РЕШЕНИЕ
№ 18376
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110143693 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД против П.
В. Г..
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че на 11.04.2024 г. е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против П. В. Г. за следните суми: сумата от
1238,68 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
11.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 164,19 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до
02.01.2024 г., както и за разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д. №2165/2024
год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение била редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което съдът му указал, че може в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът сочи, че с ответника, който ползвал процесния имот, представляващ
търговски обект, находящ се в гр. София, ******** не бил сключен договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправената му покана от страна на ищцовото
дружество. Предвид това, ответникът се бил обогатил неоснователни за сметка на
ищцовото дружество с използваната топлинна енергия.
Твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществявала на основата на писмени договори при общи
условия. Всеки собственик на топлоснабден имот, използващ го за стопански нужди е
длъжен да сключи писмен договор с продавача на ТЕ, съгласно Общите условия.
Между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради
което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
1
обедняването. Ищецът е изпратил писмено покана до ответника за извършване на
плащане, но такова не последвало. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми –
главници и лихви, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.01.2024 год. до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Сочи, че доказването на притежаваното от него
право на собственост върху имота само по себе си не обуславяло основателност на
претенцията, доколкото искът не е на договорно основание, а се претендирало
вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване поради ползване на топлинна
енергия и незаплащане на цената й. Липсата на сключен договор с ищеца водело и до
липсата на валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
за стопански нужди. Относно претенцията за лихва за забава – намира, че не е
изпаднал в забава, доколкото не е получил данъчна фактура, издадена от ищеца. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми, като излага
съображения, че приложимата погасителна давност за процесните вземания е
тригодишна. Сочи, че не оспорва размерите на топлинна енергия, посочени в табличен
вид в извлечението към исковата молба. По изложените съображения моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач изразява становище, че дяловото разпределение за
процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през
периода нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД изисква
установяване от ищеца на следните елементи: 1) имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца; 2) връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;
3) липса на правно основание за имущественото разместване; 4) липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
2
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването
и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №111, том I, рег. №1024 от 03.08.2010 г. на нотариус Д.Г рег. № 048,
по силата на който П. В. Г. е придобил следния недвижим имот: търговски обект,
находящ адрес ******
Приети са протокол от ОС на ЕС от 08.08.2002 г., съгласно което ЕС на сграда в
адрес ***** е взело решение да се сключи договор с "Нелбо Инженеринг“ ООД да
извършва дяловото разпределение на енергията.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е доставил в процесния имот в процесния период претендирания от него обем
топлинна енергия на претендираната в исковата молба цена.
Съдът приема, че от приетия по делото нотариален акт, по делото се установява
че ответникът е собственик на търговски обект – магазин, нахощящ се на адрес
**** през процесния период. Този имот е нежилищен и за да възникне валидно
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в него, е
било необходимо да се сключи писмен договор за същото между страните. По делото
не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен
такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената
в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата
на неоснователното обогатяване. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл. 59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на обедняването на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД изиска установяване кумулативно на
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт
или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му, включително и чрез спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши.
В конкретния случай липсата на писмен договор за продажба на топлинна
енергия между страните, обосновава извод, че няма договорно основание за
получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот.
Съдът приема за установено по делото, че въпреки липсата на договор, топлинна
енергия в имота е доставяна и ответникът незаплащайки стойността й, е спестил
3
разход и така се е обогатил.
Реалното потребление в имота на ответника се установява в размер от 1238,68
лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59
ЗЗД за сумата в размер на 1238,68 лева – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г. следва да бъде уважен в пълен
размер.
Относно претенцията с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 164,19
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. –
02.01.2024 г. съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от
деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в
зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без
значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне
между страните или е посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките
на срока, длъжникът изпада в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има
значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл,
при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено
изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се
смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника
настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично
предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия
фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за
обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е
поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата
молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.
Доколкото в случая не се установява по делото ищецът да е поканил ответника да
плати сумата за доставена топлинна енергия преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца сумата
4
в размер на 164,19 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 01.07.2021 г. – 02.01.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк. дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №2165/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 35 състав в размер на 68,92 лева.
В производството по настоящото дело ищецът „Т С“ ЕАД е извършил разноски
за държавна такса в размер на 28,06 лев, както и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на сумата от 100 лева, като съобразно уважената част от
исковете, следва да му бъде присъдена сумата в размер на 113,07 лева.
Адв. С. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение са
осъществена в полза на ответника безплатна правна помощ в настоящото
производство. Съдът намира, че предвид неголямата правна и фактическа сложност на
делото, справедливият размер на адвокатското възнаграждение за осъществената в
полза на ответника безплатна правна помощ в настоящото производство, е в размер на
300 лева, като предвид отхвърлената част от исковете на адв. С. следва да бъде
присъдена сумата в размер на 35,11 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т С“ ЕАД, ЕИК:********
срещу П. В. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1238, лева - представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: адрес *******, представляващ търговски обект, ведно със
законната лихва от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2165/2024 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
164,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.07.2021 г. – 02.01.2024 г.
ОСЪЖДА П. В. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „Т С“ ЕАД сумата в размер на 68,92 лева – разноски в заповедното производство по
5
ч.гр.д. № 2165/2024г. по описа на СРС, както и сумата в размер на 113,07 лева –
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК:********* да заплати на адв. С. С. сумата в размер
на 35,11 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ответника П. В.
безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Нелбо“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6