№ 3127
гр. София, 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110135210 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 16083/21.06.2021 г.,
с която от името на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ..... против Д. П. П., ЕГН
********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за
обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
, сСъс заявление вх. № 23016723/04.03.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. П., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2799,37 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к.
Света Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, абонатен № 190915, ведно със законна лихва от
04.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 109,10 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. –
23.02.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия. На
1
10.03.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника
на 20.04.2021 г., като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от името на
същия е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В тази
връзка на ищеца са дадени указания за възможността за предявяване на искове за
установяване вземанията, за които в производството по ч.гр.д. № 12830/2021 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си на 19.05.2021 г. Исковата молба е подадена на
21.06.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.
3 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че Д. П. П., ЕГН ********** дължи в полза на Топлофикация София ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 2799,37 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к.
Света Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, абонатен № 190915, ведно със законна лихва от
04.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 109,10 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. –
23.02.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за
които на 10.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
2
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществувало между
страните облигационно правоотношение, с предмет доставка на топлинна
енергия, което да ги е обвързвало през процесния период. Оспорва се, че ищецът е
доставил до посочения в исковата молба имот топлинна енергия в твърдяното
количество, респективно се оспорва, че през процесния период, в процесния имот
е използвана топлинна енергия в твърдения обем. Оспорва се, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на задълженията за цена на доставена топлинна
енергия, доколкото не са представени доказателства за публикуване на фактурите
на интернет страницата на ищцовото дружество. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството потребител на
3
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от името на ответника възражение за погасяване
по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
4
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
5
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г.
от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
6
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
По делото е представен договор за наем № ЖН 77Д-1/10.09.2014 г., сключен
между Столична община, район „Илинден“, в качеството на наемодател и Д. П. П.,
ЕГН **********, в качеството на наемател, с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Света
Троица, бл. 362-363, вх. Б, ет. 8, ап. 44, при месечна наемна цена в размер на 74,99
лева, платима до 15-то число на месеца. Съгласно чл. 2 от горепосочения договор
за наем, същият е безсрочен. По делото е представена и приобщена към
доказателствения материал заповед № ЖН 77Д-1/10.09.2014 г. на кмета на район
„Илинден“, Столична община, с която се настанява Д. П. П., ЕГН ********** и
членовете на нейното семейство, в общинско жилище, представляващо
апартамент № 44, находящо се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 362-363, вх. Б,
ет. 8
По делото е приета и не е оспорена от страните молба-декларация от
24.03.2015 г., адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, от която се установява,
че от страна на Д. П. П. е отправено искане до ищцовото дружество за откриване
на партида на нейно име за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
7
Света Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, ап. 44, за абонатен № 190915, в което е изрично
заявено, че Д. П. П. желае да бъде открита партида на нейно име за горепосочения
имот.
При извършване на преценка на така посоченото доказателство, настоящият
съдебен състав намира, че с подаването на молба-декларация от 24.03.2015 г.,
адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, т.е преди началото на исковия
период, Д. П. П. е заявила желанието си за откриване на партида за целия
топлоснабден имот единствено на нейно име, поради което настоящият състав
приема, че единствено Д. П. П. е заявила пред ищцовото дружество, че ще
отговаря за заплащането на стойността на доставената до процесното жилище
топлинна енергия след 24.03.2015 г. (датата на подаване на молбата-декларация).
В конкретния случай, съгласно молба-декларация, чиято автентичност не е
оборена по делото, Д. П. П. е отправила искане цялата енергия доставена до имота
да се заплаща от нея. При така възприето и като съобрази молбата-декларация на
Д. П. П. от 24.03.2015 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на
нейно име за целия имот въз основа на това заявление /видно от представените по
делото съобщения към фактури; от представените и приобщените документи за
извършено дялово разпределение в имот, през процесния период, както и
представените протоколи за извършен отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение от 12.05.2018 г. и 11.05.2019 г./, то съдът приема, че по
делото е установено, че Д. П. П. е заявила пред „Топлофикация София“ ЕАД, че
тя ще ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е
открил партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че
след 24.03.2015 г. /датата на депозиране на молба-декларация пред ищцовото
дружество от страна на Д. П. П./ именно ответницата е следвало да отговаря за
заплащането на цялото количество потребена топлинна енергия в имота. Това е
така, тъй като от обсъдените по-горе доказателства се установява, че през
процесния период Д. П. П. е ползвала процесния имот, представляващ апартамент
№ 44, находящ се в гр. находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 362, вх. Б,
ет. 8, със съгласието на собственика /Столична община/, за задоволяване на
собствени и на семейството й битови нужди, в качеството си на наемател по
договор за наем № ЖН 77Д-1/10.09.2014 г., сключен между Столична община,
район „Илинден“ и Д. П. П., ЕГН **********, като същевременно се установява,
че между нея и Топлофикация София ЕАД е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие, доколкото с подадената молба-
8
декларация от 24.03.2015 г. Д. П. П. е отправила предложение до Топлофикация
София ЕАД за сключване на такъв договор с топлопреносното дружество, като
последното е приело това предложение, като е открило партида именно на името
на ответницата /в този смисъл са и задължителните за съдилищата разрешения,
дадени в т. 1 от от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което се приема,
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество – какъвто е и настоящият случай/. Допълнителен довод за
правилността на горепосочения извод е и обстоятелството, че именно ответницата
е разписвала за „клиент“ протоколите за извършен отчет на монтираните в
процесния имот уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, като в
протоколите от 12.05.2018 г. и 11.05.2019 г. изрично е посочила, че е съгласна в
извършения отчет и установените показания на уредите.
Същевременно и от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото писмо от Столична община, район „Илинден“ от 12.02.2021 г.
/л.15 от делото/, се установява в производството, че и към датата 12.02.2021 г. Д.
П. П. продължава да ползва имота, в качеството си на общински наемател по
сключения на 10.09.2014 г. договор за наем.
Следователно през процесния период именно ищцата е имала качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди, в качеството си на наемател на
процесния топлоснабден имот и въз основа на сключения при общи условия
/който същата изрично е декларирала, че приема с молба-декларация от 24.03.2015
г./, с ищцовото дружество, договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, и следва да отговаря за заплащането на потребената в имота през
процесния период топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
9
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се също, че процесния апартамент №
44 е с демонтирани радиатори, като през същия преминава щранг-лира в банята.
За отчитане на топлата вода е монтиран и наделжно узаконен водомер, като няма
монтирани отоплителни тела в общите части. Установява се още, че за процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. находящ се в
гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, през процесния период, е
доставена и начислявана топлинна енергия за отопление на имот за 1 бр. щранг-
лира, монтирана в банята; топлинна енергия отдадена от сградна инсталация,
която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,
като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 159 кубически метра;
и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определена по отчет на
един водомер и изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 492,59 лева и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 2417,73 лева.
Установява се също, че през процесния период фирма за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на
ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
10
битово горещо водоснабдяване, като общо за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г.
има сума за доплащане в размер на 234,14 лева, която следва да бъде прибаване
към общия размер на доставената и потребена в имота топлинна енергия през
процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 3144,46 лева /като са взети предвид и
сумите по изравнителни сметки, касаещи процесния период, които са за
доплащане и са прибавени към общия размер на дължимата сума/, до който и
размер се явява основателен искът за главница за стойността на доставена и
потребена в процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Д. П. П., е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият
състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
11
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
12
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 04.03.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца, претендирани в
настоящото производство, се явява частично основателно, като погасени по
давност са вземанията за период 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г., са погасени по
давност, доколкото изискуемостта на вземането за месец декември 2017 г. е
настъпила от момента на изтичане на 45-дневен срок след месеца, за който е
възникнало задължението /считано от 15.02.2018 г/, т.е. 3-годишния погасителен
давностен срок е изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
/изискуемостта на вземането за месец януари 2018 г. е настъпила на 18.03.2018 г.,
т.е. 3-годишният погасителен давностен срок за вземането за този месец не е бил
изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.03.2021
г., респективно не е обхванато от погасителната давност/.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се налага
извод, че погасени по давност са вземанията за период 01.05.2017 г. – 31.12.2017
г., респективно непогасени са вземания за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г.
като от събраните по делото писмени доказателства, в това число приобщените
към доказателствения материал счетоводни документи и заключението на вещото
лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза, се установява в производството, че общият размер на дължимите суми
за доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия за така посочения период
е 2600,10 лева, като са съобразени и сумите по изравнителни сметки, издадени
през отчетните периоди, включени в процесния период, включително и сумите по
изравнителни сметки, касаещи периоди, обхванати от погасителната давност, като
същите са приспаднати от дължимия размер на доставената и потребена в имота
13
топлинна енергия през процесния период.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 2600,10 лева
и за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2799,37 лева и за
периода 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 109,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2018 г. – 23.02.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
14
г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2600,10 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 18.03.2018 г. до 23.02.2021 г., която съдът определя в размер
на 775,76 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор
на НАП/. Същевременно от ищеца се претендира лихва за забава в изпълнението
на задължението на ответника да заплати стойността на доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия, за период по-кратък от този, за който може да
претендира обезщетение за забава, а именно за периода 15.09.2018 г. – 23.02.2021
г., като за този период дължимата лихва за забава за неизпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2600,10 лева, е в размер на 645,02 лева
/изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на НАП/.
Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, то искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 109,10 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 23.02.2021 г.,
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2018 г. – 23.02.2021 г. и за размера от 109,10 лева и
следва да бъде уважен.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Д. П. П., е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият
състав намира следното: възражението се явява неоснователно по отношение на
сумата за лихва за забава за върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г. – 23.02.2021 г., предвид началната дата, от която
се претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена в
процесния имот топлинна енергия /15.09.2018 г./ и датата на депозиране на
15
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, а именно 04.03.2021 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 58,17 лева,; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 12830/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 58,17 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско възнагражение
в заповедното производство по гр. д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 362, вх. Б, ет.
8, ап. 44, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Топлофикация София
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......., сумата от 100,76 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, ап. 44,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Топлофикация София ЕАД,
16
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......., сумата от 380,20 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 35210/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, а именно разноски за един адвокат, представлявал ответника в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 10.05.2021 г. сключен между Д. П. П. и адвокат ИЛ. АС. Н., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съдът определя възнаграждение на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ и съдействие на ответника в производството
по ч.гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 300 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата, ответникът Топлофикация София ЕАД, следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат ИЛ. АС. Н. сумата от 20,55 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие на ответника Д. П. П. в производството по ч.гр.д. №
12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 35210/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
а именно разноски за един адвокат, представлявал ответника в хода на исковот
производство по гр.д. № 35210/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.08.2021 г.
сключен между Д. П. П. и адвокат ИЛ. АС. Н., за изпълнение на възложената
работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на възложителя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА,
когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено
лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания,
17
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.
2 ЗА. Съдът определя възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна
помощ и съдействие на ответника в производството по ч.гр.д. № 35210/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 300 лева. Предвид горното и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, ответникът Топлофикация София ЕАД, следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат ИЛ. АС. Н. сумата от 20,55 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие на ответника Д. П. П. в производството по гр.д. № 35210/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Света
Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, ап. 44, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Д. П. П., ЕГН ********** дължи в полза на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК ....., сумата от 2600,10 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл.
362, вх. Б, ет. 8, абонатен № 190915 за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 10.03.2021 г. по гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2600,10
лева до пълния предявен размер от 2799,37 лева и за периода 01.05.2017 г. –
31.12.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Топлофикация
София ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
Ястребец № 23Б против Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Света
18
Троица, бл. 362, вх. Б, ет. 8, ап. 44, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. П. П., ЕГН **********, дължи в
полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ..... сумата от 109,10 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2018 г. – 23.02.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 10.03.2021 г. по гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Света Троица,
бл. 362, вх. Б, ет. 8, ап. 44, да заплати в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 100,76 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
12830/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Света Троица,
бл. 362, вх. Б, ет. 8, ап. 44, да заплати в полза на Топлофикация София ЕАД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 380,20 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 35210/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ....... да заплати в полза на адвокат ИЛ. АС. Н. – САК, със съдебен
адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон
за адвокатурата, сумата от 20,55 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника Д. П. П. в производството по ч.гр.д. № 12830/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ....... да заплати в полза на адвокат ИЛ. АС. Н. – САК, със съдебен
адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон
за адвокатурата, сумата от 20,55 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника Д. П. П. в производството по гр.д. № 35210/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
19
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20