по-ниска стойност от стойността на дела
ѝ в съсобствеността.
На осн. чл. 355 от ГПК, съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ПлРС, държавни такси върху стойността на
получените дялове. Съделителят Н.Г.М. дължи 204.00
лв. ДТ, но доколкото той е внесъл първоначална ДТ от 30 лв., която е била
недължима към датата на предявяването на иска, то тази такса следва да бъде
приспадната от ДТ върху стойността на дела му, и ищецът следва да бъде осъден
да заплати 174.00лв., както и 5 лв., в
случай на издаване на изпълнителен лист. Съделителката Л.Г.С. дължи 44.00 лв.,
както и 5 лв., в случай на издаване на изпълнителен лист.
Ищецът претендира
присъждане на разноски в производството, като в представения списък по чл. 80
от ГПК е посочено и адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. Доколкото
по делото е разгледан само иск, касаещ делбата на процесните имоти и не е
налице предявяване и произнасяне по присъединени искове, по отношение на
разноските по делото, приложимо е само изр. първо на чл. 355 от ГПК. В този
случай, съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на
делбеното производство разноските, но онези разноски, които са например по
призоваване на свидетели, възнаграждение за вещи лица, по извършването на оглед
и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата
на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, всеки съделител понася
сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат – в този
смисъл и Определение № 55 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г.
о., ГК, а също и Определение № 81 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011
г., II г. о., ГК, Решение № 117 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1098/2011
г., II г. о., ГК. При равните права на съделителите, съдът е разпределил и по
равно разноските за изготвяне на заключение по съдебно-техническа и оценъчна
експертиза, поради което на ищеца не се дължи репариране на неговата част от
разноските за вещо лице. Единствено дължими от ответницата на ищеца се явяват
половината от разноските за вписване на исковата молба в Службата по вписвания
гр. П., поради което по искането на ищеца за осъждане на ответницата за
заплащане на разноските по делото, следва да бъде уважено единствено до размер
на 5.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание
чл.353 от ГПК, между съделителите: Н.Г.М.,
ЕГН ********** от гр. П. и Л.Г.С., ЕГН ********** ***, допуснатите до делба
недвижими имоти с решение по делото № 2147 от 21.12.2017г., в сила от 18.01.2018г.
по гр.д. 8015/17г. на ПлРС, както следва:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на съделителя Н.Г.М., ЕГН ********** от гр. П. следните
недвижими имоти, находящи се в с. П., общ. П.:
-
ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ
ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в дворно място от ***, ***, пл.№ ***, в стр.кв.
***;
-
ВТОРИ ЕТАЖ ОТ
ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в дворно място от ***, ***, пл.№ ***, в стр.кв.
***;
-
39 кв.м. от
Стопанска сграда, построена в дворни места *** и ***, пл. №***, в стр. кв. ***, представляващи ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА СГРАДАТА,
находяща се върху дворно място ***, пл. №***, в ***, лична собственост на Н.Г.М..
Обща стойност на дела - 5 100
лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
на съделителката Л.Г.С., ЕГН **********
***, следните недвижими имоти находящи се в с. П., общ. П.:
-
37 кв.м. от Стопанска сграда, построена в дворни места *** и ***, пл. №***, в стр. кв. ***, представляващи
ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА СГРАДАТА, находяща се върху дворно място ***, пл. №***, в ***,
лична собственост на Л.Г.С.;
-
СКЛАДОВА ПОСТРОЙКА, построена в
дворно място ***, пл. №***, в стр. кв. ***.
Обща стойност на дела – 1 100 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН ********** от гр. П., ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.С., ЕГН **********
***, за уравнение на дела ѝ, сумата от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН ********** от гр. П., ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС държавна такса, съобразно дела му в размер на общо
174.00лв., както и 5.00 лв.,
в случай на издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Л.Г.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС държавна такса, съобразно дела ѝ в
размер на 44.00 лв., както и 5.00 лв., в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.Г.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Г.М., ЕГН ********** от гр. П.,
направени в производството деловодни разноски, съобразно дела си, в размер на
5.00 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: